О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.57
гр. София, 23.01.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№98 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №495 от 09.11.2017 г. по ч.т.д.№633/2017 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждане №1572 от 17.07.2017 г. по т.д.№115/2016 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е върната въззивна жалба на [фирма] срещу постановеното по делото решение.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроса за приложението на чл.50, ал.3 ГПК, във връзка с дефиниране на термина „канцелария” и лицата, на които могат да се връчват съобщения, като се поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в дадения от първата инстанция срок, не е отстранена нередовността на въззивната жалба – не е внесена дължимата по жалбата държавна такса. Посочил е, че съобщението с указанията на съда относно нередовността на жалбата, е редовно връчено на В.Г. – служител в деловодството на [фирма], като не се твърди и не се установява, че деловодството не е канцелария на болничното заведение и че лицето получило съобщението, не е служител на дружеството, с оглед което е намерил за неоснователни доводите за нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.3 от ГПК.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Освен, че позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, дори и селективното основание да се приеме за надлежно въведено, въпросът не може да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – по тълкуването на понятието „канцелария” и по въпроса на кои лица могат да се връчват съобщения е формирана константна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и според която лицата, заемащи длъжност в деловодството на юридическо лице, като осъществяващи административни функции, се явяват част от канцеларията на юридическото лице, като липсва задължение за връчителя да проверява на място верността на посоченото му от получателя качество, с което се прехвърля тежестта за установяване противното на страната, твърдяща нередовност на връчването.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №495 от 09.11.2017 г. по ч.т.д.№633/2017 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.