ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 20
София, 10. януари 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3519 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1279/06.06.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 5652/2016, с което е потвърдено решение № 4256/25.05.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 18089/2011, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение в размер на 256.303 лв.
Недоволен от решението е касаторът К. Д. Н. лично и в качеството му на управляващ и представляващ [фирма], С., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото и по материалноправния въпрос за началния момент, в който започва да тече давностния срок при искове за обезщетение за вреди от действия и бездействия на съдебен изпълнител от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
Ответникът по жалбата М. на п., представляван от юрк. В. Д., я оспорва, като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и не следва да се да се допуска касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС.
Третото лице – помагач С. Ц. Ж., представлявана от адв. В. В., оспорва касационната жалба, като счита, че по формулираните въпроси касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът, в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на [фирма] претендира от М. на п., заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 256.303 лв., нанесени в резултат на противоправно действие и бездействие на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) С. Ц. Ж.. Ищецът поддържа, че ДСИ е извършила противоправно действие, като е обявила „нова публична продан“ при цена 80% от оценката на имота обявена на първия търг, без да са налице законови предпоставки за това, както и противоправно бездействие – неосвобождаването на имота от наложените възбрани, след като в седмодневен срок взискателят не е упражнил правата си по чл. 382 ГПК (отм.), лишавайки го от възможността лично да се разпореди с имота на действителната му продажна цена, са причинени имуществени вреди в размер на 256.303 лв. (според вещото лице по приетата по делото експертиза действителната пазарна стойност на продавания имот за периода 2004 – 2005 г. възлиза на 383.302 лв., а разликата между действителната пазарна стойност на имота и цената на която е продаден, в размер на 256.303 лв.). Поддържа, че с протокол от 31.07.2003 г., ДСИ е обявила публична продан на имот, собственост на ищеца, за нестанала, поради неявяване на купувачи, като взискателят по изпълнителното дело, редовно, уведомен за нестаналата публична продан, подава молба с искане за насрочване на нова публична продан, което вместо ДСИ да отхвърли като просрочено, е насрочил нова публична продан и имотът бил изнесен на „нова публична продан“ на цена 99.650 лв. (представляваща 80% от цената на първата публична продан), за която не бил надлежно уведомен по смисъла на чл. 382, ал. 2 ГПК, нито е бил запознат с новата цена, на която ще се продава имота (единствено съдия-изпълнителят го уведомил като пазач на имота, че следва да осигури достъп до него и че проданта ще се проведе от 27.09.2004 г. до 27.10.2004 г.), не присъствал и на проведения търг на 28.10.2004 г. (в който период пазарните цени на недвижимите имоти били значително високи, а имотът е бил продаден за сравнително ниска сума). Поддържа още, че ДСИ неправомерно е прекратил изпълнителното производство след проведената публична продан, въпреки, че събраната по делото сума не била достатъчна за удовлетворяване на взискателите, като именно от прекратяването на изпълнителното производство според ищеца започва да тече и давностния срок за предявяване на настоящия иск за вреди.
Ответникът М. на п., чрез процесуалния си представител, освен че поддържа, че предявения иск е недопустим и неоснователен, поради това, че действията на ДСИ са обжалвани по реда на инстанционния съдебен контрол и е установена тяхната законосъобразност, както и прави възражение за това, че претенцията е погасена по давност на основание чл. 114, ал. 3 ЗЗД, което въззивният съд е приел за неоснователно. Като е взел предвид, възражението на ответника и обстоятелството, че претенцията на ищеца е за обезщетение от действия и бездействия на съдебния изпълнител при извършване на публична продан (втора), обявена на 02.08.2004 г. и проведена от 27.09.2004 г. до 27.10.2004 г., по която е издадено постановление за възлагане от 10.08.2005 г., въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбите на чл. 384 – 386 ГПК (отм.) изпълнителното действие публична продан завършва с влизане в сила на възлагателното постановление и предполагаемата имотна вреда е възникнала от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане. Следователно от тази дата започва да тече погасителната давност за предявяване на иска за обезщетение (чл.84, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 114, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД), като за вземания от непозволено увреждане давността е 5 годишна (чл. 110 ЗЗД) и тече от установяване на дееца (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). В случая възлагателното постановление, от което ищецът твърди, че е понесъл вреди, постановено на 10.08.2005 г., е влязло в сила с решението на СГС от 03.05.2006 г., с което е оставена без уважение жалбата на ищеца-длъжник в изпълнителното производство, когато давността е започнала да тече от 03.05.2006 г. – след влизане в сила на постановлението за възлагане и е изтекла на 03.05.2011 г., а исковата молба е подадена на 29.11.2011 г. – след изтичане на петгодишната погасителна давност.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят решението по делото, тъй като те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че не докладва делото, а жалбите и отговорите. Той следи служебно за валидността на първоинстанционното решение, а за допустимостта му – само в обжалваната част. По правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата съществени нарушения на съдъпроизводствените правила и от посочените необосновани фактически констатации. По приложението на материалния закон той се произнася служебно, доколкото във въззивното решение е длъжен да определи вярната правна квалификация на спорните правоотношения (вж. решение № 57/12.03.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 212/2011). Съдът е съобразил по същество и установената съдебна практика по отношение на началото на давностния срок за вземане за обезщетение от непозволено увреждане – той започва да тече от осъществяването на деянието (когато то е бездействие – от преустановяването му), а ако деецът е неизвестен – от неговото откриване. Когато деянието осъществява и фактическия състав на резултатно престъпление, давността започва да тече от настъпването на резултата (напр. обезщетение за вреди от смъртта на близък – от смъртта или данъчни престъпления – от установяването на задълженията от приходната администрация – вж. решение № 380/13.10.2011, ВКС, IV ГО по гр.д. № 429/2011). Началният момент, от който започва да тече давностния срок при искове за обезщетение за вреди от действия и бездействия на съдебен изпълнител от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение е преустановяването на противоправното бездействие или осъществяването на противоправното действие.
Ответниците по жалбата не претендират разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1279/06.06.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 5652/2016.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.