О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
Гр.София, 27.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 583/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. Я. срещу Решение № 2127/11 ноември 2016 г. по в.гр.д.№ 3038/2016 г. на Софийския АС, ГО, 12 състав, с което е отменено решение на ОС Благоевград по гр.д.№ 232/2014 г. от 23 март 2016 г. в отхвърлителната му част до размер на 10 000 лв. и в частта за присъдените разноски над 207,41 лв. и Т. В. Я. е осъден да заплати на ЗК [фирма] още 10 000 лв. изплатено застрахователно обезщетение за причинени на ван М. Я. неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14 юли 2013 г. на основание чл. 274 ал.1 т. 1 КЗ /отм./ ведно със законната лихва от 29.9.2014 г. до окончателното плащане на сумата, както и 1781,55 лв. съдебни разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК. С първоинстанционното решене на Благоевградския ОС е уважен частично регресен иск с правно основание чл. 274 ал.1 т.1 пр. 1 КЗ /отм./ до размер на 10 000 лв. ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата, предявен от ЗК [фирма] срещу Т. В. Я. за сумата 45 000 лв. За разликата до предявения размер искът срещу касатора е отхвърлен със законните последици. С касационната жалба са въведени оплаквания за нищожност и неправилност на въззивното решение.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК. Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, обусловил изводите на въззивния съд по предмета на спора. Претендира се отмяна на обжалваното решение като нищожно и неправилно и отхвърляне на предявения иск.
В срока за отговор на жалбата ответникът по касация ЗК [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като касационната жалба и изложението на основанията по чл.280 ал.1 ГПК към нея не съдържат правен въпрос, значим за изхода на спора по конкретното дело.
Настоящият съдебен състав на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на страните намира следното:
Касационната жалба на ответника е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Благоевградския окръжен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. Д. за нищожност на въззивния съдебен акт в осъдителната му част като неясен и непълно неразбираем, с вътрешно противоречиви мотиви, е неоснователен.
Налице е порокът НИЩОЖНОСТ само когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютната неразбираемост на решението. От съобразителната част на въззивното решение на САС е видно, че е формирана воля за неоснователност на жалбата на ответника и за частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част до размер на 10 000 лв. и уважаване на регресния иск и за посочената сума по жалба на ищеца. Въззивният съд е пропуснал да отрази в диспозитива на решението си иначе ясно формираната воля за потвърждаване на първонистнационното решение в осъдителната му част за 10 000 лв., както и в отхвърлителната му част до размер на 25 000 лв. Пропускът на Софийски апелативен съд да отрази в решението си становището, личащо от мотивите му, е отстранен с решение за поправка на явна фактическа грешка от 2 ноември 2017 г. в Решение № 2127 от 11 ноември 2016 г. по в.гр.д.№ 3038/2016 г. на САС. Поради необжалването му от страните Решение № 2256/3.11.2017 г. за поправка на ЯФГ е влязло в сила.
За да постанови обжалваното решение № 2127/11.11.2016 г. въззивният съд е приел, че при действието на договор между страните за застраховка „ГО на автомобилистите“ от 8 април 2013 г. Т. В. Я. причинява ПТП на 14 юли 2013 г. в [населено място] при управление на л.а. „ФИАТ, модел „П.“ с ДК № Е 73-48 КВ, , след употреба на алкохол, с концентрация 1,8 промила алкохол в кръвта, по непредпазливост, при което И. М. Я. претърпява неимуществени вреди от телесни увреждания. Наказателното производство срещу ответника по НОХД № 649/2013 г. на Гоцеделчевския РС приключва със споразумение между обвиняемия Т. Я. и Районна прокуратура Г. Д. от 31 октомври 2013 г., одобрено от съда. Като пътник в управляваното от ответника в пияно състояние МПС И. М. Я. е претърпял счупване на предната дъга на първи шиен прешлен, счупване на лицевата кост – дъгата на лявата скула и разкъсно-контузни рани на лицето. Общата продължителност на лечебния и възстановителен период е около 3 месеца. Счупването на шийния прешлен е довело до трайно затруднение на движенията на шията за срок от 3 месеца като през първия от тях същата е била обездвижена. Разкъсно-контузните рани са обработени хирургически. Първоначално пострадалият е изпитвал интензивни болки, които постепенно са затихнали. При определяне общия размер на дължимото обезщетение – 20 000 лв. – са взети предвид видът на уврежданията, интензитетът на търпените болки и страдания, младата възраст на пострадалия, сравнително краткия възстановителен период и липсата на необратими трайни последици от уврежданията, както и обществено-икономическите условия към датата на застрахователното събитие.
Прието е, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по регресния иск на застрахователян – изплатено застрахователно обезщетение в изпълнение на споразумение от 25.2.2014 г., между ищцовото дружество и пострадалия, извършено по банков път на 25 март 2014 г. при наличието на валидно застрахователно правоотношение, съставомерно деяние и вина на деликвента, установени със споразумение по чл.382 НПК с последиците на влязла в сила присъда, управление на МПС при настъпване на процесното ПТП след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Не е обсъдено поради процесуална преклузия възражението на ответника-въззивник за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, което не е релевирано с подадения отговор на исковата молба.
Касационната жалба и изложението не съдържат материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, обусловил решаващите изводи на съда. Непосочването на правен въпрос, включен в предмета на спора, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания за това съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.1. Касаторът е длъжен да посочи такъв правен въпрос като общо основание за достъп до касация, определящ рамките, в които следва да се селектира жалбата. ВКС не е овластен да го извежда от твърденията на касатора, както и от обстоятелствената част на касационната жалба. Съдът може само да конкретизира, да уточни или квалифицира правния въпрос въз основа на фактите, доводите твърденията на касатора.
Независимо от горното касаторът не представя влезли в сила съдебни актове, установяващи наличието на противоречиви изводи по въпроси от значение за възприетия краен резултат и не развива съображения за неточно тълкуване на приложима правна норма, за необходимост от осъвременяване на съдебната практика, формирана по непълна, неясна или противоречива законова уредба. Допълнителните основания за касационно обжалване са бланкетно посочени.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява наличието на основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2127/11.11.2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, постановено по в.гр.д.№ 3038/2016 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: