О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
Гр.София, 27.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2214/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. М. срещу Решение № 78/11.01.2017 г. по гр.д.№ 2847/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което отменено решение на СГС по гр.д.№ 4731/14 г. в отхвърлителната му част до размер на 8000 лв., Д. [фирма] е осъдено да заплати на В. И. М. още 8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 29 април 2013 г. по вина на водач на автомобил, застрахован в Д. [фирма] по застраховка „ГО на автомобилистите“, на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм/, ведно със законната лихва от 29.4.2013 г. до окончателното плащане на сумата и първоинстанционното решение на СГС е потвърдено в останалата му обжалвана част. Въззивното решение се обжалва в потвърдително – отхвърлителната му част до размер на 40 000 лв. Претендира се уважаване на иска за още 25000 лв. ведно със законната лихва от датата на застрахователното събитие – 29.04.2013 г.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване не е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси относно критериите при определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреди по чл.52 ЗЗД и необходимостта от съобразяване на нормативно определените лимити по застраховка „ГО на автомобилистите“ и обществено-икономическите условия в страната към датата на увреждането.
С първоинстанционното решение по гр.д.№ 4731/2014 г. на СГС, І ГО, 19 състав от 25.11.2015 г. Д. [фирма] е осъдено да заплати 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 29.04.2013 г. на В. И. М. ведно със законната лихва от 29.04.2013 г. до окончателното плащане на сумата и искът е отхвърлен за разликата до предявения размер 50 000 лв.
Ответникът по касация изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Настоящият съдебен състав като взе предвид данните по делото и доводите на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК по пощата от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на САС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 29 април 2013 г. вследствие на ПТП В. И. М., управлявайки велосипед претърпява телесни увреждания при съприкосновение със спрял лек автомобил при отваряне на лявата му врата. С влязло в сила решение по чл.78а НК от 28 май 2014 г. по н.а.х.д.№ 563/2014 г. на Видинския РС Г. И. Г. е признат за виновен в това, че на 29.04.2013 г. при отваряне на лявата врата на спрелия автомобил „Форд Мондео“ блъсва движещия се с велосипед М.. За недоказано е прието възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия велосипедист. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са съобразени диагностицираното с медицинска документация сътресение на мозъка и фрактурата на горния ляв крайник, затруднила движението му за два месеца, продължителността на възстановителния процес, липсата на оперативна интервенция и не усложнения от разместване, гипсовата имобилизация на крайника, отчетено е съобразно експертната оценка, че съвкупният период на отзвучаване на последиците от инцидента е под три месеца, оплакванията от сътресението на мозъка са преминали за две седмици, престоят в болница е бил четиридневен, лечението е продължило в домашни условия около два месеца, болезненост на ръката след третия месец се е проявявала периодично – при претоварване. Взети са предвид социално-икономическите условия в страната към датата на ПТП. За справедлив паричен еквивалент на претърпяните болки и страдания е приета обезвреда в размер на 15 000 лв. Сумата, преведена доброволно от застрахователя в полза на пострадалия, е възстановена с кредитен превод поради липса на съгласие между страните досежно размера на обезщетението, поради което въззивният съд е приел, че сумата 11 000 лв. не следва да бъде приспадана от дължимата обезвреда.
Предвид изложеното в мотивите на въззивното решение следва да се приеме, че формулираните от касатора въпроси са от значение за изхода на спора и са обусловили правната воля на въззивния съд в обжалваното решение. Изведените въпроси могат да бъдат групирани в два значими за изхода на конкретното дело материалноправни въпроса:
Кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при прилагане принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и
Релевантни ли са за тях лимитите на застраховане съобразно параграф 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите условия в страната към датата на настъпване на застрахователното събитие.
При определяне на справедлив общ размер на обезщетението въззивният съд не се е отклонил от формираната задължителна практика за критериите на чл.52 ЗЗД, съобразил е указанията на т.ІІ на ППВС № 4/68 г., като е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства – броя, вида и тежестта на телесните увреждания, активната възраст на пострадалия, сравнително кратката продължителност на възстановителния период, породените от гипсовата имобилизация на крайника неудобства, интензитета на преживените физически и емоционални болки, както и пълното отзвучаване на последиците от двете телесни повреди и липсата на отражение върху цялостното здравословно състояние на ищеца и на остатъчни посттравматични негативни последици, както и на неврологични усложнения. Съгласно неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза счупената лъчева кост е зараснала окончателно, движенията на лявата киткова става са възстановени в пълен обем, а общото здравословно състояние на пострадалия е стабилизирано напълно.
В съобразителната част на обжалваното решение са обсъдени констатациите на СМЕ и събраните гласни доказателства относно обстоятелствата от значение за определяне на паричния еквивалент на претърпените от пострадалия болки, страдания и неудобства, както изисква формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС /В тоя смисъл са Решение № 151/12.11.2013 г. по т.д.№ 486/2012 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 130/9 юли 2013 г. по т.д.№ 669/2012 г. на Второ т.о., Р.. № 88 от 17 юни 2014 г. по т.д.№ 2974/2013 г. на Второ т.о.о, Р.. № 171 от 18.11.2016 г. по т.д.№ 2811/2015 г. на Второ т.о. на ВКС, служебно известни на съдебния състав, както и решенията на ТК на ВКС, цитирани в изложението на касатора/.
Въпросът „Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно параграф 27 ПЗР на КЗ /отм./ и обществено-икономическите и социални условия в страната към датата на настъпване на ПТП“ е намерил утвърдителен отговор в мотивите на въззивния съд, който се е позовал при паричната оценка на неимуществените вреди на икономическата конюнктура в страната и на т.н. обществен критерий за справедливост. Решаващият състав на САС не се е отклонил от формираната по реда на чл.290 ГПК практика, според която при определяне размера на обезвредата следва да се съобразява с общественото разбиране за справедливост на даден етап, детерминирано от икономическите условия в страната към момента на увреждането. Променящите се динамично застрахователни лимити са само ориентир за конкретните икономически условия в страната към датата на застрахователното събитие и нямат самостоятелно значение за приложението на критериите на чл.52 ЗЗД.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице соченото основание за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Останалите допълнителни селективни основания за достъп до касационен контрол са бланкетно посочени. Представените с молбата-изложение съдебни актове на СГС и на САС не установяват наличие на противоречиви изводи по формулираните от касатора въпроси при разрешаване на сходни правни казуси – с приложените решения са присъдени обезщетения за значително по-тежки увреждания, причинени от ПТП, с продължително лечение, протекло с усложнения и трайни неблагоприятни последици за здравето на пострадалите.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и поради обстоятелството, че касаторът не е представил доказателства за влизането на приложените съдебни актове в сила, т.е. липсват влезли в сила решения, съдържащи противоречиви изводи по изведените от касатора въпроси, имащи значение за възприетия краен резултат по конкретното дело.
Не е налице и третото допълнително селективно основание – по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Жалбоподателят не е развил съображения за неточно тълкуване на приложима правна норма, за необходимост от осъвременяване на съдебната практика, формирана по непълна, неясна или противоречива правна уредба.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 78/9 януари 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, постановено по гр.д.№ 2847/2016 г. по описа на същия съд, в обжалваната от В. И. М. част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: