ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 177
София, 01.03.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 50 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Т.В. като процесуален представител на В. М. В. от [населено място] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд от 05.Х.2017г. по в.гр.д. № 1854/2017г.
В отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Л.С. ответницата по касационната жалба А. Д. Ж. от [населено място] е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 05.Х.2017г. Х. е изменил решението на РС Хасково от 13.ХІІ.2016г. по гр.д. № 1230/2016г. относно режима на лични контакти и го е допълнил с право на бащата – касатор да вижда и взема децата си М. В. В., ЕГН [ЕГН], и Д. В. В., ЕГН [ЕГН], през първите две седмици от влизане на решението в сила всеки петък, събота и неделя от 18.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя с преспиване, със задължение да ги връща на майката; за коледните празници от 24 до 26 декември и новогодишните празници от 31 декември до 02 януари всяка четна година, считано от 10.00 часа на първия празничен ден до 19.00 часа на последния празничен ден, със задължение да ги връща на майката; за великденските празници всяка нечетна година от 10.00 часа на първия празничен ден до 19.00 часа на последния празничен ден, със задължение да ги връща на майката; зимната ваканция от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на последния ден с преспиване, без коледните и новогодишните празници, всяка нечетна година, със задължение да ги връща на майката; пролетната ваканция от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на последния ден с преспиване, без великденските празници, всяка четна година, със задължение да ги връща на майката; за рождения ден на М. – 15 януари – от 19.00 часа на предходния ден до 14.00 часа на 15 януари, и за рождения ден на Д. – 16 март – от 19.00 часа на предходния ден до 14.00 часа на 16 март; официалните празници 03 март, 01 май, 06 май и 24 май – от 10.00 часа до 20.00 часа всяка нечетна година, а официалните празници 06 септември, 22 септември и 01 ноември – от 10.00 часа до 20.00 часа всяка четна година. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалите му части, с които е отхвърлен предявеният от В.В. срещу Ан.Ж. иск по чл.127 ал.2 СК за предоставянето на него на упражняването на родителските права над малолетните деца, при него да се определи местоживеенето им и да се определи режим на виждане с майката, както и за осъждането на последната да заплаща на децата месечна издръжка, и родителските права са предоставени за упражняване на майката, определено е местоживеенето им при нея на адрес в [населено място], с право на бащата да взима децата всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя с преспиване, един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, със задължение на бащата да връща децата, бащата е осъден да заплаща на децата чрез майка им по 140лв. месечни издръжки от влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването им, платими до 5-то число на месеца,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Прието е за установено, че след раздялата им през декември 2015г. родителите са постигнали съгласие за личните контакти с децата, че от края на април 2016г. между тях настъпил дълбок конфликт поради неразбирателство и липса на компромиси относно контактите с децата до степен, че бащата решил те да останат да живеят при него в бившата семейна къща в [населено място] и те прекъсват общуването с майката поради ограничаването им от бащата до постановяването на привременни мерки на 10.Х.2016г. – до тогава всеки път майката виждала децата само през оградата, чиято порта била заключена, децата я наругавали и се прибирали вътре, обяснението за което на бащата е, че те не искали да отидат при нея и я наричали с името й А., на което бащата им отвръщал „Аз какво да направя, тя си е на улицата”.
От първата СПЕ е видно, че родителите са нехармонични и нестабилни личности, поради което не разполагат с необходимия родителски капацитет сами да обгрижват децата си, бащата е с по-либерален стил на поведение спрямо децата, а майката – с по-авторитарен. Според вещото лице родителите съзнателно и косвено манипулират психиката на децата, поддържайки отрицателна нагласа спрямо другия; в присъствието на майката децата я наричат „мамо”, а в присъствието на бащата – „А.”, което е следствие на подражание, защото в семейството на бащата майката не се нарича със социалната й роля – форма на косвена манипулация; децата употребяват изрази като „мама каза да кажем на татко, че е боклук”, но и майката я наричат „боклук”, употребата на подобни изрази децата чуват и в двете семейства, с което се внушава негативно отношение към другия родител и което е причина за проявяване от децата на вербална агресия срещу майката, но и да търсят контакт с нея – защитна реакция от страх да не загубят този родител и самите деца да не бъдат разделени; между децата съществува силна емоционална връзка, детето Д. ревнува родителите си, не иска да се отделя от тях и иска да е с двамата; у Д. има начална индикация за „родителско отчуждение” спрямо майката; след привременните мерки е налице негативна промяна към майката, като една от причините е приемането от тях като техен дом единствено този на бащата.
Според допълнителната СПЕ, назначена за установяване налице ли е промяна и каква след първоначалната, в поведението на децата се наблюдават положителни промени с оглед уговорката вмежду страните през м.юни 2017г. да живеят временно с майката; децата са изразили словесно и невербално, че се чувстват спокойни и радостни с майката и в дома й, променили са отношението към нея и не са променили привързаността си към бащата; при детето Д. се констатира неформални волеви задръжки и индикации за агресивна насоченост в поведението, дължащо се на различното педагогическо въздействие в семействата на родителите, на обстоятелството, че децата не са посещавали детска градина и на промяната към по-либерален стил в поведението на майката към Д. с цел да тушира негативното му отношение към нея, от което то се възползва и още повече не слуша; има позитивна промяна и в родителския капацитет.
Взети са предвид данните в представените социални доклади, че бащата и децата не посещавали специалисти от ЦОП във връзка с договори за предоставяне на социални услуги, сключени през ноември 2016г., и срещи не са се осъществявали поради липса на съдействие от бащата, а майката активно посещавала Центъра и постигнала напредък при общуването с децата, че при двамата родители са осигурени добри хигиенно-битови условия, че децата са записани от бащата в детско заведение, но не го посещавали редовно /посещавали са го 10 дни през юли 2016г., 4 дни през март 2017г. и 5 дни през април 2017г./ и са спрени социалните им помощи по чл.7 ЗСПД, че употребяват цинични епитети, нехарактерни за възрастта им; че в периода юни – септември 2017г. са проведени успешно консултации с родителите по договори за социална услуга от юни 2017г.; през юни 2017г. майката завела детето М. в библиотека, където му е издадена читателска карта и са взети книжки, завела това дете и на зъболекар поради нелекувани зъби с кариеси.
Взети са предвид показанията на св.Х. и св.Л., според които бащата сам се справя с децата, освен когато при нощна смяна ги оставял при родителите си, през юли 2017г. прекарал с тях две почивки на море, че децата са стресирани и по-несдържани и нямат желание да се виждат с майката.
Прието е, че в най-добър интерес на малолетните деца е на този етап те да бъдат отглеждани от майката. С оглед представените по делото доказателства – писмени, гласни, чрез две съдебно-психологически експертизи, социални доклади, становищата на родителите при изслушването им по реда на чл.59 ал.6 СК – никой от тях не притежава нужния капацитет да отглежда и възпитава децата, те едновременно настройват децата срещу другия родител, децата използват обидни думи, взаимствани от речника на родителите и от лицата от родителския кръг, липсата на консенсус между родителите означава, че те не поставят като приоритет сигурността на децата, а собствените си негативни чувства помежду им, които проектират върху децата, при което не може да се даде превес в полза на някой от тях относно притежанието на по-добри възпитателски качества. Прието е за установено, че майката проявява по-голяма грижа и отношение към децата – противно на твърдението на В., тя не се е дезинтересирала от тях, доколкото и той сочи, че е търсела децата си в [населено място]. Освен това, откакто децата живеят с бащата, той ограничава личните контакти с майката и не помага за пълноценното им общуване с нея, като ги оставя сами да вземат решение дали да общуват, който негов подход е неудачен, тъй като такива решения трудно биха били взети от деца на тяхната възраст, които не искат да разочароват баща си, при когото живеят и към когото са привързани. Това поведение на бащата е признак за лошо родителстване, за незачитане правата на децата да поддържат отношения с другия родител. Като поддържа отдалеченост от майката, бащата влошава психическото и емоционално развитие на децата, което се обективира и в негативното им отношение към майката. Игнорирането и/или възпрепятстването на нуждата на децата от контактуване с другия родител винаги е в тяхна вреда.
