ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 97
София, 07.02.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова. гр. дело № 1661 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на А. Х. Л. и Т. Й. Л., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Т. от 04.11.2016г. по в.гр.д. № 434/2016г. в частта, с която е уважен искът за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Подадена е и насрещна касационна жалба /съобщение за въззивното решение е връчено на В.Т. на 15.ХІ.2016г., а касационната жалба е подадена по пощата на 10.ІІ.2017г./ от адвокат К. като процесуален представител на В. Н. Т. от [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Т. от 04.11.2016г. по в.гр.д. № 434/2016г. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителните му части по предявените при условията на евентуалност искове за унищожаване на договора за покупко-продажба поради грешка и измама.
В отговорите си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалните си представители страните са заели становища за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба на А. и Т. Л. е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване допустим въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 04.11.2016г. ВТАС е отменил решението на ОС Русе от 12.07.2016г. по гр.д. № 570/2015г. в отхвърлителната му част по евентуалната претенция за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот и вместо него е постановил друго, с което е развалил поради неизпълнение на задължението за заплащане на продажната цена 50000лв. договора за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 052/28.03.2014г., съгласно който Н. Т. Ц., починал след завеждането на делото и заместен от законния му наследник – син В. Н.Т., продава на А. Хр.Л. по време на брака й с Т. Й..Л. апартамент в [населено място], съответно индивидуализиран, състоящ се от две спални, работен кабинет, столова в бокс, дневна, тоалетна, баня, три антрета, заедно с избено и таванско помещения и с 1/8 ид.част от общите за всички собственици на жилищния блок помещения – изба и две тавански помещения, заедно със съответните идеални части от общите части от сградата и от правото на строеж, за 50000лв., платени съгласно сключен между страните предварителен договор от м.ноември 2010г. по следния начин: 20000лв. при сключването на договора, 10000лв. през м.декември 2011г., 10000лв. през м.декември 2012г. и 10000лв. през м.декември 2013г., с данъчна оценка на имота 96313.70лв., а А. Л. купува имота за сумата 50000лв., платени съгласно сключен между страните предварителен договор от м.ноември 2010г. /по описания вече начин/. Със същото решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителните му части по предявените от Н. Ц. главен иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба поради липса на съгласие и евентуални искове за унищожаване на договора поради грешка в предмета и поради измама.
За да постанови решението в уважителната му част, въззивният съд е взел предвид твърденията на ищеца по иска за разваляне, че ответницата не е платила цената на апартамента и че както в исковата молба, така и в допълнителната такава ищецът оспорва сключването на предварителен договор и плащането на цената на вноски по посочения в нотариалния акт начин. Взето е предвид, че ответниците признават, че предварителен договор не е сключван и че цената не е платена по банков път, както и становището им, че нотариалният акт има характер на частен свидетелстващ документ /разписка/, съдържащ изявление на продавача, че цената е платена. Съдът е приел, че граматическото тълкуване на изявленията на страните по договора относно плащането и конкретно това на продавача не води до извод в тази му част нотариалният акт да има характер на разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД и да доказва плащането – в него липсва изявление на продавача, че е получил цената. Аргумент в подкрепа на този извод съдът е извел и от безспорните факти, че страните по сделката не са сключвали предварителен договор, което изключва плащането на първата вноска 20000лв., а ответниците не са ангажирали доказателства-разписки за изплатените вноски от по 10000лв., които са в голям размер. Направен е извод, че неизпълнението е съществено, поради което договорът следва да бъде развален.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК А. и Т. Л. са заявили произнасяне от въззивния съд по четири въпроса в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК /в редакцията на разпоредбата преди последното изменение през ноември 2017г./.
Поставен е въпросът „възможно ли е да се опровергае верността на удостовереното в нотариалния акт обстоятелство, че е платена цената от страната, която е направила това неизгодно за нея изявление, без да е оспорила записаното изявление в нотариалния акт за плащане на цената“, по който съдът се произнесъл в противоречие с шест решения на състави на ВКС /по гр.д. № 449/2011г. ІІІ ГО, по гр.д. № 1543/2010г. ІІІ ГО, по гр.д. № 5166/2008г. ІV ГО, по гр.д. № 5958/2015г. ІV ГО, по т.д. № 664/2011г. ІІ ТО и по т.д. № 542/2012г. І ТО/. Така поставен, въпросът не е от значение за изхода на делото, защото не е относим към извода на въззивния съд в тази връзка, че ищецът както в исковата молба, така и в допълнителната такава, оспорва сключването на предварителен договор и плащането на цената по посочения в нотариалния акт начин. Със сочената практика не се обосновава произнасяне от въззивния съд по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса е ли частен документ, доказващ плащане, нотариалният акт, в който е удостоверено, че купувачът е платил цената. С решенията е дадено разрешение на въпроса за значението на изявления в нотариален акт за плащане и за получаване на продажна цена на разписка, доказваща получаване на цената, и за тежестта и доказателствените средства за опровергаването й. А разрешението в решението по гр.д. № 5958/2015г. се отнася за възможността в случаите, когато сключването на договора и плащането на сумите, които са предвидени в него, се извършва в един и същи момент, тези действия да бъдат документирани в един и същи документ, какъвто не е разглежданият случай.
И въпросът „може ли въззивният съд да се произнесе по оплакване, което не е заявено от страната както в исковата молба, така и във въззивната жалба – в случая ищецът не твърди, че не е направил материализираното в нотариалния акт изявление, че е получил цената по сделката“ е неотносим към решаващия извод в атакуваното решение, че процесния договор не съдържа изявление на продавача, че е получил цената. Въпросът е неотносим и защото във въззивната си жалба ищецът е заявил оплакване за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че доказателствената сила на изявлението в нотариалния акт, имащо характер на разписка, не е оборена, в исковата молба са заявени твърдения, че ищецът не е получил продажната цена, оспорен е описаният в нотариалния акт начин на плащане, а в допълнителната искова молба е заявено искане за „задължаване на ответниците да представят оригинала на описания в нотариалния акт предварителен договор от м.ноември 2010г., съгласно който е била изплащана продажната цена, а не получавана”, съобразяването на които обстоятелства и доводи от въззивният съд не е извън правомощията му по чл.269 изр.2 ГПК и то е в съответствие със сочената практика на ВКС по гр.д. 2968/2015г. ІV ГО и по гр.д. № 1668/2015г. ІV ГО.
Не е от значение за изхода на спора и въпросът „чия е доказателствената тежест да установи, че отразеното в нотариалния акт е невярно и с какви доказателствени средства“. Съдът не е формирал извод, че отразеното в нотариалния акт е невярно. Решаващият му извод е, че в нотариалния акт липсва волеизявление на ищеца, че е получил продажната цена, поради което актът в тази му част няма характер на разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД, доказваща плащането, и се е основал за това на събраните по делото доказателства – изявленията в нотариалния акт, твърдяните от ищеца и безспорно установени по делото обстоятелства, че предварителен договор, в който да е уговорен описания в нотариалния акт въз основа на него начин на плащане, не е сключван между тях, което изключва плащането на първата вноска от 20000лв., и че цената не е платена по банков път, както и на непредставянето от ответниците на разписки за изплатени от тях вноски от по 10000лв.
Въпросът „може ли въззивният съд да елиминира материалната доказателствена сила на нотариалния акт в частта, в която е отразено, че към момента на сделката сумата, представляваща продажната цена, е платена на купувача, само чрез граматическо тълкуване на неговото твърдение от страна на съда и въпреки че в нот.акт този факт е безспорно материализиран, както и без да е извършено пълно и главно доказване на този факт. Ако това е възможно, какъв следва да бъде текстът в нот.акт, че продавачът е получил цената, за да има характер на разписка в тази си част и да се ползва с материална доказателствена сила този текст?” също не обосновава наличие на предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото извода си съдът не е основал на граматическо тълкуване на твърдението на ищеца, а на изявленията в нотариалния акт на страните по договора за продажба, и защото изводът не е формиран само въз основа на това тълкуване, а и предвид приетите за безспорно установени по делото обстоятелства, че предварителен договор между страните през 2010г. не е сключван и с такъв не е определян описания в нотариалния акт начин на плащане, че цената не е плащана по банков път, нито са представени разписки от ответниците за извършено от тях по друг начин плащане. Следва да се посочи, че условието във въпроса „без да е извършено пълно и главно доказване на този факт” всъщност представлява твърдение за необоснованост на въззивното решение, което се подлага на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането. Второто изречение във въпроса има фактически, а не правен характер, само произнасянето по каквито касационно обжалване се допуска – съдът не може да даде еднозначен отговор какъв конкретно следва да бъде текстът в нотариалния акт, че да удостоверява получаването от продавача на продажната цена, а може да тълкува волеизявленията на страните по сделките при преценката си в тази насока.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение в уважителната му част не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.287 ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да се разглежда.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касационната жалба В. Т. следва да бъдат присъдени 2560лв. разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство по договор за правна защита и съдейсдтвие от 21.ХІІ.2016г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 249 от 04.11.2016г. по гр.д № 434/2016г. в уважителната му част по касационната жалба на А. Х. Л. и Т. Й. Л..
ОСЪЖДА А. Х. Л. и Т. Й. Л., и двамата от [населено място], да заплатят на В. Н. Т. от с.гр. 2560лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: