О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.32
гр. София,12.01.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№85 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н/ срещу определение №447 от 26.10.2017 г. по ч.т.д.№616/2017 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №1634 от 24.07.2017 г. по т.д.№180/2016 г. на ОС Стара Загора, с което е върната като просрочена въззивната жалба на [фирма] /н/ срещу постановеното по делото решение.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за които се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Счита ли се пропуснат законоустановеният срок, когато жалбата е подадена по пощата в последния му ден.
Ответникът по частната касационна жалба – синдикът на [фирма] /н/ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Ответникът П. С. С. не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение съставът на АС Пловдив е приел, че въззивната жалба на [фирма] /н/ срещу постановеното по т.д.№180/2016 г. на ОС Стара Загора решение, е подадена по пощата на 19.07.2017 г., видно от пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена и тъй като съобщението за постановеното по делото решение е редовно получено от жалбоподателя на 03.07.2017 г., то срокът за подаване на въззивна жалба е изтекъл в края на 17.07.2017 г., поради което въззивната жалба се явява просрочена.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Както бе посочено въззивният съд изрично е приел, че датата на подаване на въззивната жалба е тази, посочена на датното клеймо на пощенския плик, с който е изпратена – 19.07.2017 г., като произнасянето в този смисъл е изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.62 от ГПК и константната практика на ВКС по прилагането й. Всъщност с поставянето на този въпрос по същество се оспорва правилността на извода на съда относно изтичането на законоустановения двуседмичен срок за подаване на въззивна жалба на 17.07.2017 г. – два дни преди изпращането й по пощата, с оглед получаването на съобщение за решението на 03.07.2017 г. и то, без да са наведени дори и твърдения за наличието на факти, опровергаващи този извод.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №447 от 26.10.2017 г. по ч.т.д.№616/2017 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.