Не може да се пренебрегне обстоятелството, че бащата не е съдействал за ефективно осъществяване на социална услуга за укрепване връзката родител-дете по сключен през ноември 2016г. договор за предоставяне на социална услуга – консултации на децата с психолог, както и с майката, не са проведени единствено поради неявяване на бащата или поради постоянното им отлагане от него; не променя този факт, че през м.юни 2017г. бащата е инициирал ползване на социални услуги и че те се изпълняват от него. Установено е, че когато децата живеят при баща им, те не посещават детска градина, като последиците от това са спиране на социалните помощи за децата, неблагоприятно влияние върху възпитанието им и формирането на волеви задръжки, липсата на каквито се наблюдава при Д., изолираност на децата от липсата на социални контакти с връстниците им. Действията на бащата в тази насока сочат на неглижираност за интересите на децата и за неполагане на достатъчно грижи за умственото, духовното, моралното и социалното им развитие. Установено е, че майката е по-грижовният родител – интересува се от здравословното състояние на децата и е потърсила помощ от социалните служби за подобряване връзката с децата, посещавайки редовно специалисти от ЦОП, в резултат на което е подобрила комуникацията с тях при осъществяване на привременните мерки, но най-важните срещи – тези на децата с психолог – не са осъществени поради бездействието на бащата. Тези обстоятелства налагат извод, че майката е по-пригодният родител според критериите възпитателски качества и грижи и отношение спрямо децата.
Установена е градация в привързаността на децата към родителите. Първоначално те приемали за свой дом този на бащата, негативно настроени към майката с грубо държане към нея в началото на изпълнението на привременните мерки. Според допълнителната експертиза децата се чувствали по-добре с майката и с нейната среда след прекараното време с нея през целия м.юни 2017г. по споразумение с бащата, вече идвали с по-голямо желание и искали да останат при нея. Показанията на свидетелите Х. и Л., че децата не искали да прекарват време с майката, не са кредитирани с оглед заключението по допълнителната СПЕ, че децата нямат предпочитание към определен родител, като се е подобрило отношението към майката. Прието е, че изглежда, че отблъскването на майката в началото е резултат единствено на изграждането на негативен нейн образ в семейството на бащата и на ограничаването на общуването с нея. Към момента децата са еднакво привързани към родителите.
Майката е по-пригодна да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно с бащата – децата от мъжки пол; децата са на ниска възраст с разлика една година, имат силна емоционална връзка помежду си и е недопустимо разделянето им; Д. е на четири години и се нуждае от непосредствена майчина грижа, което налага извод на този етап те да се отглеждат от майката.
Не може да се даде превес за някой от родителите по критериите помощ от трети лица, социално обкръжение и жилищни условия – и двамата имат подкрепа на своите семейства и приятели, няма доказателства за лоши характеристични данни в приятелския им кръг, не се установяват твърденията на В., че когато децата пребивават в жилището на майката, са принудени да спят на стар разтегателен диван, и че майката не живеела постоянно в Х..
Липсата на диалог и компромиси между родителите и тяхното собствено отчуждение един спрямо друг се пренасят в крехкото съзнание на децата, които не знаят как да се справят с тях, изпитват страх и разочарование. В резултат на неразбирателството между родителите са налице индикации за начална проява на „синдром на родителско отчуждение” на Д. от майката и има реална опасност връзката помежду им да бъде накърнена и да навреди на психическите и емоционалните потребности на детето и за да бъде обезпечен най-добрият интерес на децата, като се избегнат евентуални последици от настъпване на родителско отчуждение, които могат да травматизират детето и да продължат до зряла възраст, се налага децата да живеят, да се отглеждат и възпитават от майката.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи като основание за допускане на касационно обжалване очевидна неправилност на въззивното решение, което се обосновавало с изложените в касационната жалба правни изводи, напълно противоположни на тези на въззивния съд, като следвало да се приеме за доказано, че: бащата е с по-добри родителски и възпитателски качества, поведението на майката към децата сочело на негативен морален лик, повече от една година бащата поел изцяло грижите за децата и успешно се справял с помощта на родителите си, двете деца са по-привързани към него и искат да живеят в неговия дом и среда, ниската възраст не е пречка бащата да се справя с родителските задължения и не е установено майката биологически да е по-пригодния родител относно определени грижи, бащата създал по-пригодна среда и жилищно-битови условия. Показателно в тази насока било определянето от първоинстанционния съд на привременни мерки и отказът на въззивния да ги измени, като вътрешната противоречивост в изводите на въззивния съд в определението /относно привременните мерки/ и в решението било съществено процесуално нарушение, довело до очевидно неправилен съдебен акт.
ВКС на РБ намира, че не обосновава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата „очевидна неправилност” твърдението на касатора за противоположност между правните изводи на въззивния съд и неговите изводи по спора, обективирани като оплаквания в касационната му жалба, а именно: че заключенията на психологичната експертиза опровергават изводите на въззивния съд, че бащата настройва децата срещу майката, че ги отчуждава от нея и възпрепятства контактите с нея, за по-добри родителски и възпитателски качества на майката; че от експертизите е установено ясно изразено предпочитание на бащата от децата и нежеланието им трайно да живеят с майката; във връзка с извода за ограничаване на контактите не били отчетени събраните в първоинстанционния съд доказателства, че след май 2016г. майката не проявявала активно желание да вижда децата, каквото започнала да демонстрира сред предявяването от нея през юли 2016г. на насрещен иск; показателно било оставянето без уважение на искането на майката за изменение на привременните мерки и вътрешното противоречие между определението в тази връзка и постановеното решение; бащата доказал по-добри родителски и възпитателски качества, като съдът поради превратно тълкуване на доказателствата необосновано приел обратното; установен бил негативен морален лик на майката, обоснован с използването на обидни епитети от нея и от близките й към бащата, с либерално отношение към едното дете, за да го привлече към себе си, отключило агресия към другото; изводът за „лошо родителстване” на бащата бил в противоречие с показанията на св.Х., че децата посещавали детска градина, но посещенията били прекъснати поради недаването от личния лекар на контактни бележки при заболяванията им, и на св.Л., показанията на който, че майката бие децата, макар и в по-ранен период, и че те заявили пред него, че не искат при майка си, защото ги бие, не били съобразени; за необоснованост на извода, че децата нямат предпочитан родител и че първоначалното предпочитание на бащата е в резултат на изграждан нейн негативен образ в семейството на бащата, показателно за което било, че се е подобрило отношението към майката, но се е запазило предпочитанието им към бащата, въпреки манипулацията, на която децата били подложени, наложените им забрани и промяната към по-либерално отношение към децата; не била установена нужда от непосредствена майчина грижа за децата, напротив, повече от една година бащата поел изцяло грижата за тях и успешно се справил с помощта на майка си и винаги можел да разчита на помощта на родителите си, към които децата били много привързани; бащата създал по-подходяща социална среда, като повишената агресивност на детето Д. след прекарания един месец при майката било основание за извод, че е започнало да копира негативния пример на мъжете в семейната среда на майката, особено на брат й; вещото лице установява, че майката се опитва да подобри битовите условия, провокирана от оплакванията във въззивната жалба, а бащата създал много добри условия в дома си в [населено място] и при родителите си в Х., където децата предпочитат да живеят. Така заявените оплаквания, обосновани единствено със заключенията на СПЕ и на показанията на св.Х. /негова майка/ и на св.Л. /негов приятел/, които са само част от доказателствените средства по делото, не касаят нарушения на императивни материалноправни норми, на основни процесуални правила, гарантиращи участието на страните в производството, правото на справедлив и безпристастен съд, осигуряването на равна възможност за упражняване на предоставените права, нито се отнасят до несъответствие между установените по делото факти и изводите поради нарушения на логически и опитни правила, наличието на каквито се включват в основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
Не обосновава „очевидна неправилност” и основаното на вътрешна противоречивост между определението на въззивния съд във връзка с искането на майката за изменение на определените от първоинстанционния съд привременни мерки и решението твърдение в изложението. За да предостави на бащата упражняването на родителските права до приключване на производството по делото първоинстанционният съд е взел предвид, че от раздялата между страните през м.декември 2015г. до м.май 2016г. децата са били отглеждани от майката, като регулярно бащата е осъществявал с тях лични отношения след постигане на уговорки за всеки отделен случай, че след това бащата отказал да върне децата и да й даде достъп до тях, че майката е предявила претенция за родителските права след предявяването на такава от бащата, при което и двамата родители проявяват укоримо поведение, никой от тях не е склонен на компромиси, поставяйки на заден план интересите на децата си; и двамата имат много добър родителски капацитет, но не и поставени в условия, когато с общи усилия трябва да достигнат до решение по отношение на децата си; и двамата имат добри материални възможности и много добри жилищни условия, имат подкрепата на своите родители; изминал е значителен период от време /от май до октомври 2016г./, през който децата са били отглеждани изцяло от бащата и се е стигнало до отчуждаването им от майката и до формирането на крайно негативно отношение към нея, отговорността за което е изцяло на бащата. При тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че с оглед интереса на децата до приключване на производството те следва да останат при бащата с по-разширен режим на лични контакти с тях на майката с оглед преодоляването на отчуждението им към нея.
Въззивният съд в съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, е приел относно привременните мерки във връзка с молба на майката, че не е установена съществена промяна на обстоятелствата, при които такива са били взети, с тях в оптимална степен са защитени интересите на децата, като предоставянето на родителските права на бащата не рефлектира към момента върху влошаването на положението им. Вземайки предвид и предстоящото постановяване на окончателно решение относно родителските права съдът е приел, че каквато и да е промяна на мерките към този момент с оглед и изключително влошените отношения между родителите ще рефлектира неблагоприятно върху емоционалната и психическата сфера на децата и това няма да бъде в техен интерес.
Следователно съдът е счел за нецелесъобразно да се изменят привременните мерки при предстоящото окончателно решаване на въпроса за упражняването на родителските права и липсата на съществена промяна на обстоятелствата, при които мерките са били определени /при еднакви други условия – отчуждаването на децата от майката, за което изцяло отговорен е бащата, и с по-разширен режим на контакти с цел преодоляване на отчуждението/, водещи до влошаване на положението на децата, което не обосновава вътрешна противоречивост между определението относно привременните мерки и постановеното решение, респективно очевидната му неправилност.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи и противоречие с практиката на ВКС.
Поставя се въпросът „директното и индиректно манипулиране на децата чрез изразяване на негативно отношение от страна на майката към членовете на семейството на бащата и отправянето на заплахи срещу тях, използването на обидни епитети към бащата в присъствие на децата, както и по-либералното отношение към едно от децата, представляват ли обстоятелства, обосноваващи липсата на добри възпитателски качества”. Въпросът не е от значение за изхода на спора по делото, защото въззивният съд при произнасянето си не е отрекъл, че посочените обстоятелства не са добри родителски качества, приемайки за установено от събраните доказателства, че не може да се даде превес в полза на някой от родителите относно притежанието на по-добри родителски качества, тъй като и двамата не притежават необходимия родителски капацитет да отглеждат и да възпитават децата си, че съзнателно и косвено манипулират психиката им, поддържайки у тях отрицателна нагласа спрямо другия родител, че децата използват обидни думи, взаимствани както от речника на майката и на нейния семеен кръг, така и от речника на бащата и на неговия семеен кръг.
