– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12
гр. София, 10.01.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 27.09.2017 (двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 3343 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 66 972/19.05.2017 година, подадена от Б. В. Р. и И. В. Р., срещу определение № 12 013/04.05.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по ч. гр. д. № 4607/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил протоколно определение, постановено в проведеното на 08.02.2017 година открито съдебно заседание по гр. д. № 38 807/2014 година по описа на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 90-ти състав, с което първоинстанционното производство е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 18 835/2015 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 26-ти състав. В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото и потвърденото с него първоинстанционно определение да бъдат отменени като делото се върне на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. И двете жалбоподателки твърдят, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 103 103/02.08.2017 година, в който е изложил твърдения, че не са налице сочените от жалбоподателките предпоставки за допускане на определението до касационно обжалване и затова такова не трябва да бъде допускано. В случай, че бъде допуснато касационно обжалване на определението жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
Ответникът по частната касационна жалба Л. С. Ч. е подал отговор на същата с вх. № 105 696/09.08.2017 година, в който е изложил твърдения, че не са налице сочените от жалбоподателките предпоставки за допускане на определението до касационно обжалване и затова такова не трябва да бъде допускано. В случай, че бъде допуснато касационно обжалване на определението жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
Б. В. Р. и И. В. Р. са били уведомени за обжалваното определение на 12.05.2017 година, а подадената от тях срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 66 972/19.05.2017 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е приел, че между страните е налице висящо производство по гр. д. № 18 835/2015 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 26-ти състав предмет, на което е установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК за парична сума дължима се въз основа на документ по чл. 417, ал. 3 от ГПК-нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 33/2009 година на В. К.-помощник нотариус по заместване на Е. Х.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара. Този нотариален акт обективирал договор за ипотека върху недвижим имот, който бил сключен като обезпечение на договор за заем. Предмет на производството по гр. д. № 38 807/2014 година по описа на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 90-ти състав било прогласяването на нищожността на договора за ипотека. Затова обаче трябвало са бъде установено със сила на присъдено нещо дали ищците по гр. д. № 38 807/2014 година по описа на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 90-ти състав и съответно ответници по гр. д. № 18 835/2015 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 26-ти състав-Б. В. Р. и И. В. Р. дължат паричната сума по обезпечения договор за заем, респективно дали този договор е действителен. Последният спор е бил предмет на производството по гр. д. № 18 835/2015 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 26-ти състав и при положение, че се установяло със сила на присъдено нещо, че Б. В. Р. и И. В. Р. дължат сумата по договора за заем, то това обстоятелство би било от значение за изхода на спора по гр. д. № 38 807/2014 година по описа на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 90-ти състав, тъй като решаващият съд ще трябвало да се съобрази със силата на присъдено нещо по този въпрос и да приемел, че е налице действителен договор за заем и че Б. В. Р. и И. В. Р. дължат суми по него. Изложени са съображения за това, че доколкото спорния договор за учредяване на ипотека е сключен като обезпечение на договора за заем, то изхода на спора по гр. д. № 38 807/2014 година по описа на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 90-ти състав е обусловен от изхода на спора по гр. д. № 18 835/2015 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 26-ти състав, поради което са налице предвидените в чл. 229, ал.1, т.4от ГПК предпоставки за спиране на производството по гр. д. № 38 807/2014 година по описа на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 90-ти състав.
Б. В. Р. и И. В. Р. не са оспорвали факта, че с договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, обективирана в нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 33/2009 година на В. К.-помощник нотариус по заместване на Е. Х.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара са учредили в полза на [фирма] [населено място] ипотека върху описания в акта недвижим имот. Тази ипотека е трябвало да обезпечава заем в размер на 8200.00 лева, който [фирма] [населено място], в качеството му на заемодател е трябвало да предостави на Б. В. Р. и И. В. Р., в качеството им на заематели, с лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД в размер на 12% месечно и при уговорена неустойка забавено плащане в размер на 0.75% на ден върху забавената сума. Б. В. Р. и И. В. Р. твърдят, че [фирма] [населено място] не им е предал сумата, предмет на договора заем, поради което с оглед на реалния характер на същия по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, този договор не е сключен валидно и не е породил действие между страните. Затова и тъй като договорът за ипотека обезпечавал несъществуващо вземане на [фирма] [населено място] по договор за заем, той бил нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 167, ал. 2 и чл. 170 от ЗЗД. Именно тази нищожност е предмет на разглеждане по гр. д. № 38 807/2014 година по описа на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 90-ти състав, ищци, по което са Б. В. Р. и И. В. Р., а ответници [фирма] [населено място] и Л. С. Ч..
Същевременно с договор за прехвърляне на вземане от 01.12.2011 година [фирма] [населено място] било прехвърлило вземането си по договора за заем на Л. С. Ч. като цесионера се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение за главницата, договорната лихва и неустойката по договора за заем, като тази заповед е била издадена на основание чл. 417, т. 3 от ГПК, въз основа на нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 33/2009 година на В. К.-помощник нотариус по заместване на Е. Х.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара. След като Б. В. Р. и И. В. Р. са подали възражения по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение Л. С. Ч. е предявил срещу тях иск по чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК за установяване на вземането си, който е предмет на разглеждане в производството по гр. д. № 18 835/2015 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 26-ти състав, по което [фирма] [населено място] не е страна.
И двете съдебни производства са спрени от съдебните състави по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на другото.
Във връзка с горното, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, Б. В. Р. и И. В. Р. твърдят, че с обжалваното определение съставът на Софийски градски съд се е произнесъл по правния въпрос затова дали искът по чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на съществуване на вземане, е преюдициален по отношение на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 167, ал. 2 и чл. 170 от ЗЗД за нищожност на договора за учредяване на ипотека върху недвижим имот за обезпечаване на същото вземане. При това твърдят, че този въпрос е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с установената с определение № 295/24.06.2013 година, постановено по ч. гр. д. № 3681/2013 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. съдебна практика. С посоченото определение е даден отговор на въпроса следва ли в производството по иск за обявяване нищожност по чл. 26 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относително недействителна на сделка, с която се намалява имуществото на поръчител, да се преценява от съда валидността на правоотношението, от което ищецът черпи качеството на кредитор, т. е. подлежи ли това качество на пълно и главно доказване в производството и това обуславя ли наличието на преюдициалност на висящия процес по осъдителния иск по отношение на иска за обявяване на нищожност, евентуално на относителна недействителност, като е отговорено, че спорът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД не е преюдициален по отношение на спора по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и на спора по чл. 135 от ЗЗД, поради което не е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по втория и третия иск. Същото обаче е постановено при различна фактическа обстановка от тази в настоящето производство, поради което и дадения с него отговор не може да обуслови допускането на обжалваното определение до касационно обжалване. В разгледания с определението от 2013 година случай ищецът е предявил срещу длъжника иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Заедно с това е предявил в отделно производство искове по чл. 26, ал. 1 и чл. 135 от ЗЗД, с които е оспорвал действителността на ипотека сключена между длъжника и трето лице, за обезпечаване на вземане, различно от това на ищеца. За разлика от това в настоящето производство се оспорва съществуването на вземането, за което е учредена ипотеката и недействителността на същата се обосновава именно с несъществуването на обезпеченото вземане. Затова преди да разреши спора за действителността на ипотеката съдът ще трябва да разгледа и разреши спора за съществуването на обезпеченото вземане. Предвид на това този спор е преюдициален по отношение на спора за действителността на ипотеката, за разлика от случая в определението от 2013 година, където вземането на ищеца е било само с оглед на обосноваване на правния интерес от предявените искове по чл. 26, ал. 1 и чл. 135 от ЗЗД и за който интерес е прието, че за първия иск правния интерес се извлича от твърденията на ищеца в исковата молба, поради което дали вземането съществува или не е без значение. Спорът дали обезпеченото с оспорваната в настоящето производство ипотека вземане съществува или не е предмет на производството по гр. д. № 18 835/2015 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 26-ти състав предмет и ще бъде разрешен по него със сила на пресъдено нещо. Именно постановеното в това производство решение, относно съществуването или не, на обезпеченото вземане, ще обуслови спора за това дали учредената с оглед на него ипотека е действителна, което следва и от посоченото от частните жалбоподателки решение № 1202/15.10.2008 година, постановено по гр. д. № 5017/2007 година по описа на ВКС, ГК, V г. о. С оглед на това не са налице основания за допускане на обжалваното определение по така посочения по-горе въпрос. Такова допускане не може да бъде обосновано и с твърденията, че Л. С. Ч. е основал вземането си на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, поради което установяването на недействителността на същата би довело до невъзможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на нотариалния акт. Съставът на Софийски градски съд е съобразил това, че предмет на заповедното производство, а впоследствие и на исковото такова по чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК е описаното в заявлението по чл. 417 от ГПК вземане, като основанието на същото следва от съответните правопораждащи факти. Затова при оспорване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, от значение е това дали ще бъдат установено или не съществуването на задължението, което в случая е такова по договор за заем. Без значение обаче ще е фактът, дали учредената с нотариалния акт, който е послужил като документ по чл. 417, т. 3 от ГПК за издаване на заповедта ще бъде призната за недействителна впоследствие. В случая тази недействителност ще бъде последица от евентуалното установяване на липсата на задължението по заповедта за изпълнение, а не обратното.
На следващо място искането за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване се обосновава твърдението, че при постановяването му съставът на Софийски градски съд е разрешил правния въпрос за изискването на пълен идентитет на страните по двете производства, като условие за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, в противоречие с приетото с определение № 495/04.07.2012 година, постановено по ч. гр. д. № 423/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Действително постановеното по обуславящото производство решение трябва да обвързва със сила на присъдено нещо по разрешения с него въпрос и страните по обусловеното такова. Това е налице на първо място при наличието на идентичност между страните по двете производство. Такава обвързаност обаче може да е налице и в случаите, когато решението по обуславящото производство, по силата на законови предпоставки може да бъде противопоставено и на страни по обусловеното производство, които не са били страни по първото. По аргумент на противното от чл. 103, ал. 3 от ЗЗД, Б. В. Р. и И. В. Р. могат да правят по предявения от Л. С. Ч. иск по чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК всички възражения във връзка със спорното вземане, включително и свързани с отношенията им с предишния кредитор-цедента [фирма] [населено място]. Тези възражения могат да са свързани както със самото вземане, така и с оспорване на юридическия факт, от който то произтича-самия договор за заем. При предявен от цесионера срещу длъжниците иск тези възражения се разглеждат без участието на цедента, поради което цесионера действа като негов представител в производството. С оглед на това не са налице основанията за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и по този правен въпрос.
Освен по посочените по-горе правни въпроси Б. В. Р. и И. В. Р. са поискали обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и по правния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и да изложи мотиви по отношение на тях, като посочи кои от тях и защо приема за основателни и кои не. Видно от посочените по-горе мотиви на обжалваното определение въззивният състав се е съобразил с установената практика, че при постановяване на съдебния си акт следва да обсъди всички доводи на страните и да изложи мотиви, кои от тях са основателни и доказани и кои не, както и въз основа на какво е стигнал до този извод. При изпълнение на това си задължение съдът следва да обсъди само относимите към спора доводи и факти, както е сторено в случая. Не е необходимо да има самостоятелно произнасяне по отношение на всеки довод или факт, а е достатъчно от мотивите на съдебния акт да е видно, че тези доводи и факти са обсъдени. С оглед на това не са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване и по този въпрос. В мотивите на обжалваното решение липсва произнасяне по твърдението на Б. В. Р. и И. В. Р., че спирането на производството по гр. д. № 38 807/2014 година по описа на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 90-ти състав е неоснователно, тъй като производството по гр. д. № 18 835/2015 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 26-ти състав вече било спряно с влязло в сила определение. Това обаче не променя извода, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като спирането по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е в зависимост от съществуващата между производствата обусловеност, а не от това което от двете е спряно първо. Определението по чл. 229, ал. 1 от ГПК не слага край на производството, поради което винаги може да бъде отменено от постановилия го съд при наличието на условията на чл. 253 от ГПК. Затова това твърдение е неотносимо към спора и необсъждането му не е основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 12 013/04.05.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по ч. гр. д. № 4607/2017 година по подадената срещу него от Б. В. Р. и И. В. Р. частна касационна жалба с вх. № 66 972/19.05.2017 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12 013/04.05.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по ч. гр. д. № 4607/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.