определение по гр.д.№ 3331 от 2017 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 06.03. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Гроздева гр.д № 3331 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар. 74 от ПЗР на ГПК, публ. ДВ бр. 86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. К. срещу решение № 37 от 04.05.2017 г. на Ямболския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д.№ 52 от 2017 г., с което е потвърдено решение № 12 от 09.01.2017 г. на Ямболския районен съд по гр. дело № 2324 от 2016 г., с което са уважени предявените от Ц. И. К. срещу Й. Г. К. обективно съединените искове с правно основание чл. 42 б.„ в“ от Закона за наследството за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на И. Ц. К. от 15.08.1994 г. и с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за установяване по отношение Й. Г. К., че Ц. И. К. е собственик на завещания имот /1/2 ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда с площ от 65 кв.м. с идентификатор № 87374.530.255.6, заедно с ј ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, с площ от 437 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор № 87374.530.255 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-39 от 30.08.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК/ и за осъждане на ответника да предаде на ищеца горепосочения имот, както и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за имота № 99 от 08.10.1999 г. и за осъждане на ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 597,47 лв. за първата инстанция и 480 лв. за въззивната инстанция.
В касационната жалба се твърди, че решението на Ямболския окръжен съд е неправилно и необосновано – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК / редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар. 74 от ПЗР на ГПК, публ. ДВ бр. 86 от 2017 г./. Твърди се противоречие на решението с незадължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 816 от 30.10.2009 г. по гр.д. № 1956 от 2008 г. на ВКС, ГК, първо г.о., постановено по реда на чл.218а ГПК /отм./ по следния посочен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос: Следва ли съдържащият се в направеното завещателно разпореждане и изразен от страна на завещателя благодарствен мотив спрямо лицето, в чиято полза е завещанието, да се тълкува единствено с оглед на очаквани бъдещи грижи от това лице и да влече нищожност на цялото завещание само поради това, че заветникът не е навършил пълнолетие към момента на съставяне на завещанието или завещанието следва да бъде тълкувано и като израз на благодарност за положените до момента грижи ?
В писмен отговор от 01.08.2017 г. ответникът по жалбата Ц. И. К. оспорва същата. Моли решението на Ямболския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявените от Ц. И. К. срещу Й. Г. К. искове по чл.42 ЗН и чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, че саморъчното завещание от 15.08.1994 г. на бащата на ищеца Ц. К.- И. Ц. К., починал на 28.07.1999 г. в полза на ответника Й. Г. К. е нищожно на основание чл.42, б.“в“ ЗН, защото мотивът, поради който единствено е съставено, отрича безвъзмездния му характер- волята на завещателя е била мотивирана единствено от нуждата да си осигури грижи и издръжка за в бъдеще до своята смърт. Поради нищожността на завещанието съдът е приел, че ответникът ползва без правно основание процесния имот, поради което следва да бъде осъден да го предаде на законния наследник на завещателя и ищец по делото Ц. И. К..
Така постановеното решение не противоречи на посоченото от касатора решение № 816 от 30.10.2009 г. по гр.д. № 1956 от 2008 г. на ВКС, ГК, първо г.о., постановено по реда на чл.218а ГПК /отм./ и като такова представляващо незадължителна съдебна практика. В това решение на ВКС е прието, че завещание, в което завещателят е посочил, че храни към заветника чувство на благодарност за положените към него грижи, не е нищожно; че това е обичаен мотив, поради който се извършват завещателни разпореждания и този мотив не противоречи на добрите нрави. В обжалваното решение по същество е прието същото- че завещание, в което завещателят е посочил, че храни към заветника чувство на благодарност за вече положени към него грижи, не е нищожно. Съдът обаче е уважил иска по чл.42, б.“в“ ЗН, защото в конкретното завещание от 15.08.1994 г. завещателят не е изразил такъв благодарствен мотив. Прието е, че съдържащият се в завещанието израз „той единствен заслужава да получи цялото ми имущество, което ще оставя след своята смърт“ не може да се тълкува като благодарност за вече положени грижи от страна на Й. К. за завещателя.
Касаторът не е посочил друга практика на съдилищата, на която обжалваното решение да противоречи, поради което не са налице сочените специални основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд.
Освен това, касаторът нито е твърдял, нито е обосновал наличието на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поради това касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд не може да се допусне и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК- за произнасяне по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане касационната жалба на Й. Г. К. срещу решение № 37 от 04.05.2017 г. на Ямболския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д.№ 52 от 2017 г.
ОСЪЖДА Й. Г. К. от [населено място],[жк], вх.Г, ет.6, ап.84 да заплати на Ц. И. К. от [населено място], [община], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.