2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр. София, 21.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4195 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Б. С. и Б. Ж. Б. против решение №116/18.07.2017 г. постановено по гр.д.№ 239/2017 г. от състав на Апелативен съд – В..
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на апелативен съд е приел, че предявените искове с правно основание чл.42 ЗЗД и чл.108 ЗС са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че на 21.04.2012 г. е сключен договор с нот. акт № 94, т. 1, рег. 2534, д. № 86 по описа за 2012 г. ВН № 196, чрез който Я. Д., чрез пълномощник Г. П./пълномощно рег. №№ 2330 и 2331, т. 1, акт № 101 от 2012 г. ВН № 196/, е отстъпила безвъзмездно на ответника К. С. правото на собственост върху 5 % ид. ч. от притежаваните от нея 75 % ид. ч. от процесното жилище. Впоследствие, по нот. акт № 95, том І, рег. № 2543, дело № 87 по описа за 2012 г. ВН № 196, Я. Д., чрез пълномощника Г. П., действащ със същото пълномощно, е прехвърлила на ответника К. С. правото на собственост върху притежаваните от нея 70 % ид. ч. от гореописаното жилище срещу платена по банков път цена.
Съдът е приел за установено по делото, че с решение № 280, постановено на 16.01.2015 г. по гр. д. № 14250 по описа за 2012 г. на В., ХІV-ти състав, частично потвърдено с решение № 1503, постановено на 29.07.2015 г. по в. гр. д. № 902 по описа за 2015 г. на В., пълномощното е унищожено, тъй като упълномощителката не е можела да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, по иска, предявен от Я. П. срещу пълномощника Г. П. и К. С., като е прието, че това решение обвързва със СПН Я. П. и К. С..
Прието е, че по делото не се твърди и не се доказва, че К. С. е знаел, че Я. Д. не е можела да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи при упълномощаването, като е прието, че договорът за продажба е висящо недействителен. Посочено е, че липсват твърдения и доказателства договорът да е валидно потвърден, като доводът в тази насока е, че и при подписване на разписката за приемане на сумата Я. Д. не е съзнавала какво подписва и по отношение на него, но съдът е приел, че разписката е във връзка с унищоженото пълномощно и представлява отчетната сделка по него, не и потвърждаване на сделката. Въз основа на горното съдът е приел, че подписването й не може да се приеме за валидно потвърждаване на недействителната сделка.
Съдът е приел, че твърденията, че вписването на исковата молба за унищожаване на пълномощното след вписване на сделките, по които Б. Б. твърди, че е придобила права, е аргумент за запазване на правата й на трето лице по отношение на унищожената и недействителната сделка, са неоснователни. Прието е, че унищожаването на сделки по чл. 31 ЗЗД не е сред изрично посочените случаи, в които действието на вписване на исковата молба след вписване на сделките, от които Б. Б. черпи права, в които правата й на трето лице се запазват. Съдът е приел, че К. С. не е придобил права върху процесния имот и не би могъл да ги прехвърли валидно на Б. Б., като от друга страна, ищцата е наследила спорните 75 % от процесния недвижим имот. Въз основа на горното и на събраните доказателства относно упражняваното владение, съдът е приел, че ответникът Б. владее имота без основание, а искът по чл. 108 ЗС е основателен.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, а на следващо място, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Доводите на касатора относно недопустимостта на решението в частта, с която се е произнесъл по иска с правно основание чл.108 ЗС са в насока, че такъв иск не е предявен, тъй като не е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл.42 ЗЗД. Проверката на процесуалните действия на съда установява факти, различни от посочените в касационната жалба относно твърдението за недопустимост на решението в тази част. Преди изготвянето на доклад по делото и преди изпращане на преписи на ответника по него, с определение от 11.02.2014 г., във връзка с молба на ищцата по делото, съдът е допуснал уточнение на предявените искове, както и е допуснал разглеждането на иска с правно основание чл.108 ЗС, като предявения иск на това основание е включен в доклада на първоинстанционния съд и е указана тежестта от доказването на релевантните за него факти. Горните процесуални действия на съда водят до извод, че твърдението на касатора за разглеждане на непредявен иск не са основава на фактите по делото и на това основание касационното обжалване не следва да се допуска.
Твърди се, че съдът е приел, че „мнимо представлявания няма възможност да потвърди договора, тъй като не е разбирал свойството и значението на постъпките си, като в тази насока се сочи правен въпрос, относно тази възможност, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съдът е приел, че разписката за получената въз основа на сделката сума е издадена и подписана във връзка с унищоженото пълномощно и представлява отчетната сделка по него, не и потвърждаване на сделката. Въз основа на горното съдът е приел, че подписването й не може да се приеме за валидно потвърждаване на недействителната сделка. Съдът не се е произнесъл по правния въпрос относно възможността на „мнимо представлявания да потвърди договора, тъй като не е разбирал свойството и значението на постъпките си, а е основал своите изводи на други факти по делото. В тази връзка, сочения правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК, тъй като относимистта на въпроса изисква, на първо място произнасяне по него от страна на въззивния съд, а на следващо да са налице предпоставките на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.
Предвид изложеното не са налице касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски, в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №116/18.07.2017 г. постановено по гр.д.№ 239/2017 г. от състав на Апелативен съд – В..
ОСЪЖДА К. Б. С. и Б. Ж. Б. да заплатят на Я. Г. Г. – П. сумата 500 /петстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.