2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 16.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3547 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя А. С. С., чрез адв. П. Н., против решение № 91 от 10 май 2017 г., постановено по в.гр.д. № 138 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г., с което е потвърдено решение № 1578 от 1 декември 2016 г., постановено по гр.д. № 847 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, иск за 50000 лева обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договорно задължение, изразяващи се в средния пазарния наем на недвижим имот в [населено място] с площ от 133,60 кв.м.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на съда, че задължението на Държавата да обезщети претърпените от дружеството вреди е възникнало преди влизане в сила на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Сочи се, че ищецът е бил изправна страна по правоотношението му с Държавата, като е заплатил в срок продажната цена на имота след проведена тръжна процедура. Неправилно според касатора било прието, че забавата за отписването от актовите книги на процесния имот не може да се вмени в отговорност на ответника, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си за своевременно заплащане на държавните такси в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и вписването на съдебното решение в Имотния регистър. Във включено в жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси, за които се претендира, че са обусловили изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата – Държавата, представлявана от министъра на финансите, не взема становище.
Въззивният съд основава изводите си на установените по делото обстоятелства: след проведен търг с тайно наддаване на недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ УПИ в[жк]в [населено място] с площ от 133,60 кв.м., със заповед № 531/04.08.2005 г. на областния управител на област с административен център П., ищецът [фирма], [населено място], с предишно наименование [фирма], е обявен за купувач. Ищецът е заплатил покупната цена на имота от 77200 лева по уговорения между страните начин, както и дължимите режийни разноски, данъци и такси, като последното плащане е извършено на 10.09.2005 г. Въпреки изпълнението на задълженията от страна на ищеца и независимо от отправените покани, областният управител не е прехвърлил собствеността на дружеството чрез сключване на договор, каквото задължение е предвидено за него в т. V, т. 1 от цитираната заповед, а прехвърлянето е било осъществено по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като съдебното решение, влязло в сила след касационно обжалване на 04.04.2011 г., е заместило волеизявлението на ответника и изискуемия нотариален акт. При тези обстоятелства се приема, че Държавата чрез представляващия я областен управител на област П. е била неизправна страна, тъй като не е изпълнила задължението си да прехвърли собствеността на имота на купувача, спечелил търга, въпреки изпълнението на насрещното му задължение и отправените й покани, поради което тя отговаря за настъпилите за купувача от това вреди в двете им форми – претърпяна загуба и пропусната полза съобразно чл. 82 ЗЗД. Посочено е, че в случая са налице всички елементи на фактическия състав на гражданската отговорност – поведение, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между поведението и вредите. Изложени са съображения, че имуществените вреди на ищеца се състоят в невъзможността му да придобие правото на собственост върху имота по съответния ред, да го отдава под наем и да получава граждански доходи от него, като между поведението на ответника и претърпените вреди от ищеца има причинна връзка, доколкото същите са в пряка зависимост от изпълнението. Прието е, че при определяне размера на вредите следва да се има предвид единствено процесното дворно място с площ от 133,60 кв.м., но не и намиращата се в имота двуетажна сграда с площ от 96 кв.м., предназначена за обществено хранене. За падеж на задължението на Държавата да прехвърли имота е счетена датата 11.09.2005 г., тъй като до тази дата ищецът е платил последната вноска от продажната цена и останалите дължими режийни разноски, данъци и такси. При тези данни за периода 11.09.2005 – 04.04.2011 г. (датата на влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД) ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 8920,03 лева, изчислени на база на дадения в заключението на вещо лице среднопазарен месечен наем за земята от 133,60 кв.м. При тези съображения е счетено, че вземането за обезщетение за вреди е възникнало, но същото е погасено по давност, на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, тъй като исковата молба е постъпила в съда на 6 април 2016 г. и на това основание искът е отхвърлен за сочения период. За неоснователен и недоказан е счетен искът за периода 05.04.2011г. (дата, следващата датата на влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД) – 13.06.2012 г., тъй като по делото не са събрани доказателства, че след влизане на решението в сила, с което предварителният договор е обявен за окончателен, дружеството се е легитимирало като собственик на имота и като такъв е имало право да го ползва, но ответникът не е възпрепятствал това ползване чрез извършване на някакви фактически или правни действия. Извод за възпрепятстване правото на ищеца да ползва имота, според съда не може да се изведе и от обстоятелството, че не е била издадена заповед за деактуване на имота, тъй като липсата на такава заповед би се отразила евентуално на невъзможността дружеството да се разпореди с вещта, но не и фактически да я ползва. В тази насока са изразени мотиви, че отписването на имота от актовите книги за държавна собственост има единствено оповестително действие.
Поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване.
На първо място се пита кога е завършен сложният фактически състав по придобиването на имот частна държавна собственост – в деня на влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, или в деня на постановяване на заповед за отписването му от актовите книги, представляващо фактическо предаване на имота. Този въпрос не е обуславящ изхода на спора, тъй като съдът не е приел нито едно от посочените във въпроса обстоятелства като завършващо сложния фактическия състав на придобиването на имот по силата на търг за продажба на имот частна държавна собственост. Напротив – съдът е приел, че сложният фактически състав е завършен с факта на плащането на пълната продажна цена на имота и режийните разноски и данъци от ищеца, поради което е заключил, че са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД за ангажиране отговорността на Държавата за периода 11.09.2005 г. – 04.04.2011 г. Макар в касационната си жалба дружеството да твърди, че сложният фактически състав по придобиването на собствеността върху имота е завършен на 13.06.2012 г. с отписването на имота от актовите книги за държавна собственост, правен въпрос за значението на соченото действие по завършването на сложния фактически състав на придобиването, не се поставя.
На второ място се пита от кой момент е възникнало задължението на длъжника (Държавата) да обезщети претърпените от кредитора ( [фирма]) вреди. Касаторът приема, че въпросът за момента, от който възниква правото за обезщетяване на вреди, претърпени вследствие неточно/забавено изпълнение, респ. кой е началният момент за предявяване на вземането по чл. 114, ал. 1 ЗЗД, е обуславящ изхода на спора. Разрешаването на този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, доколкото не е налице колебание в разбирането, че след като договорът е валиден (относно характера на заповедта на областния управител по чл. 55, ал. 1 ППЗДС, с която след проведен търг за продажба на имоти – частна държавна собственост, се определя купувач, цена и условия на плащането, виж решение № 43 по гр.д. № 703/2010 г., ІІІ г.о., ВКС), и волята за прехвърляне е формирана и изразена от двете страни по тръжната процедура, договорът е породил облигационна обвързаност, и именно той е основанието, въз основа на което ищецът би получил владението на имота за исковия период (сравни мотивите по решение № 671 по гр.д. № 170/2012 г., ІV г.о., ВКС). Така в самата заповед на областния управител за определяне на купувач, изрично е записано, че сключването на договора с купувача за продажбата на описания недвижим имот се извършва след плащане на сумите (тръжната цена, режийните разноски, данъци и такси) и представяне на документи за подадена декларация по ЗМДТ, и е определен срок за плащането на цената. След като е ясен моментът, от който вземането е станало изискуемо, то от него започва да тече и погасителната давност. Соченото разбиране не следва да се изоставя или изменя, поради което съдът приема, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91 от 10 май 2017 г., постановено по в.гр.д. № 138 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: