1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр.София, 26.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4062/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1446 от 21.06.2017 г. по гр.д.№ 5096/ 2016 г., в частта му, с която е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 227/ 2007 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на К. З. 20 000 лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на стопанисван от [фирма] открит лифт на 03.09.2005 г. със законната лихва върху тази сума от 03.09.2005 г. и разноските по делото.
Касаторът претендира допускане на касационен контрол по процесуалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСТГК на ВКС) за задължението на съда при постановяване на решение по спора да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност; за произтичащото от чл.269 ГПК задължение на въззивния съд да разгледа жалбата на заявените в нея основания; за доказателственото значение на неявяването на допуснатата до разпит страна и последиците от това, че не е дала отговор на поставените въпроси. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна К. З. оспорва касационната жалба като поддържа, че касаторът не е формулирал в нея правни въпроси, а е изложил доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Доводите не са отнесени към конкретни правни изводи на въззивния съд, за да бъдат счетени същите за обуславящи. Според ищеца няма основания за допускане на касационния контрол, а евентуално излага съображения за правилност на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е установил, че на [фирма] била предоставена за ползване с договор за концесия „С. з. с ц. Б.”, включително лифтовите й съоръжения. На 29.06.2005 г. между това дружество и австрийското дружество „В. М. и Ко КГ” бил сключен договор за продажба на защитни мрежови конструкции за въжен лифт. В договора имало клауза, според която австрийското дружество ще командирова свои служители за монтажа на доставените конструкции. В изпълнение на това задължение ищецът К. З. и свидетелите Щ. и Ф. били командировани в България и започнали монтажа на оборудването със съдействието на служители на [фирма], ръководени от свидетеля И. Х.. На 03.09.2005 г. при пътуване с лифт, стопанисван от последното дружество, седалката, на която били посочените четири лица, се заплела във въже от защитните съоръжения, откъснала се от задвижващото въже и ищецът бил изхвърлен от нея. Той паднал на пистата под лифта от височина 10 метра и получил изкълчване на дясната раменна става, счупване на вържицата на дясна раменна кост, изкълчване на дясна киткова става, частично разкъсване на сухожилието на десния подлопатъчен мускул, изкълчване на сухожилието на дългата глава на десния двуглав мускул, контузия и охлузване по тялото. Претърпял е три оперативни интервенции, съпроводени със значителни болки и страдания, по-интензивни за срок от два месеца. След това е провел рехабилитационно лечение, като оздравителният процес е приключил за срок около 3 месеца с трайно намаление на движенията на китката. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че отговорността на ответника да обезщети търпените от ищеца неимуществени вреди е ангажирана, тъй като те са причинени от противоправното поведение на лица, чиито възложител на работата [фирма] се явява. Тези лица не са изпълнили задължението да поддържат изправни съоръженията в концесираната зона, включително да контролират дейността по изграждане на обезопасителни мрежи и да осигурят поставянето им на разстояние, което да е достатъчно голямо, за да се избегне заплитане с елементи на лифта. Съдът отхвърлили възраженията на ответника, че липсват доказателства за противоправно бездействие, като посочил, че то се установява от показанията на свидетелите Щ. и Ф.. Според тях инцидентът е настъпил, защото задвижващото въже е провиснало и седалките са се оказали в опасна близост с напречно въже от коловете на защитните мрежи, а мястото на монтажа на тези мрежи е посочено от служител на [фирма]. Съдът отхвърлил и възраженията за съпричиняване, като посочил, че доказателствената тежест за тях носи ответникът, а липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията му, че неправилният монтаж на защитните мрежи е извършен от ищеца. По искането за прилагане на разпоредбата на чл.114 ал.3 ГПК (отм.), доколкото ищецът не е изпълнил задължението си да се яви пред съда и да отговори на въпроси получил ли е обезщетение за неимуществените вреди от своя работодател, съдът посочил, че наличието на такова плащане следва да се установи с писмени доказателства. Размерът на дължимото обезщетение съдът определил на 20 000 лв, като съобразил възрастта на ищеца, тежестта на уврежданията, оздравителния период и обстоятелството, че остава трайно и невъзстановимо ограничение в движенията на дясната китка.
При така изложените от съда по същество мотиви, поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси са обуславящи, но те не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При решаването на спора съдът по същество е съобразил установената практика, според която в акта си той следва да подложи на обсъждане всички доказателства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като посочи кои факти установява от тях. Резултатът от доказателствения анализ на съда по същество не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК: в това производство се контролират само правните разрешения на въззивния съд, но при установените от него факти. Съобразена е и установената практика, че въззивният съд е ограничен от разпоредбата на чл.269 ГПК да разгледа жалбата на заявените в нея основания, както и че по направените от въззивника доводи той дължи изрично произнасяне и не може да препрати към първоинстанционното решение. Не е допуснато противоречие с практиката на ВКС и по въпроса за доказателственото значение на неявяването на допуснатата до разпит страна и последиците от това. Съдът може, но не е длъжен, да приеме за доказани фактите, за чието доказване страната е попречила. Преценката дали поведението й е недобросъвестно се прави с оглед всички обстоятелства по делото. Тя също не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения съдът намира, не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1446 от 21.06.2017 г. по гр.д.№ 5096/ 2016 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], да заплати на К. З., гражданин на А., съдебен адресат адвокат А. Д., [населено място], [улица], 600 лв (шестстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: