О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
гр. София, 02.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4059 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], ТЕЦ „Република“, срещу решение № 182 от 03. 07. 2017г. по в. гр. дело № 232/2017г. на Пернишки окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 46 от 07. 02. 2017г. по гр. дело № 2040/2016г. на Пернишки районен съд, в частта му, с която исковете с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, предявени от ищеца А. М. А. срещу ответника [фирма], са уважени за сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от професионална болест „неврит на слуховите нерви“, довела до 35 % инвалидност с начална дата 26.02.2015г., възникнала докато ищецът е работил като „дърводелец“ при ответника, заедно със законната лихва от 26.02.2015г. до окончателното плащане и за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от професионална болест „шийна остеохондроза С6-7, спондилартроза, двустранна цервикобрахиална радикулопатия“, с начална дата на инвалидност 26.02.2015г., възникнала докато ищецът е работил като „дърводелец“ при ответника, заедно със законната лихва, считано от 26.02.2015г. до окончателното плащане, и е реализирана отговорността на ответника за съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което исковете с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ да бъдат отхвърлени, както и да му бъдат присъдени направените в първоинстанционното, въззивното и касационното производство съдебни разноски.
Касаторът – ответник въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните процесуалноправни въпроси от значение за изхода по конкретното дело: 1/ „Допускането на събиране и събирането на доказателства от първоинстанционния съд, при наличие на настъпила преклузия относно възможността за искането и представянето им, води ли до неправилност на обжалваното решение и представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила?“ и 2/ „Неопределянето на срок за събиране на доказателства по чл. 157 ГПК от първоинстанционния съд счита ли се за съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила и след като съдът не е указал срок за събиране на допуснатите доказателства, до кой момент съдът следва да събере допуснатите доказателства?“, по които релевира значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и отсъствието на постановена практика по тях.
Ответникът по касационната жалба /ищец в процеса/ – А. М. А. не подава писмен отговор в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ с цена на всеки над 5 000 лв.. Не са налице обаче общото и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 28.11.2008г., прекратено на 15.12.2014г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, по което ищецът е изпълнявал длъжността „дърводелец“. Приел е също, че ищецът е имал продължителен стаж от 23 години, 6 месеца и 24 дни на длъжността „дърводелец“ на едно и също работно място – дърводелска работилница в [фирма], независимо от промяната на осигурителя за периода от 01.11.1999г. до 29.11.2008г. – ТЕРС [фирма], тъй като работното място и условията на работа са същите, а промяната в работодателите е поради реорганизация на дейности и правоприемство. Счел е, че с експертно решение № 460 от 082/20.05.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ [фирма], влязло в сила на 09.06.2015г., е установено, че заболяването на ищеца „неврит на двата слухови нерва“ е професионално, като причина за заболяването е продължителният трудов стаж в шумова производствена среда, каквато е средата в дърводелската работилница, и са определени 63 % трайно намалена работоспособност, от които 35 % поради професионално заболяване, 10 % от трудова злополука и 54 % поради общо заболяване, с дата на инвалидност от професионално заболяване – 26.02.2015 г., и със срок на инвалидността – 01.10.2016г..
Пернишки окръжен съд е намерил, че в резултат от продължителната работа на длъжността „дърводелец“ в работна среда с физическо усилие, еднотипни движения и динамична физическа дейност за период от 23 години, 6 месеца и 24 дни, на едно и също работно място в дърводелската работилница в [фирма], са настъпили и други професионални заболявания на ищеца – спондилози с радикулопатия и увреждане на междупрешленните дискове в шиен отдел с радикулопатия, констатирани с протокол № 199 от 03.07.2015г. за извършено проучване на професионална болест на ТП Перник на НОИ. Тези заболявания са признати за професионални с експертно решение № 1151 от 163/09.11.2015г. на ТЕЛК при МБАЛ [фирма], което според направеното официално удостоверяване е влязло в сила на 02.12.2015г..
Въззивният съд е счел за неоснователни доводите на ответника за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила поради позоваване на събрани извън преклузивните срокове доказателства за установяване на влезлите в сила решения на органите на експертизата на работоспособността, с които заболяванията на ищеца са признати за професионални такива. Сочи, че доказателствата са събрани въз основа на своевременно направено от ищеца в срока по чл. 146, ал. 3 от ГПК доказателствено искане във връзка с дадените от съда указания и разпределената от същия доказателствена тежест с доклада по делото, поддържано в първото заседание по делото пред първоинстанционния съд. Приема, че последващите процесуални действия по делото несъмнено представляват такива по събиране на своевременно поисканите и допуснати относими, допустими и необходими писмени доказателства съобразно повелята на чл. 146, ал. 4 от ГПК, а не нови доказателствени искания, за които да е настъпила предвидената в процесуалния закон преклузия.
Въз основа на неоспореното заключение на комплексната съдебно – медицинска експертиза решаващият съд е установил, че намалението на слуха представлява ІІ-ра степен на увреждане – тежко чуване, което причинява затруднения при общуването и невъзможност за чуване на тих говор от близки разстояния, води до влагане на повече усилия за комуникация и до бърза умора, загуба на уменията за възприемане на посоката на звука и филтрирането на околния шум и на усещането за силата на собствения глас. При заболяването няма болки, но намалението на слуха заедно със субективния шум, водят до изпитване на страх, главоболия и раздразнения, а при работа под въздействие на вибрации причинява и световъртеж, замаяност и нестабилна походка, от които ищецът е лекуван многократно. Въз основа на горепосоченото заключение на комплексната съдебномедицинска експертиза, Пернишки окръжен съд е достигнал до заключение, че заболяванията „шийна остеохондроза и спондилартроза“ и „двустранна цервикобрахиална радикулопатия“, които прогресират, са свързани с оплаквания и болки в шийно-раменните области, ограничени движения на шиен отдел на гръбначния стълб, болки по раменните области, болки по протежение на ръцете, изтръпване на ръцете, особено неприятни през нощта и водещи до нарушение на съня.
Въззивният съд е приел, че ищецът е установил професионалния характер на процесните заболявания и причинната връзка между тях и условията на труд при работата му на длъжността „дърводелец“ при ответника. Посочил е, че валидно постановените и влезли в сила експертни решения на ТЕЛК, които не са обжалвани от работодателя по реда на чл. 63 от КСО и чл. 12 и сл. от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, приета с ПМС № 168 от 11. 07. 2008г., и са задължителни за всички лица, органи и организации в страната, удостоверяват с обвързваща доказателствена сила както професионалния характер на заболяванията на ищеца, така и причинно – следствената връзка между професионалните болести и условията на труд в дърводелската работилница. Допълнил е, че представените по делото протоколи на ТП Перник на НОИ са съставени в производство по проучване на професионалното заболяване, като предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от горепосочената наредба в комисията е имало представител на осигурителя – [фирма], който е могъл в това производство да ангажира всичките си доказателства и да направи евентуални възражения по констатациите относно факторите на работната среда и трудовия процес. Обстоятелството, че ищецът е работил при други работодатели при същите вредни условия, макар на същото работно място /същата дърводелска работилница/, е счетено за ирелевантно в процеса, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД, когато вредата е причинена от неколцина работодатели, те отговарят солидарно, а право на кредитора – ищец е да избере срещу кого да насочи иска си за вредите.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – протоколи, експертни решения, свидетелски показания и заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза, Пернишки окръжен съд е счел за установени по несъмнен и категоричен начин претърпените от ищеца болки и страдания в причинно – следствена връзка с установените професионални заболявания, признати за такива по надлежния ред с влезли в сила експертни решения на компетентната ТЕЛК, като е определил съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД обезщетения за тези неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. за професионалното заболяване „неврит на слуховите нерви“ и в размер на 10 000 лв. за професионалното заболяване „шийна остеохондроза С6-7, спондилартроза, двустранна цервикобрахиална радикулопатия“. Възражението на ответника за допуснатата груба небрежност от страна на ищеца е намерено за неоснователно, тъй като по реда на чл. 201, ал. 2 КТ може да се намалява отговорността на работодателя, когато вредите са в резултат и на груба небрежност само при трудова злополука, но не и при професионална болест.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на конкретния правен спор и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към касационната жалба на ответника не са формулирани правни въпроси в горепосочения смисъл, а са наведени по – скоро оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които са неотносими в производството по чл. 288 ГПК, доколкото подлежат на преценка в касационното производство по основателността на касационната жалба, само в случай, че след предварителната селекция бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Дори да се приеме, че могат да бъдат изведени правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС досежно приложението на правилата за допускане и събиране на доказателства в исковия граждански процес, то въззивното решение е постановено в съответствие с константната безпротиворечива съдебна практика по чл. 269 ГПК и задължителните постановки на ТР № 1/ 09. 12. 2013г. на ОСГТК на ВКС, при съобразяване, че съгласно нормата на чл. 146, ал. 3 ГПК преклузията относно доказателства и доказателствени искания настъпва едва след изготвяне на доклада по делото и след даване на дължимите от съда указания по чл. 146, ал. 2 ГПК. Освен това процесуалните норми досежно преклудираността на доказателствените искания и представянето на доказателства в исковия процес, както и досежно правомощията на съда да определя срок за събиране на някои доказателства, за които съществува съмнение, че е възможно да бъдат събрани, или е налице особена трудност за събиране /чл. 157 и чл. 158 ГПК/, каквито доказателства не са искани по настоящото дело, са достатъчно ясни и недвусмислени, което обстоятелство изключва значимостта на тълкуване от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
При наличието на безпротиворечива задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените въпроси не е осъществено не само общото, но и релевираното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 182 от 03. 07. 2017г. по в. гр. дело № 232/2017г. на Пернишки окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.