Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
2654_17_opr_288_partage_prescr_aqu_69zs_interversio.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 26.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24.01.2018година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2654 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Д., А. Д. Д. и Р. И. Н. срещу въззивно решение № 89 /14.03.2017 г. по възз гр. д. № 50 /2017 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл.76 ЗН, допуснато е извършването на съдебна делба на поземлен имот в [населено място], заедно с построената в него къща и констативен нотариален акт от 17.12.2014 година е отменен на основание чл.537,ал. 2 ГПК в частта относно 6 /8 идеални части от правото на собственост върху процесния имот.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещните страни К. Р. П., Н. Р. Д., Р. Я. М., Й. Р. М. и Я. Р. М. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Р. Я. М., Й. Р. М. и Я. Р. М. са конституирани в качеството на наследници на починалата ищца С. Н. М. с протоколно определение на въззивния съд от 14.02.2017 г..
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по иск по чл.76 ЗН и по иск за съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
Спорът се свежда до неприетото за основателно възражение на жалбоподателя И. Д. за придобивна давност, от които биха произтекли права за останалите жалбоподатели.
Въззивният съд е приел следното:
Възприел е установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, за която е посочил, че е правилно и всестранно изяснена при съобразяване на всички събрани по делото доказателства. Намерил е за правилни правните изводи на първоинстанционния съд относно установените факти, като на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Във въззивната инстанция не са събрани други доказателства. Въззивният съд е приел извода, че поземленият имот в [населено място], заедно с построената в него къща са обща собственост на страните, придобита на основание наследствено правоприемство и давностно владение от общия наследодател Н. Д. Я.. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и най-вече въз основа на свидетелските показания, въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответника И. Д. за придобиване на собствеността върху процесния имот на основание давностно владение, продължило повече от десет години след смъртта на общия наследодател Н. Д. Я.. Въззивният съд е приел, че преди издаване на констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка от 17.12.2014 година, с който И. Д. е признат за единствен собственик на имота на основание давностно владение и наследствено правоприемство, имотът е ползван и от другите сънаследници К. П. и Н. Д.. Въззивният съд е приел, че промяната от страна на И. Д. в субективното отношение към идеалните части от имота, собственост на другите сънаследници, е манифестирана със снабдяването с констативния нотариален акт, поради което не може да се приеме, че И. Д. е владял техните наследствени части повече от 10 години и не е придобил собствеността върху тях. Въззивният съд е приел, че е осъществена и хипотезата на чл.76 ЗН по отношение на сключения от И. Д. и съпругата му А. Д., в качеството на продавачи, и Р. И. Н., в качеството на купувач, договор за покупко-продажбата на процесния имот, обективиран в нотариален акт от 23.12.2014 г., и разпоредителната сделка досежно собствените на другите сънаследници 6 /8 идеални части е относително недействителна по отношение на ищците. Искът за делба също е основателен и доказан и правата на съсобствениците са определени правилно.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателите излагат като правни въпроси следното, като твърдят, че са налице основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК (в редакцията преди измененията с ДВ бр. 86 от 28.10.2017 г.):
1. Възможно ли е лица, живущи в други и то далечни места, да бъдат владелци или държатели на процесния имот, след като още приживе на общия наследодател Н. Д. Я., починал през 1979 година, е изоставил имота в [населено място] и той е бил обитаван, ползван като собствен само от първи ответник и неговата съпруга?
Въпросът е хипотетичен и не е правен по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК и разясненията, приети в Тълкувателно решение № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС. Във формулировката на въпрос се съдържа довод за неправилност по чл.281 ГПК, който не може да бъде обсъждан в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото.
Доколкото може да бъде уточнен като правен, този въпрос не е обуславящ, защото въззивният съд не е приел възражението за придобивна давност за неоснователно поради извода си, че и останалите наследници лично са упражнявали фактическа власт върху имота, а поради извода си, че И. Д. не е завладял идеалните части на останалите наследници преди съставянето на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка..
Обуславящият правен въпрос е, дали когато съсобствеността възникне от наследяване и само някои от съсобствениците упражняват фактическа власт върху целия имот, то те са държатели на идеалните части на останалите съсобственици (наследници). Обуславящ е и въпросът дали тези съсобственици, за да придобият идеалните части на останалите съсобственици – наследници, е необходимо да установят не само факта на ползването на имота, но и да преобърнат държането на тези идеални части във владение и с какви действия. Тези въпроси са разрешени от въззивния съд, както и от първоинстанционния утвърдително – в съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС.
2. Въпреки твърденията на жалбоподателите, защо не се дава вяра на свидетелите, посочени от тях, след като те отговарят на изискванията и разпоредбите на закона – чл.587,ал.2 ГПК – да бъдат съседи на имота?
Това също не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал. 1 ГПК, а довод за неправилност по чл.281 ГПК (за процесуално нарушение, което се е отразило на правилността на въззивното решение), който не може да бъде обсъждан в производство по чл. 288 ГПК, каквото е настоящото.
Доколкото може да бъде уточнен като правен (длъжен ли е съдът да кредитира показанията на свидетелите за релевантните за спора факти…?), той не е обуславящ, защото по делото не са събрани свидетелски показания за релевантния факт, че жалбоподателят И. Д. е преобърнал държането на идеалните части на останалите наследници във владение за себе си с действия, които са довели до знанието на останалите съсобственици и са отблъснали тяхното владение преди да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.
3. Позоваването елемент ли е от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС? Жалбоподателите твърдят, че отговорът на този въпрос е отрицателен, съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по т.д. № 4 /2012 г. на ОСГК на ВКС.
Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е формирал решаваща воля, че позоваването е елемент от фактическия състав на придобиване на право на собственост по давностно владение. Приел е, че не е осъществена хипотезата на чл.79,ал. 1 ЗС въпреки позоваването на изтекла в полза на единия наследник придобивна давност, тъй като той не е манифестирал пред другите сънаследници намерението си да владее целия имот преди да се снабди в нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
От изложеното следва, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателите нямат право на разноски. Ответниците не претендират разноски и не са представили доказателства за направени разноски, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 89 /14.03.2017 г. по възз гр. д. № 50 /2017 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о.,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.