О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.39
гр. София, 17.01.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2829 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община] срещу определение №347 от 14.08.2017 г. по ч.т.д.№444/2014 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено решение №180 от 02.06.2017 г. по т.д.№220/2016 г. на ОС Стара Загора в частта му с характер на определение, с която съдът е прекратил производството по исковете по чл.422, ал.1 от ГПК за разликата над 111 723.44 лв. до претендираната сума от 114 834.30 лв. и за разликата над 43 025.17 лв. до претендираната сума от 53 225.62 лв.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е налице и селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: За приложението на института на изменение на иска относно неговия размер в производство по иск по чл.422 от ГПК и за възможността да се предяви нов осъдителен иск в същото производство за разликата от първоначално предявената претенция до действително установения, съобразно събраните по делото доказателства, размер на вземането.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявените искове по чл.422 от ГПК, са с предмет установяване съществуването на вземания за сумите от 111 834.30 лв. и 43 025.30 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Посочил е, че съобразно указанията на т.11 от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК, включително и за увеличение на размера му, а „за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 от ГПК, може да се предяви осъдителен иск в това производство”, като в този смисъл е достигнал до извод, че установителен иск за разликата над този размер /за каквато разлика първоинстанционният съд е допуснал изменение на исковете, чрез увеличение на размера им/ е недопустим, а първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено в тези части, се явява правилно.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Формулираният от частния касатор въпрос е обусловил решаващата воля на съда, но в случая не е налице поддържаното в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Посочените като израз на несъответствие на обжалваното определение с практиката на ВКС, решение №51 от 30.04.2014 г. по т.д.№1977/2013 г. на ВКС, ТК и решение №52 от 18.04.2014 г. по т.д.№1422/2013 г. на ВКС, ТК не съдържат отговор на въпроса за приложимостта на правилата на чл.214 от ГПК по отношение увеличение на размера на предявен иск по чл.422 от ГПК и за възможността в това производство да се предяви осъдителен иск за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, а от друга страна при произнасянето си, въззивният съд изцяло се е съобразил с разясненията, дадени в съобразителната част на т.11б от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в който смисъл е и константната практика на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №347 от 14.08.2017 г. по ч.т.д.№444/2014 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.