Въпросът „по-либералното отношение на майката към едно от децата с цел да го привлече към себе си следва ли да се окачестви като липса на еднаква грижа и отношение към децата и представлява ли негативно за майката обстоятелство в конкуренцията за родителските права с бащата” е неотносим към изхода на делото. Въззивният съд не е формирал такъв решаващ извод. Освен това въпросът не би бил от значение за спора с оглед установеното с допълнителната съдебно-психологична експертиза, че промяната в поведението на майката е към по-либерално /от по-авторитарно/ отношение към двете деца, а не само към Д., както и че неформираните волеви задръжки и индикациите за начално формиране на агресивна насоченост в поведението на Д. се дължат на различната насоченост на педагогическото въздействие в семействата на майката и на бащата и на обстоятелството, че децата не са посещавали детско заведение продължителен период от време и с тях не са работили специалисти, а не само на променения модел на поведение на майката с цел да приласкае детето и да тушира негативното му отношение към нея, каквото е твърдението на касатора.
Не е основание за допускане на касационно обжалване и въпросът „до каква степен съдът е обвързан от категорично изразената привързаност на децата към единия родител и представлява ли тяхното желание важна предпоставка при решаване на спора за родителските права”. И този въпрос е неотносим към решаващ извод на въззивния съд с оглед приетото от него за установено, че се наблюдават положителни промени у децата след прекарания при нея един месец /юни 2017г./ по споразумение с бащата, че се е подобрило отношението им към майката, отблъскването на която в началото е в резултат на изграждането в семейството на бащата на нейн негативен образ и на ограничаването на общуването с нея, че вече нямат предпочитание към определен родител и искат да останат при нея.
Не е основание за допускане на касационно обжалване и въпросът „сравнително ниската възраст на децата пречка ли е упражняването на родителските права върху тях да се предостави на бащата, след като по делото не се установява нуждата от определени родителски грижи в ежедневието, за които майката биологически е по-пригодният родител”. И този въпрос не е относим към изхода на делото. Съдът не е приел, че ниската възраст на децата е пречка за упражняването на родителските права върху тях от бащата, нито че не е установена нужда от родителски грижи на майката. Приетото е, че майката е по-пригодна за отглеждане и възпитание на деца от женски пол и еднакво с бащата за отглеждане и възпитание на деца от мъжки пол, като изводът в случая е съобразен и с ниската възрастова разлика между децата, силната им емоционална връзка, обуславяща недопустимост на разделянето им, както и с нуждата на четиригодишния Д. от непосредствена майчина грижа в ежедневието на този етап.
Касационно обжалване няма да бъде допуснато и по въпроса „при наличие на заключение на психологическата експертиза, че двамата родители не разполагат с необходимия родителски капацитет сами да обгрижват децата си, превръща ли се критерият „социално обкръжение” от допълнителен в основен критерий за решаване на спора относно упражняването на родителските права”. Във връзка с този въпрос въззивният съд не е формирал изводи. Приетото в тази насока е, че и двамата родители имат подкрепата на своите семейства и приятели, че няма доказателства за лоши характеристични данни в приятелския им кръг или на самите тях, с оглед на което и по този критерий превес в полза на някого от двамата не може да се даде. Освен това, заключението за най-добрия интерес на децата е направено на базата на комплексна преценка на всички установени по делото обстоятелства съобразно изискванията на чл.59 във вр. с чл.127 ал.2 СК и в съответствие с трайната съдебна практика.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 500лв. разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.ХІ.2017г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Хасково, ГО, І въззивен състав, № 331 от 05.Х.2017г. по в.гр.д № 185/2017г.
ОСЪЖДА В. М. В. от [населено място] да заплати на А. Д. Ж. от с.гр. 500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: