1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр. София, 22.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 2358/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. К. Т. и Г. И. П. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд , гражданско отделение, ІІІ-В въззивен състав № 265 от 12.01.2017г. по гр.д.№ 9041/2015г.
Ответниците Й. И. Н., Й. Т. М., Н. И. Н. , И. Н. М. и Т. Н. М. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г., поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 42-ри състав от 03.11.2014г. по гр.д.№ 56336/2012г., с което е отхвърлен иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от С. К. Т. и Г. И. П. срещу Й. И. Н., Й. Т. М., Н. И. Н. , И. Н. М. и Т. Н. М. за признаване за установено, че ищците са собственици на основание придобивна давност на имот с площ от 550 кв.м., представляваща реална част от имот 68134.4357.111, както и искането основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 54 от 18.12.2007г. по нот.дело № 1680/2007г. на нотариус Ст.Т. с район на действие Софийски районен съд.
В отговор на доводите във въззивната жалба, подадена от ищците по делото С. К. Т. и Г. И. П., Софийският градски съд е приел, че основателността на предявения от тях положителен установителен иск за собственост следва да се преценява съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е има качеството на владелец. За да настъпят последиците на чл. 79 ЗС е необходимо това владение да е явно, необезпокоявано и непрекъснато и да е упражнявано в предвидения от закона срок. Съдът е приел, че показанията на свидетелите, посочени от ищците – В. Н. и Д. Г. не съдържат точни и категорични данни относно релевантните за спора факти, в тях липса достатъчно яснота за началото и края на периода на владението и начина на осъществяваното фактическото господство. Отчетени са и безпротиворечиво установените от всички свидетели и писмените доказателства факти за ограждане на мястото от ответника И. Н. М. и съхраняване в него на техника и строителни машини, както и на товарни автомобили от ищеца Г. И. П. и възникналите между тях през 2009г. по повод отказ на ищеца да премести автомобилите си от мястото. Съдът е посочил в обобщение, че не е доказан от събраните по делото гласни доказателства, преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност началният и крайният момент на осъществено владение, а също така че то е имало има траен характер, било е явно, непрекъснато и необезпокоявано, и оттук е направил извод че не е доказано въведеното в исковата молба твърдение за придобиване на собствеността от ищците на основание придобивна давност.
При тези мотиви на въззивния съд е неоснователен доводът на касаторите, че обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС и тази по чл. 290 ГПК по въпроса дали е длъжен въззивният съд да обсъди поотделно и съвкупно всички доказателства по делото и да отговори на всички доводи на страните , заявени във въззивната жалба. Въззивният съд е анализирал в детайли показанията на свидетелите, съпоставил ги е с останалите доказателства и е направил изводи след цялостният им анализ и давайки правна квалификация на установените от тях факти. Касаторите не сочат кои конкретно доказателства и техни доводи не са обсъдени и какво е тяхното значение за спора, поради което по начина, по който е формулиран, правният въпрос представлява довод за допуснато нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 281 ал.1 т.3 ГПК , неотносим за фазата на допускане на касационното обжалване като общо основание по чл. 280 ал.1 ГПК. Вторият въпрос за начина, по който следва да се преценяват показанията на заинтересован свидетел не е обуславящ за делото, защото изводите на съда не са изградени единствено на показанията на свидетелката Роза Ц., а на съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства.
Третият правен въпрос дали е необходимо страната, която се позовава на придобивна давност да доказва владението си във всеки един момент, кога е налице отнемане на владението /прекъсване на давността и кои юридически факти обуславят извод за отнемане /прекъсване на владението/ също не е обуславящ за делото, защото съдът не е отхвърлил иска по съображения за необходимост от доказване на владение във всеки един момент, нито е приел, че владението е прекъснато. Неговият решаващ извод е, че не е доказано от ищците постоянно, необезпокоявано и явно владение през изискуемия се от закона – чл. 79 ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок.
С оглед на изложеното поради отсъствие на основанията на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответниците не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на
Софийския градски съд , гражданско отделение, ІІІ-В въззивен състав № 265 от 12.01.2017г. по гр.д.№ 9041/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: