2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 19.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3564 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. А. Б., с адрес в [населено място], представляван от адв. Г. Б.-Я., против решение № 2783 от 19 май 2017 г., постановено по в.гр.д. № 227 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г., с което се потвърждава решение № 1082 от 8 февруари 2017 г., постановено по гр.д. № 2342 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г., за отхвърляне на предявените от Б. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], искове за признаване на незаконно и отмяната на уволнението му от 31 август 2016 г., за възстановяването му на работа на заеманата преди уволнението длъжност „организатор свръзки и електрически съоръжения” в звено „Автоматизация”, направление „Автоматизация и материално обезпечаване”, и за осъждане на дружеството да му заплати сумата от 6501,60 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че, макар въззивният съд да е препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на районния съд, и да ги е преповторил, действайки като първа инстанция, фактическо произнасяне по въззивните оплаквания и наведени доводи липсва, и не са били обсъдени и оценени в съвкупност всички доказателства по делото. Оспорва се изводът на съда че е налице реално съкращаване на щата в хипотезата на трансформация, при която трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции, като се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, защото касационният съд приема, че разминаването между съкратената и „новата” длъжност в несъщинските и несъществени функции е определящо, и ако това е така, то в подобен случай съкращение в щата няма. Според касатора, доказване в горния смисъл не е проведено от работодателя, тъй като не се сочи кои са съществените и същински нови функции на новата длъжност, които са включени и които ищецът не е изпълнявал до момента в съкратената длъжност, а напротив – според свидетелските показания трудовите функции са изпълнявани фактически, но формулирани по друг начин; необоснован бил и изводът на съда, че новата длъжност е с по-голям брой задължения и по-широки функции от заеманата от ищеца; недоказано било дали и каква част (съществена или несъществена) от трудовите функции, придадени към „новата” длъжност представляват част от същественото й съдържание, тъй като съдебната практика приема, че придадените трудови функции към друга длъжност не трябва да изпълняват същественото й съдържание; необосновано е решението по отношение на приетото, че не е налице злоупотреба с права с оглед на „новите” и „съществено различаващи се” трудови функции, включени в новата длъжност. Във връзка с последното твърдение се подчертава, че съдът не е се е произнесъл по основния довод във въззивната жалба, че старата длъжност е с клас по НКПД 2 „специалисти” и с изискване за заемането й образователно и квалификационно ниво 6 – висше образование, образователно-квалификационна степен „бакалавър”, а новата длъжност е с код по НКПД 7421 2001 и с клас по НКПД 7 „квалифицирани работници и сродни на тях занаятчии” и изискване за заемането й образователно и квалификационно ниво 4 – четвърта степен на професионална квалификация и/или завършено средно образование или образователно и квалификационно ниво 6 – образователно-квалификационна степен „бакалавър”, като според касатора абсурдно е квалифициран работник да участва в разработването, внедряването, експлоатацията и ремонта на автоматизирана система за управление и контрол на водоснабдяването. Подчертано е, че съдът не е допуснал поискана експертиза с мотива, че се касаело за правни въпроси, поради което касаторът не могъл да установи твърдението си за злоупотреба с права, а и липсват мотиви дали нискоквалифициран работник може да изпълнява трудови функции по разработване и внедряване на автоматизирана система за управление и контрол във водоснабдяването. Косвен извод за осъществена злоупотреба с права касаторът открива и в структурното звено, в което новата длъжност принадлежи – длъжността не кореспондира нито с наименованието, нито със същността на звеното. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя инж. Р. Н. Д., чрез адв. А. К., в отговор на касационната жалба оспорва твърденията за неправилност на въззивното решение, и не намира за обосновано искането за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд взема предвид утвърдената нова структура на звената, направленията и отделите при работодателя, като длъжността, заемана от ищеца, е премахната изцяло. При сравнение между основните функции и трудовите задължения на длъжността „организатор свръзки и електрически съоръжения” и „електромонтьор, електронна апаратура”, се приема, че за първата това са поддръжка и ремонт на всякакъв вид електроавтоматика и помпени агрегати, ремонт, реконструкция и модернизация на помпени станции и съоръжения, а за втората – внедряване, експлоатация и ремонт на устройствата, включени в конфигурацията на автоматизираната система на управление и контрол на водоснабдяването и помпените станции, експлоатация на контролно-измервателните уреди, поддържане на електрическите инсталации на сградите, направа на пускови електрически табла по схеми, монтаж на релета, предпазители, прекъсвачи, пускова и измервателна апаратура. Съдът не приема ищецът да е доказал наличието на злоупотреба с права от страна на работодателя и фиктивно съкращаване на заеманата от ищеца длъжност, тъй като не е установена идентичност на трудовите функции, и за новата длъжност са предвидени по-голям брой и по-широки функции по внедряване, експлоатация и ремонт на електрически съоръжения, а съвпадението в задълженията по поддръжка и ремонт на електрически инсталации не е достатъчно да обоснове извод за пълна идентичност на задълженията на съкратената и новата длъжност. Не е уважено оплакването за липса на извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като съкратената длъжност е единствена, и за работодателя не е съществувало задължение да извърши подбор.
К. съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се поставя въпросът за това дали е налице съкращаване на щата в хипотезата на трансформация, когато част от трудовите задължения са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и различни квалификационни изисквания. Твърди се, че по този въпрос даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 154 по гр.д. № 1279/2010 г., ІІІ г.о., решение № 13 по гр.д. № 2239/2016 г., ІІІ г.о., решение № 184 по гр.д. № 803/2010 г., ІV г.о., решение № 404 по гр.д. № 1968/203 ., ІV г.о., решение № 498 по гр.д. № 1561/2010 г., ІV г.о. Последователно в практиката си ВКС приема, че трансформиране на длъжности при съкращаване в щата се осъществява в случай, че в щатното разписание е закрита определена длъжност, но се създава нова такава (с ново или под старото наименование) по трудови функции, в обема на които са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови (спрямо тези на закритата) по своята характеристика трудови функции, или трудовите функции на закритата длъжност изцяло се разпределят между други длъжности. В процесния случай както в обжалваното решение, така и в първоинстанционното, предвид препращането по чл. 272 ГПК, не се съдържат правни изводи във връзка с различните квалификационни изисквания за заемане на закритата и новата длъжност. Ето защо, поради поставената в края на въпроса предпоставка, той не е обусловил изхода на спора.
Дори обаче подобно произнасяне да беше сторено, сочената от касатора съдебна практика не обосновава наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В първото от сочените от касатора решения ВКС тълкува въпроса налице ли е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение „съкращаване на щата” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в случаи на закриване по щата заемана от работника или служителя длъжност и създаване на нейно място нова длъжност, в трудовите функции на която са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и нови трудови функции. Не е тълкувано в контекста на трансформирането на длъжности какво е значението на предвидени различни квалификационни изисквания за заемане на новата длъжност. Нещо повече – при разрешаване на конкретния правен спор по това дело съдът е приел за основателен доводът за реално съкращаване в щата и заради предвидения за новата длъжност друг образователен ценз. Във второто решение на ВКС се дава отговор на въпроса налице ли е реално съкращаване на щата в хипотезата при увеличаване на общата численост на персонала по щатното разписание, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности, и изрично се приема, че когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално. В третото посочено решение касационният съд отново разглежда случаите на запазване на бройките по щатното разписание, но на осъществена трансформация чрез обединяване на две с различни трудови функции в една, като се възприема по-горе цитираното общо разбиране за основанията, при които следва да се приеме за действително осъществено съкращаване в щата. Въпрос за разлика в квалификационните изисквания за закритата и новата длъжност не се разисква. Четвъртото решение на касационния съд отново разглежда въпроса за наличието на реално съкращение при наличието на трансформация, когато трудовите функции на съкратената длъжност се преразпределят между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции, и се възприема същото разрешение, както в предходното цитирано решение. Очевидно, нито едно от цитираните от касатора решения не дават различно тълкуване от онова, което е възприел и въззивният съд в разглеждания случай
Във връзка с последното, пето, сочено решение, касаторът поддържа, че съдът се е ограничил да направи преценка за наличието на реално съкращаване на щата единствено сравнявайки двете длъжностни характеристики, без да съобрази характера и естеството на възложената работа. В решението си ВКС приема, че при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. Необходимо е при все това да се вземе предвид, че изрично поставеният въпрос е друг – за условията да се приеме трансформиране на длъжности. Конкретно формулиран въпрос за това как следва да се извърши преценката на доказателствата по делото относно възложените на съответните длъжности трудови функции, за да се приеме, респективно – отхвърли хипотезата на трансформиране на длъжности, не се поставя, което съобразно разясненията, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСТГК, е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска по подобен проблем, дори и той да е обусловил изхода на спора.
Следващите два въпроса не водят до допускане на касационното обжалване, тъй като налагат преценка на фактите по делото. Пита се налице ли е злоупотреба с право от страна на работодателя при съкращаване на щата чрез трансформация в длъжности, когато „новата” длъжност е с клас по НКПД 7 „квалифицирани работници и сродни на тях занаятчии” – по-нисък от този на съкратената, която е с клас по НКПД 2 „специалисти”, а същевременно се твърди и в длъжностната характеристика на „новата” длъжност са включени по-голям брой, по-специфични и неприсъщи за нея трудови задължения, изискващи по-висока квалификация от тази на „квалифицирани работници и сродни на тях занаятчии”; и може ли с оглед спецификата на работа във ВиК дружеството работник „електромонтьор, електронна апаратура” с клас по НКПД 7 „квалифицирани работници и сродни на тях занаятчии” да изпълнява трудови функции, свързани с разработване и внедряване на автоматизирана система за управление и контрол във водоснабдяването и такива, които би могъл да изпълнява и е изпълнявал ищецът, заемайки длъжност с клас по НКПД 2 „специалисти”, т.е. такива, изискващи несъмнено по-висока професионална квалификация от предвидените от „новата” длъжност. Както е изрично прието в цитираното по-горе ТР, т. 1, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Подчертано е, че основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК, при които е необходима преценката на събраните по делото доказателства. ВКС сочи, че проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Исканата в случая от касатора преценка е именно на конкретни обстоятелства по спора, което, както се разяснява по-горе, не е възможно в процедурата по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване. Правен въпрос, свързан с отказа на съда да назначи съдебна експертиза, не се поставя.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторени по делото разноски, които са в размер на 600 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2783 от 19 май 2017 г., постановено по в.гр.д. № 227 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г.
ОСЪЖДА Л. А. Б., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], адв. Г. Б.-Я., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: