О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
Гр.София, 20.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 943/2017 г
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ваня Р. Й. срещу Решение № 67/11 януари 2017 г. по в.гр.д.№ 4311/2016 г. на Софийския апелативен съд. Въззивното решение се обжалва в частта, в която след отмяна на първоинстанционния акт за уважаване на исковете за обезвреда на касаторката до размер на 50 000 лв. неимуществени вреди, причинени от ПТП на 17 март 2014 г. /за разликата над 200 000 до 250 000 лв./ и до размер на 2400 лв. имуществени вреди /за разликата от 9400 лв. до 11800 лв./ и законната лихва от 17 март 2014 г. до окончателното изплащане на сумите претенциите са отхвърлени до посочените размери ведно с обезщетението в размер на законната лихва от датата на деликта, както и В ЧАСТТА, в която е потвърдено в отхвърлителната му част над 250 000 лв. до предявения размер 400 000 лв. решението на СГС по гр.д.№ 9155/2014 г. на І ГО, 13 състав. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваните му части по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1, т.1,2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси досежно критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, значението на нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и на конкретната икономическа обстановка. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на исковете на касаторката Ваня Р. Й. в пълния им размер съобразно допуснатото от СГС увеличение в оз на 7 май 2015 г.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.
Третото лице-помагач на ответното АД – А. Г. А. – не е взело становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на САС, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел че при ПТП на 17 март 2014 г., причинено при управление на лек автомобил по вина на водача му А. Г. А. след употреба на алкохол с алкохолна концентрация в кръвта 2,36 промила и без свидетелство за правоуправление, установено с влязла в сила присъда, е настъпила смъртта на пътуващия в автомобила В. М. С. и е причинена средна телесна повреда на Ваня Р. Й., изразяваща се в счупване на гръдни прешлени и ребра, обуславяща трайно затруднение на движението на снагата. При определяне общия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съвпадащ с приетия от първоинстанционния съд размер 250 000 лв., въззивният съд е съобразил вида и характера на тежките травматични увреждания – контузия на гръдния кош, левостранен пневмоторакс, двустранно счупване на 10,11 ребра, многофрагментно счупване на гръдни прешлени с луксация и разместване поради разкъсване на връзковия апарат, компресия на гръбначния мозък с последваща долна параплегия /невъзможност за двигателна и опорна функция на долните крайници/, контузия на главата с разкъсно-контузна рана. Отчетени са интензитетът и продължителността на претърпените болки и страдания при отстраняване на свободни костни фрагменти чрез оперативно лечение, обездвижването на двата долни крайника и липсата на контрол в тазовите резервоари, констатирани при освидетелствуване с медицинска експертиза в хода на първоинстанционното производство, продължаващия възстановителен период, липсата на сигурност, че в бъдеще пострадалата ще успее да се раздвижи, тежката психическа травма от внезапното принудително откъсване от семейството, зависимостта от чужда помощ и невъзможността да се грижи за детето си, младата възраст на ищцата.
За да намали с 1/5 присъдените обезщетения за вреди от деликта, въззивният съд е приел за основателно релевираното с отговора на исковата молба и поддържано пред въззивната инстанция възражение на ответното застрахователно дружество [фирма] за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата чрез поставянето й в доброволен риск, пътувайки в автомобил, управляван от лице, което е употребило алкохол. При надлежно установена с медицинска експертиза концентрация на алкохол в кръвта 2,36 промила съдът е приел, че към момента на пътния инцидент застрахованият водач на автомобила е бил в състояние на алкохолно опиване средна степен в горните й граници, което се отразява върху цялостното поведение на лицето, промените са видими и могат да бъдат възприети от пострадалата. Обезщетенията са намалени с 20%, какъвто е определеният от САС размер на съпричиняването.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въпросът относно критериите за определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД /по т.3 на изложението/ е обусловил решаващата воля на съда по предмета на спора. При определяне справедлив общ размер на обезщетението съдилищата са се съобразили с указанията в т.ІІ на ППВС № 4/1968 г., като са обсъдили и анализирали релевантните за случая факти и обстоятелства в тяхната съвкупност. По въпроса е формирана и съдебна практика по чл.290 ГПК, според която при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания следва да се вземат предвид възрастта на пострадалия, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на преживените физически и емоционални болки и прогнозата на отзвучаването им / В тоя смисъл са Решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д.№ 486/2012 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 130/9 юли 2013 г. по т.д.№ 669/2012 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 88/17.6.2014 г. по т.д.№ 2974/2013 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 171/18.11.2016 г. по т.д.№ 2811/2015 г. на Второ т.о. на ВКС и мн.други/. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от практиката, имаща задължителен характер за съдилищата по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В съобразителната част на решението са обсъдени обстоятелствата от значение за определяне на паричния еквивалент на претърпените от пострадалата болки, страдания и неудобства.
Въпросът на касатора „Следва ли при определяне справедливо застрахователно обезщетение съдът да съобрази нормативно определените лимити по застраховка „ГО на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка“ не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд относно размера на обезщетението. Софийският апелативен съд се е позовал на конкретните икономически условия към датата на застрахователното събитие – 17 март 2014 г. – и на нормативно определените лимити за отговорността на застрахователите. Решаващият съдебен състав не се е отклонил от формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, според която при определяне размера на обезвредата следва да се съобразява и общественото разбиране за справедливост на даден етап, детерминирано от икономическите условия в страната към момента на увреждането. Променящите се застрахователни лимити са само ориентир за конкретните икономически условия към момента на увреждането и нямат самостоятелно значение за приложението на критериите по чл.52 ЗЗД.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице соченото основание за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Останалите допълнителни селективни основания са бланкетно посочени в изложението. Касаторът не представя съдебни актове, установяващи наличието на противоречиви изводи по формулираните от него въпроси при разрешаването на сходни правни спорове и доказателства за влизането им в сила. Същият не развива и съображения за наличието на основание за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, свързани с неточно тълкуване на приложима правна норма, с необходимост от осъвременяване на съдебна практика, формирана по непълна, неясна или противоречива правна уредба.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателката не установява наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 67/11 януари 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, по в.гр.д.№ 4311/2016 г. В О. от ВАНЯ Р. Й. ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване. Същото е постановено при участието на третото лице-помагач на ответника А. Г. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: