2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. София, 15.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3967 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. П. и П. Й. П. против решение № 3696/26.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 12203/2016 г. от Софийски градски съд, ІV-б състав.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивен съд е приел, че исковете с правно основание чл.49 ЗЗД са основателни до размер на по 4 000 лева за всеки от ищците, като е отменил решението на първоинстанционния съд, с което са присъдени обезщетения за по-голям размер и в тази част е отхвърлил предявените искове.
Съдът е приел, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна отговорност, като отговорност за вреди от изнесена от журналист информация, е основание за ангажиране отговорността на издателя/доставчика на медийна услуга по реда на чл. 49 от ЗЗД. Прието е, че отговорността се носи от издателя на печатното издание/доставчика на медийна услуга по смисъла на Закона за радио и телевизия, както при известен автор на изнесената информация, така и при неизвестен такъв. Посочено е, че от обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства се приема за установено, че ответникът е доставчик на медийна услуга по смисъла на ЗРТ и носи отговорност за верността на информацията, изнесена в емисиите новини на Телевизия Б. , в две емисии новини, излъчени на 10.12.2014г. в 23,50ч. и на 11.12.2014г. в 12,00ч., е съобщена информация за футболен мач в памет на загинал футболист от ФК „Локомотив П.“, придружена със снимка на сина на ищците, носещ същите имена, като е установено, че синът на ищците не е бил загинал, поради което и доколкото по делото не са ангажирани доказателства, че оповестяването на тази информация е резултат от добросъвестна проверка, съдът е приел за установено, че изнесената информация е невярна и ответникът носи отговорност за обезвреда на лицата, претърпели вреда от това му поведение.
Съдът е приел, че в резултат на съобщената по Телевизия „Б.“ информация ищците са преживели негативни емоции, справедливото обезщетение на които е в размер от по 4 000лв. за всеки ищец. При определянето на този размер съдът съобразил възрастта на ищците, възрастта на сина им, обществено –икономическите условия в страната към декември 2014г., както и естеството на новината – за смърт на сина на ищците. Прието е, че тази информация е от категорията на тези, при които не е нужно да се ангажират нарочни доказателства, за да се приеме за установено, че вреди са причинени, тъй като съобщение за смъртта на детето житейски е оправдано да се приеме, че е причинило страдания с изключително висок интензитет, като в случая съдът е приел, че тази житейска логика е подкрепена и от събраните по делото гласни доказателства. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил изключително високия интензитет на страданията, която такава информация предпоставя да се преживеят, както и установеното по делото широко разпространение на информацията сред близки и познати на ищците, необходимостта в следващия ден ищците да опровергават тази информация в разговори с близки и познати, което неминуемо води до спомен за преживените от тях с висок интензитет страдания. При определяне на този размер съдът е съобразил от друга страна сравнително краткия период както на интензивните страдания, така и на тези със значително по-нисък интензитет, тъй като е прието, че 30-40 минути след излъчването на репортажа в късната емисия новини ищците са успели да се свържат по телефона със сина си и да установят, че информацията е невярна, поради което и само за този период съдът приема, че страданията на ищците са били с изключително висок интензитет. Прието е, че по делото се е установило, че само за един ден на ищците се е наложило да опровергават информацията пред близки и познати, като в 20,00ч. е било първото опровержение, съобщено от ответника, поради което и съдът приема, че само за този период ищците са продължили да изпитват страдания и то със значително по-нисък интензитет. В случая определящото за размера на обезщетението на вредите не е продължителността на периода, през който са търпени, поради което и краткия период на същите не може да обоснове извод, че справедливото обезщетение е по-ниско от 4 000лв. Прието е, че периодът на страданията има второстепенно значение в случая, но същото не може да се игнорира, като водещо при определяне на размера на обезщетението е естеството на информацията и интензивността на страданията. Съдът е посочил, че в случая е обоснован извод, че макар и за много кратък период от време интензивността на страданията на ищците е била изключително висока, като естеството на информацията – за загуба на дете, обосновава извод, че справедливото обезщетение на претърпените от всеки ищец вреди е в размер от по 4000лв.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Сочения правен въпрос е относно приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и прилагането на критерия за справедливост, при определяне на обезщетения за неимуществени вреди, резултат от непозволено увреждане.
Следва да се отбележи, че в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази задължителна практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на задължителна съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 НЗПП.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3696/26.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 12203/2016 г. от Софийски градски съд, ІV-б състав.
ОСЪЖДА И. Д. П. и П. Й. П. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4 да заплатят на [фирма] сумата 100 /сто/ лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.