2
определение по гр.д.№ 3177 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 23.02. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3177 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. А. срещу решение № 124 от 07.04.2017 г. по в.гр.д.№ 47 от 2017 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 781 от 24.11.2016 г. по гр.д.№ 3306 от 2015 г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на предявения от М. Б. А. срещу Б. Й. Б. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на ищцата върху 1/2 ид.ч. от следните имоти: 1.апартамент № 7 на четвърти жилищен етаж на сградата, със застроена площ от 139,76 кв., състоящ се от три стаи, хол, столова, черна кухня, баня, тоалетна, дрешник, мокро помещение, три коридора и четири тераси, заедно с избено помещение № 6 с площ от 23,45 кв.м., таванско помещение № 5 с площ от 25,60 кв.м. и 10,655% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ I в кв.80 по ПУП на [населено място], находящо се в [населено място], община П.Т., ул.“347“ № 4 и 2.гараж № 6 със застроена площ от 21,28 кв.м., заедно с 1,47 % идеални части от сградата и от правото на строеж върху същото дворно място.
В касационната жалба се твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно- необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на СК и ЗЖСК, както и в противоречие с процесуалните норми на ГПК- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че въззивното решение противоречи на посочена от касаторката задължителна съдебна практика /т.2 от ППВС № 3 от 12.11.1983 г. по гр.д.№ 1 от 1983 г., Тълкувателно решение № 44 от 05.06.1975 г. на ОСГК на ВС, ППВС № 8 от 17.06.1981 г., решение № 193 от 06.01.2015 г. по гр.д.№ 2647 от 2014 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и решение № 268 от 16.12.2015 г. по в.гр.д.№ 520 от 2015 г. на Сливенския окръжен съд/ по следните правни въпроси:
1. Кога възниква правото на собственост върху обект в сграда на Ж. за член-кооператора в тази Ж.: от момента на завършване на грубия строеж на сградата, от влизане в сила на окончателния разпределителния протокол или от момента на съставяне на нотариалния акт за собственост ?
2. Може ли да бъде придобит по давност обект в сграда на Ж., която е изградена в груб строеж ?
Освен това, касаторката твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 01.08.2017 г. ответникът по жалбата Б. Й. Б. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски за адвокат в размер на 500 лв.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от М. Б. А. срещу Б. Й. Б. установителен иск за собственост върху Ѕ ид.ч. от горепосочените обекти /апартамент и гараж/, въззивният съд е приел, че тези обекти са изградени в сграда на Ж. „Б.“, която е била завършена в груб строеж през 1993 г. Приел е, че след завършване на грубият строеж на сградата правото на строеж на Ж. е реализирано и от този момент е възникнало право на собственост върху обектите в сградата. От същия този момент може да бъде установено владение върху конкретни обекти в сградата, което владение след изтичане на предвидения в закона срок може да доведе до придобиването на тези обекти по давност от владелеца. В конкретния случай въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за доказано, че ответникът Б. Б. е владял процесните апартамент и гараж в продължение на повече от 10 години след изграждането на сградата в груб строеж през 1993 г., поради което ги е придобил по давност. Въпреки, че срокът на придобивната давност е изтекъл по време на брака на Б. Б. с М. А. /давностният срок е изтекъл през 2003 г., а страните са били в брак през периода от 04.02.1997 г. до 2013 г./, съдът е приел, че ищцата А. не притежава вещни права върху процесните обекти, тъй като няма никакъв принос за тяхното придобиване: само Б. Б. е бил член на Ж. „Б.“, сградата на Ж. „Б.“ е била завършена в груб строеж много преди сключването на брака на Б. Б. с М. А. и всички парични вноски към Ж. „Б.“ за построяването на процесните обекти в тази сграда са били внесени от Б. Б. също много преди сключването на брака му с М. А., от негови лични средства.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторката съдебна практика:
1. В т.2 от ППВС № 3 от 12.11.1983 г. по гр.д.№ 1 от 1983 г. и в Тълкувателно решение № 44 от 05.06.1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че член-кооператорът на Ж. придобива право на собственост върху отреденото му с решение на общото събрание жилище или друг обект в построената от Ж. сграда с издаването на нотариалния акт по чл.35, ал.2 Закона за Ж.. Не би могло да има противоречие по този въпрос между посочените ППВС и ТР на ОСГК на ВС и обжалваното решение, тъй като в него въззивният съд въобще не се е произнасял по въпроса. Той и не е бил длъжен да се произнася по този въпрос, доколкото ответникът твърди и съдът е приел придобиване на собственост върху процесните обекти в сградата на Ж. „Б.“ не на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК, а на основание придобивна давност.
2. В ППВС № 8 от 17.06.1981 г. е прието, че когато придобивната давност е започнала и е изтекла по време на брака, двамата съпрузи са придобили право на собственост върху недвижимия имот и той е станал съпружеска имуществена общност между тях. Това ППВС е неприложимо към конкретния случай, тъй като тълкува разпоредба от СК от 1968 г. /отм./ за режима на съпружеска имуществена общност /чл.13, ал.1/, докато в настоящия случай за уреждане на имуществените отношения между ищцата и ответника приложима съгласно пар.4, ал.2 от ПЗР на СК от 2009 г. е разпоредбата на чл.21 СК от 2009 г., която се различава от разпоредбата на чл.13, ал.1 СК от 1968 г. /отм./: За разлика от чл.13, ал.1 СК от 1968 г./отм./, разпоредбата на чл.21, ал.1 СК от 2009 г. изисква за придобиването на имот в режим на съпружеска имуществена общност, освен придобиването на имота по време на брака, още и съвместен принос на съпрузите за това придобиване.
3. В решение № 193 от 06.01.2015 г. по гр.д.№ 2647 от 2014 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и в решение № 268 от 16.12.2015 г. по в.гр.д.№ 520 от 2015 г. на Сливенския окръжен съд е прието, че ако фактическият състав на придобивният способ се е осъществил по време на брака и при действието на СК от 1985 г./отм./, оборимата презумпция на чл.19, ал.3 СК от 1985 г. /аналогичен чл.21, ал.3 СК от 2009 г./ намира приложение- презюмира се до доказване на противното, че за придобиването на имота двамата съпрузи имат съвместен принос и поради това този имот е съпружеска имуществена общност. В обжалваното решение по същество е прието същото: че тъй като срокът на придобивната давност е изтекъл по време на брака между ищцата и ответника /срокът е изтекъл през 2003 г., а страните са били в брак от 04.02.1997 г. до 2013 г./, важи презумпцията на чл.21, ал.3 СК от 2009 г. за съвместен принос на съпрузите в придобиването на процесните апартамент и гараж, но предвид събраните по делото доказателства тази презумпция следва да се счита за оборена: защото е доказано, че ищцата М. А. няма никакъв принос в придобиването на апартамента и гаража , тъй като цялата цена на строежа на двата обекта в сградата на Ж. е била внесена от ответника Б. Б., от негови лични средства и много преди сключването на брака му с ищцата.
Няма противоречие между обжалваното решение и посоченото решение на ВКС, ГК, първо г.о. и в частта му, в която е прието, че правото на собственост върху обекти в сграда, изградена от Ж., се придобива от датата на съставяне на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК, а не в някакъв предходен момент, като например момента на завършване на строежа на сградата или момента на влизане в сила на окончателния разделителен протокол. Както бе посочено и по-горе, по този въпрос въззивният съд не се е произнасял, а и не бил длъжен да се произнесе, тъй ответникът е твърдял и съдът е приел придобиване на собственост върху обектите в сградата на Ж. „Б.“ не на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК, а на основание придобивна давност.
Поради изложеното не са налице сочените от касаторката основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК /редакция преди изм.на ГПК с ДВ бр.86 от 27.10.2017 г./ за допускане на касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението поради следното: Както бе посочено и по-горе, първият поставен правен въпрос /кога възниква правото на собственост върху обект в сграда на Ж. за член- кооператора в тази Ж.: от момента на завършване на грубия строеж на сградата, от влизане в сила на окончателния разпределителния протокол или от момента на съставяне на нотариалния акт за собственост/ не е обусловил изводите на съда по конкретното дело, а и не е от значение за това дело: тъй като по делото ответникът твърди и съдът е приел придобиване на собствеността не на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК, а на основание придобивна давност. Освен това, произнасянето на ВКС по този въпрос не би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като по въпроса има задължителна съдебна практика /част от която е посоченото от самата касаторка в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 ГПК ППВС № 3 от 12.11.1983 г. по гр.д.№ 1 от 1983 г./, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
По втория поставен правен въпрос /може ли да бъде придобит по давност обект в сграда на Ж., която е изградена в груб строеж/ също има задължителна съдебна практика, например т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2016 г. по тълк.д.№ 5 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2011 г. на ОСГК на ВКС и др. Обжалваното решение не противоречи на тази съдебна практика, а от постановяването й не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат нейната промяна. Поради това произнасянето на ВКС и по този въпрос не би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от 07.04.2017 г. по в.гр.д.№ 47 от 2017 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Б. А.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Б. Й. Б.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], ул.“347“ № 4 на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.