2
определение по гр.д.№ 3012 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 23.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3012 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Д. и С. В. Н. срещу решение № 102 от 22.03.2017 г. по в.гр.д.№ 954 от 2016 г. на Великотърновския окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 110 от 05.08.2016 г. по гр.д.№ 468 от 2015 г. на Свищовския районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Р. В. Д. и С. В. Н. срещу Р. Й. С. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост, придобито на основание давностно владение, върху следния недвижим имот: УПИ I-71 с площ от 866 кв.м. в кв.19-А по подробния устройствен план на [населено място], общ.С. и построената в източната му част жилищна сграда, състояща се от сутерен с площ от 67,45 кв.м. и втори етаж над сутерена с площ от 67,45 кв.м.
В касационната жалба се твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди се, че въззивното решение противоречи на посочена от касаторите съдебна практика /решение № 166 от 15.07.2013 г. по гр.д.№ 1285 от 2012 г. на ВКС, ГК, трето г.о., решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д.№ 1609 от 2014 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., решение № 194 от 18.06.2013 г. по гр.д.№ 1100 от 2012 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 26 от 08.02.2008 г. по т.д.№ 445 от 2007 г. на ВКС, ТК, първо т.о., решение № 266 от 29.06.2011 г. по гр.д.№ 1058 от 2010 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 287 от 01.10.2013 г. по гр.д.№ 984 от 2012 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., решение № 1369 от 27.11.2008 г. по гр.д.№ 4729 от 2007 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., решение № 138 от 16.02.2009 г. по гр.д.№ 6158 от 2007 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 260 от 2012 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 83 от 30.10.2012 г. по в.гр.д.№ 210 от 2012 г. на Бургаския апелативен съд, решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр.д.№ 1162 от 2009 г. на ВКС, ГК, второ г.о., решение № 335 от 14.04.2009 г. по гр.д.№ 635 от 2008 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., решение № 99 от 10.05.2013 г. по гр.д.№ 681 от 2012 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр.д.№ 1162 от 2009 г. на ВКС, ГК, второ г.о., решение № 1369 от 27.11.2008 г. по гр.д.№ 4729 от 2007 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г. на ВКС, ГК, второ г.о. и решение № 1392 от 01.12.2008 г. по гр.д.№ 151 от 2008 г. на ВКС, ГК, пето г.о./ по следните правни въпроси:
1. Води ли до порочност на решението липсата на преценка и обсъждане на всички доказателства по делото /необсъждането на свидетелските показания или частичното им обсъждане/ в нарушение на принципа за формиране на вътрешно убеждение на съда по чл.12 ГПК и на задълженията на съда по чл.236, ал.2 ГПК ?
2. При противоречие между гласните доказателства следва ли съдът да изложи мотиви кои показания кредитира и защо дава вяра на едните, а другите отхвърля ?
3. Счита ли се владението на недвижим имот смутено и придобивната давност прекъсната, с учредяването на ипотека върху имота от предишния собственик, декларирането на имота от него пред общинските власти, снабдяването му с удостоверение за търпимост на строежите в дворното място и при наличието на започнало изпълнително производство, провеждано против предишния собственик на имота ?
4. Прекъсва ли придобивната давност, която тече в полза на владелеца, влязлото в сила постановление за възлагане на имота по изпълнително дело, по което владелецът не е страна ? Придобиването на собствеността на имота чрез публична продан, без осъществяване на фактическа власт върху имота, пречка ли е владелецът да придобие този имот по давност ?
5. Необходимо ли е доказването на субективния елемент на владението /своенето/, когато установената в чл.69 ЗС презумпция не е оборена ? Налице ли е намерение за своене на чужд недвижим имот, когато лицето, което го владее без правно основание, извърши в него значителни ремонтни дейности и след това се нанесе да живее в имота ?
В писмен отговор от 09.06.2017 г. ответникът по жалбата Р. Й. С. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд да не бъде допускано.
В писмен отговор от 18.07.2017 г. третите лица- помагачи на страната на ответницата Р. Й. С.- Е. Д. И. и А. В. И. не оспорват жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението за отхвърляне на предявения от Р. В. Д. и С. В. Н. срещу Р. Й. С. установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищците не са придобили правото на собственост върху процесния имот по давност. Приел е, че въпреки че в предварителния договор от 27.06.2005 г., сключен между предишния собственик на имота Е. Д. И. и ищците, било записано, че се предава владението на този имот, това обстоятелство подлежало на доказване в настоящото производство, а по делото не било доказано несъмнено, че ищците са упражнявали фактическа власт върху имота с намерение да го своят. Извършването на ремонтни дейност в имота само по себе си не било доказателство за намерението на ищците да своят този имот, а би могло да е проява на правното им очакване имотът впоследствие да им бъде прехвърлен по надлежния ред. Съдът е приел и че не е установено по несъмнен начин, че ищците са демонстрирали пред собственика на имота намерението си да го своят, а последният след сключването на предварителния договор е продължил да упражнява собственическите си правомощия в пълен обем- учредил е ипотека върху имота, извадил си е удостоверение за търпимост на строежите, декларирал е имота пред общинските власти, съпругата му е обжалвала действията на съдебния изпълнител по приложеното изпълнително дело. Собственическото отношение на прехвърлителя по предварителния договор Е. И. към процесния имот се потвърждавало и от факта, че от 2011 г. същият е във фактическа власт на имота- обстоятелство, констатирано от съдебния изпълнител при извършване на описа на място. Впоследствие са били проведени няколко публични продани, всяка от които обявена чрез поставяне на съответното обявление, извършени са огледи на имота от потенциални купувачи, при които собственикът Е. И. е осигурявал достъп /според свидетеля В.Г./. Съдът е приел, че показанията на останалите разпитани по делото свидетели не противоречат на показанията на свидетеля В.Г. и на писмените доказателства по изпълнителното дело, доколкото от тези показания се установява упражняване на фактическа власт върху имота от ищците през периода от 2005 г. до 2010 г., но не и след вписването на възбраната на имота и извършването на опис през 2011 г. Дори ищците да са имали намерение да своят имота /тоест да са били негови владелци/, тяхното владение е било смутено, обезпокоено от недвусмислените и явни действия на собственика Е. И.. След извършване на описа на имота на 25.01.2011 г. последният е бил оставен във владение на имота по силата на изричен акт на съдебния изпълнител да бъде пазач, с което заявеното владение на ищците губело характера си да бъде спокойно и явно.
Освен това, според съда, към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на 01.06.2015 г. не е бил изтекъл 10 годишния срок, необходим за придобиването на имота по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС- предвид на това, че ищците твърдят, че са започнали реално да ползват имота след сключване на предварителния договор на 27.06.2005 г. Поради това правата на ищците като трети на изпълнението лица /които към 01.06.2015 г. все още не са придобили имота по давност/ не могат да бъдат противопоставени на купувача по публичната продан съгласно изричната разпоредба на чл.496, ал.2 ГПК. Според съда, правата на ищците не можели да се противопоставят и на взискателя по принудителното изпълнение, доколкото последният надлежно е вписал възбрана върху имота /на 21.02.2011 г./, с което е обозначил желанието си да се удовлетвори от проданта на този имот, още повече, че към момента на вписване на възбраната имотът е бил във владение на длъжника- чл.435, ал.4 ГПК.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените от касаторите правни въпроси:
1. По първия поставен правен въпрос /води ли до порочност на решението липсата на преценка и обсъждане на всички доказателства по делото /необсъждането на свидетелските показания или частичното им обсъждане/ в нарушение на принципа за формиране на вътрешно убеждение на съда по чл.12 ГПК и на задълженията на съда по чл.236, ал.2 ГПК/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторите съдебна практика. В съответствие с нея въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото и относими към правния спор доказателства. Евентуално неправилната преценка на съда на събраните по делото свидетелски показания е въпрос, касаещ обосноваността на въззивното решение и съответно е основание по чл.281, ал.1, т.3 ГПК за неговото касационно обжалване, но не е основание по чл.280, ал.1 ГПК /редакция преди изм.с ДВ бр.86 от 2017 г./ за допускане на касационното обжалване на това решение.
2. Вторият поставен правен въпрос /при противоречие между гласните доказателства следва ли съдът да изложи мотиви кои показания кредитира и защо дава вяра на едните, а другите отхвърля/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: Въззивният съд не е изложил мотиви кои свидетелски показания кредитира и кои отхвърля, тъй като е приел, че по същество няма противоречие между свидетелските показания. Според него, показанията на останалите разпитани по делото свидетели /П. П., М. К., С. П. и Г. А./ не противоречат на показанията на свидетеля В. Г. /съдебен изпълнител по изпълнителното дело/ и на писмените доказателства по това изпълнително дело, тъй като от тези показания се установявало упражняване на фактическа власт на ищците върху имота в периода от 2005 г. до 2010 г., но не и след извършването на описа на имота от съдебния изпълнител и вписването на възбраната върху този имот през 2011 г.
3. Третият поставен правен въпрос /счита ли се владението на недвижим имот смутено и придобивната давност прекъсната, с учредяването на ипотека върху имота от предишния собственик, декларирането на имота от него пред общинските власти, снабдяването му с удостоверение за търпимост на строежите в дворното място и наличието на започнало изпълнително производство, провеждано против предишния собственик на имота/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение: В него съдът е отхвърлил иска за собственост с решаващия мотив, че ищците не са доказали владение на имота в продължение на изискуемия от чл.79, ал.1 ЗД давностен срок от 10 години /приел е, че са упражнявали само фактическа власт върху имота през периода от 2005 г. до 2010 г./. Не е приел, че с посочените по-горе действия / учредяването на ипотека върху имота от предишния собственик, декларирането на имота пред общинските власти, снабдяването му с удостоверение за търпимост на строежите в дворното място и наличието на започнало изпълнително производство, провеждано против предишния собственик на имота/ е бил прекъснат давностният срок по осъществяваното от ищците владение върху процесния имот, а е приел, че Е. И. никога не е загубвал владението си върху имота /а ищците са осъществявали само фактическа власт върху този имот през периода от 2005 г. до 2010 г./ и че чрез горепосочените действия Е. И. е продължил да упражнява собственическите си правомощия върху процесния имот в пълен обем.
4. Четвъртият поставен правен въпрос /прекъсва ли придобивната давност, която тече в полза на владелеца, влязлото в сила постановление за възлагане на имота по изпълнително дело, по което владелецът не е страна и придобиването на собствеността на имота чрез публична продан, без осъществяване на фактическа власт върху имота, пречка ли е владелецът да придобие този имот по давност/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване на решението, тъй като въззивният съд не е основал решението си на това: Не е приел, че постановлението за възлагане на имота по изпълнителното дело прекъсва придобивната давност на ищците, а че съгласно разпоредбите на чл.496, ал.2 ГПК и чл.435, ал.4 ГПК правата на ищците не могат да се противопоставят на правата на купувача по публичната продан, тъй като са придобити /срокът на придобивната давност е изтекъл на 27.06.2015 г./, след влизане в сила на постановлението за възлагане на 01.06.2015 г. Освен това, този мотив на съда не е решаващ- както бе посочено и по-горе, решаващият за отхвърляне на иска за собственост мотив на съда е, че ищците не са владяли процесния имот в продължение на повече от 10 години, за да могат да го придобият по давност съгласно чл.79, ал.1 ЗС, а са упражнявали само фактическа власт върху имота и по само през периода от 2005 г. до 2010 г., от когато фактическа власт върху него е установил отново предишния собственик и прехвърлител по предварителния договор от 27.06.2005 г. Е. И..
5. По петия поставен правен въпрос /необходимо ли е доказването на субективния елемент на владението /своенето/, когато установената в чл.69 ЗС презумпция не е оборена и налице ли е намерение за своене на чужд недвижим имот, когато лицето, което го владее без правно основание, извърши в него значителни ремонтни дейности и след това се нанесе да живее в имота/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за конкретното дело. Както бе посочено по-горе, решаващият мотив на съда за отхвърляне на иска е, че ищците не са упражнявали фактическа власт върху имота в продължение на повече от 10 години /упражнявали са такава само пред периода от 2005 г. до 2010-2011 г./. Мотивът, че ищците не са доказали и намерението си да своят имота през този период /от 2005 г. до 2010-2011 г./ е само допълнителен и незначителен за разрешаването на спора.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 22.03.2017 г. по в.гр.д.№ 954 от 2016 г. на Великотърновския окръжен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.