ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 175
София, 01. март 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4047 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 683/24.03.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3834/2016, с което е отменено частично решение № 257/29.06.2015 на Софийския окръжен съд по гр. д. № 625/2014, като е уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, ЗЗД за връщане на сумата 36.182,86 лева, дадена като задатък по предварителен договор поради отпаднало основание.
Недоволен от решението е касаторът И. М. М., представляван от адв. Ем. М. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти, когато приема различна правна квалификация, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 1/2013 на ВКС, ОСГТК и решение № 59/14.04.2015 по гр. д. № 4190/2014 на ВКС, IV ГО.
Ответницата по жалбата Е. Д. П., я оспорва като неоснователна, като счита, че обжалваното решение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 15.08.2009 г. страните са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот, по силата на който ищцата като купувач е заплатила на ответника – продавач сумата 18.500 евро (36.182,86 лв.) при сключване на договора. С нотариален акт от 13.11.2009 г., ответникът е прехвърлил същия недвижим имот на трето лице П. Д. К. (негова тъща). По делото са представени предварителни договори от 02.11.2009 г. и от 16.11.2009 г. между страните и покани за доброволно изпълнение, които съдът не е обсъждал, доколкото е приел, че между страните безспорно е установено, че са били в облигационна връзка, възникнала от предварителния договор, както и плащането на процесната сума. Ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й заплати дадената като капаро сума на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД поради неосъществено основание, алтернативно за връщане на дадения задатък в двоен размер на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, както и сумата от 12.365 лева разходи за сторени подобрения в имота, предмет на предварителния договор. Въззивният е приел, че предварителният договор е развален от ищцата с исковата молба (представената по делото нотариална покана, не е подписана от ищцата и няма отбелязване, че е надлежно връчена на ответника, както и не са представени доказателства, че изявлението й за разваляне на предварителния договор е достигнало до ответника преди предявяване на исковата молба), поради което е приел, че е без значение обективно или виновно е отпадането на основанието, на което е дадена процесната сума, като релевантен е само фактът на отпадане на основанието (доказан, както от развалянето на договора, така и от невъзможността предварителния договор да бъде трансформиран в окончателен, поради отчуждаването на имота от продавача). Въззивният съд е приел, че предявеният иск за връщане на дадената като задатък по предварителния договор сума е основателен, като е приел, че същата следва да бъде върната поради отпадане на основанието за даването й на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият процесуалноправен въпрос да обуславя изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно постановеното ТР № 1/2013 на ВКС, ОСГТК (т. 2, пр. 3), когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. В случая промяната на правната квалификация не е обусловила необходимост от даване на нови указания на страните относно подлежащите на доказване релевантни факти и разпределението на доказателствената тежести, с оглед ангажиране на съответни нови доказателства. В този смисъл не е налице противоречие нито с цитираното ТР № 1/2013 на ВКС, ОСГТК, нито с цитираното решение № 59/14.04.2015 по гр. д. № 4190/2014 г. на ВКС, IV ГО, с което е дадено разрешение на процесуалноправния въпрос в посочения по-горе смисъл, но касае дело с различен предмет и промяна на правната квалификация на иска (по чл. 50 ЗЗД за отговорност за вреди от вещи и по чл. 49 ЗЗД за отговорност за чужди действия при възлагане на работа, които имат различен предмет на доказване).
Ответницата по жалбата Е. Д. П. не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 683/24.03.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3834/2016.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.