2
определение по ч.гр.д.№ 570 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 23.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 570 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Н. Н. срещу определение № 798 от 23.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 77 от 2017 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено определение № 3796 от 23.11.2016 г. на Ботевградския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 265 от 2016 г. в частта му по предявените от Д. Н. Н. срещу Ц. С. Ц. насрещни искове:
1. за прогласяване нищожността на решение № 6560 от 03.07.1995 г. на ОСЗГ- [населено място];
2. за прогласяване нищожността на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 164, том V, нот.д.№ 1559 от 1997 г.;
3. за прогласяване нищожността на нотариален акт за дарение № 195, том III, нот.д.№ 1581 от 1997 г. и
4. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ответникът по насрещния иск Ц. С. Ц. не е собственик на 579/1360 ид.ч. имота- предмета на иска за делба.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Недопустим ли е предявен насрещен иск за нищожност на приложени по първоначално заведеното дело за делба документи за собственост ?
2. Преюдициален ли е спорът за собственост на имота, чиято делба се иска за правилното решаване на делото по иска за делба ?
3. Могат ли да се разгледат в рамките на едно производство двата иска: първоначално предявения иск за делба и насрещния иск за нищожност на документ, въз основа на който в същото производство се претендират права на собственост ?
Ответникът по частната жалба Ц. С. Ц. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по насрещните искове/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /обжалваното определение на Софийския окръжен съд е било съобщено на жалбоподателката на 06.11.2017 г., а частната жалба е подадена на 13.11.2017 г.
Тъй като се обжалва определение на въззивен съд, с което по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото /определение за частично прекратяване на делото/, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, за да е допустимо касационното обжалване на това определение, следва да са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
В случая не е налице посоченото от жалбоподателката основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК, произнасянето на ВКС по посочен от жалбоподателя правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато приложимата към спора правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване или прилагане на закона или на правото по аналогия или когато по приложението на тази норма има постановена съдебна практика, но поради промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде дадено едно ново тълкуване на закона. И в този случай обаче жалбоподателят е длъжен да посочи ясно и точно правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който е от значение за конкретното дело и е обусловил изводите на съда в обжалвания съдебен акт.
В конкретния случай и трите поставени от жалбоподателката въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1, ГПК, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са твърде общи и теоретични, не са изведени от конкретните доводи на съда за прекратяване на делото по тези искове и не са обусловили изводите на съда в обжалваното определение. Въззивният съд въобще не се е произнасял дали принципно в производството по предявен иск за делба е допустимо да се предявява насрещен иск за нищожност на приложени по първоначално заведеното дело за делба документи за собственост; нито дали спорът за собственост на имота, предмет на делбата, е преюдициален за делото по предявения иск за делба; нито дали в рамките на едно производство могат да се разглеждат двата иска: първоначално предявения иск за делба и насрещния иск за нищожност на документ, въз основа на който в същото производство се претендират права на собственост. Мотивите на съда да прекрати делото по насрещните искове не са свързани с поставените от жалбоподателя въпроси, а са съвсем други:
1. Производството по иска за прогласяване нищожността на решение № 6560 от 03.07.1995 г. на ОСЗГ- [населено място] е прекратено, защото съдът е счел, че гражданският съд не е компетентен да прогласява нищожност на административен акт, какъвто е решението на ОСЗГ- [населено място], а може само да осъществи инцидентен съдебен контрол за валидността и законосъобразността на този административен акт;
2. Насрещният иск за прогласяване нищожността на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 164, том V, нот.д.№ 1559 от 1997 г. е счетен от съда за недопустим, тъй като се касаело за констативен нотариален акт, а не за нотариален акт, който обективира сделка, който констативен нотариален акт може да бъде прогласен за нищожен, само ако се твърдят основания по чл.576 ГПК за нищожност на нотариалното удостоверение, каквито основания ищцата по насрещния иск не сочи. Посочено е, че твърденията на ищцата по същество представляват оспорване на легитимиращия ефект на констативния нотариален акт, което можело да се релевира по реда на чл.537, ал.2 ГПК;
3. Насрещният иск за прогласяване нищожността на нотариален акт за дарение № 195, том III, нот.д.№ 1581 от 1997 г. е счетен от съда за недопустим, тъй като ищцата не сочела основания по чл.26 ЗЗД за нищожност на сделката по този нотариален акт, а е въвела само правопогасяващо възражение, че прехвърлителите по този нотариален акт не са били собственици на имота и съответно преобретателят по този нотариален акт не е станал негов собственик, което възражение следва да се разгледа в първата фаза на делбата и по което съдът дължи произнасяне в решението си за допускане на делбата или за отхвърляне на иска за делба.
4. Основният мотив на съда за потвърждаване на определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото по предявения отрицателен установителен иск за установяване, че ответникът по насрещния иск Ц. С. Ц. не е собственик на 579/1360 ид.ч. имота- предмета на иска за делба е не че не може да се съединява иск за делба с отрицателен установителен иск за собственост, а че ищцата по този насрещен иск Д. Н. няма правен интерес от предявяването на такъв отрицателен установителен иск- защото не твърди да притежава свое самостоятелно право върху частта от имота- предмет на решението на ОСЗГ и на двата нотариални акта, не се позовава на фактическо състояние, нито на възможност да придобие тази част от имота, ако отрече правата на ищеца по иска за делба Ц. Ц. /Тълкувателно решение № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване: няма вероятност за нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното определение.
Поради гореизложеното касационното обжалване на това определение не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 798 от 23.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 77 от 2017 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.