О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
Гр.София, 17.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на 17 октомври две хиляди и седем надесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1293/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. С., действащ като баща и законен представител на малолетните А. И. С. и Галена И. С. срещу Решение № 646/22.03.2017 г. на Софийския АС,ГО, 1 състав, по гр.д.№ 4823/2016 г., с което потвърдено Решение № 6402/1 август 2016 г. по гр.д.№ 9955/2013 г. на СГС, І ГО, 7 състав. Въззивното решение се обжалва В ЧАСТТА, в която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по исковете с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./, предявени от жалбоподателките, за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка С. Н. С. при ПТП, настъпило на 3 август 2011 г. – за разликите над 140 000 лв. до предявения размер – по 250 000 лв. за всяка от ищците. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваните му части по съображения за необоснованост и нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му в потвърдената отхвърлителна част и уважаване на исковете в предявения размер – по 250 000 лв.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежни страни срещу подлежащ на непряк касационен контрол въззивен акт и приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора по конкретното дело материалноправен въпрос относно критериите при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Изложението на основанията по чл. 280 ал.1 ГПК е инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба.
За да постанови потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част спрямо малолетните ищци, представлявани от техния баща и законен представител, въззивният съд е приел за установено че поради обжалването на решението на СГС само по размер между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ответното застрахователно дружество, с което е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от водача, по чиято вина е настъпило процесното ПТП на 3 август 2011 г., причинило смъртта на С. С., дължи на ищците като наследници на починалата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в определения от СГС размер. ПТП е настъпило на територията на Гърция, застрахованият водач на МПС „Опел Вектра“ е управлявал автомобила, в който е пътувала С. С., след употреба на алкохол с концентрация 1,22 г/л. във видимо пияно състояние според свидетелските показания. Лекият автомобил се е уварил в насрещно движещ се автобус с лявата си странична част, като в момента на сблъсъка е бил изцяло в пътната лента на насрещно движещото се МПС, оборудвано със записващо устройство – тахограф. Пътуващата на задната лява седалка С. е понесла директен удар от автобуса отляво, предизвикал тежка съчетана травма. Смъртта й е в пряка причинна връзка с разкъсването на сърцето и аортата, дължащи се на въздействието на твърди тъпи предмети.
Обсъдени са доводите на ответното дружество – жалбоподател досежно съпричиняване на вредоносния резултат, релевирани с отговора на исковата молба и поддържани във въззивната жалба, като е прието, че непоставянето на предпазен колан, установено чрез показанията на св.Б., не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Чрез показанията на същия свидетел пътувал в автомобила, се установява по преценка на двете инстанции, че водачът на „Опел Вектра“ е бил видимо пиян след употреба на водка, това е било ясно и на пострадалата С., която е била заедно с него и свидетеля на една маса и качвайки се в автомобила с видимо пиян водач, е поела риск за собствения си живот и здраве. Съпричиняването е определено в размер на 30%. При определяне размера на обезщетението са взети предвид младата възраст на С. – 27 години, както и възрастта на децата й към момента на смъртта – съответно на 8 и на 4 години, обичта и разбирателството между тях, непреодоляната тъга и чувство за липса от ранната безвъзвратна загуба, невъзможността на ищците да се върнат към предишния си живот, изпълнен с родителска нежност, внимание и грижи. Отчетени са и икономическите условия в страната и стандартът на живот в мястото, на което живеят потърпевшите.
Като единствено касационно основание по приложението на чл.52 ЗЗД за достъп до касация се сочи противоречие на обжалвания съдебен акт със задължителна практика – ППВС № 4/68 г., според което при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост подлежат на обсъждане всички конкретни обстоятелства от значение за спора.
Решението на САС не е постановено в отклонение от изискванията на цитираното Постановление и формираната при действието на чл. 290 ГПК съдебна практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, според която понятието „справедливост“ изисква преценката на конкретно установени при всеки отделен случай обстоятелства, като при смърт размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между него и претендиращите обезщетение лица, действителното съдържание на съществуващите между тях житейски отношения.
В случая съдът е обсъдил в мотивите си относимите към предмета на въззивното производство редовно заявени и поддържани доводи на страните, отчел е момента на настъпване на вредите, тежките последици от загубата за децата с оглед на възрастта им и социално-икономическите условия. Обуславящият правен въпрос на касатора е зададен в контекста на оплакването за необоснованост на извода на въззивния съд досежно наличието на съпричиняване и неговия размер поради липса на доказателства за знанието на пострадалата относно употребата на алкохол от водача над допустимия минимум. Въпросът относно доказването на принос в хипотезата когато пострадалото лице пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, е свързан с възприемането на фактическата обстановка от съда и правилността на изводите му, както и с тяхната законосъобразност, а такъв въпрос не съответствува на критериите за общо основание за достъп до касация съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява сочените основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 646/22 март 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, постановено по в.гр.д.№ 4823/2016 г. по описа на същия съд, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: