определение по гр.д.№ 3146 от 2017 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 06.03. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Гроздева гр.д. № 3146 от 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар. 74 от ПЗР на ГПК, публ. ДВ бр. 86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на М. П. В. срещу решение № 88 от 10.05.2017 г. на Ловешкия окръжен съд, въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д. № 69 от 2017 г., с което е отменено решение № 326 от 25.11.2016 г. на Троянския районен съд по гр.д.№ 195 от 2015 г. и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявените от М. П. В. срещу М. И. П. обективно съединени искове по чл.109 ЗС за осъждане на ответницата П. да преустанови неоснователните действия, с които пречи на В. да упражнява правото си на собственост, като премахне дървена врата /преграда/ между първи и втори етаж на двуетажна жилищна сграда, която по кадастралната карта на [населено място] представлява сграда с идентификатор 73198.509.116.1, със застроена площ 85 кв.м., бр.етажи- 2; осигури достъп на М. В. за премахване на бетонна плоча между двата етажа; предаде на М. В. ключовете за външната врата на сградата и за банята, намираща се в общото мазе на двуетажната жилищна сграда.
В касационната жалба се твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т. 2, т.3 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар. 74 от ПЗР на ГПК, публ. ДВ бр. 86 от 2017 г./. Твърди се противоречие с посочена от касаторката задължителна и незадължителна съдебна практика /решение № 283 от 07.03.2013 г. по гр.д.№ 387 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 2295 от 07.10.1971 г. по гр.д.№ 1455 от 1971 г. на ВС, I г.о., решение от 16.12.2004 г. по в.гр.д.№ 405 от 2004 г. на Смолянския окръжен съд, оставено в сила с решение № 848 от 04.07.2006 г. по гр.д.№ 460 от 2005 г. на ВКС, ГК, IV-Б г.о., решение № 1264 от 02.12.2008 г по гр.д.№ 1013 от 2006 г. на Варненския окръжен съд, оставено в сила с определение № 1143 от 02.12.2010 г. по гр.д.№ 1018 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 16 от 17.04.2015 г. по гр.д.№ 5652 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 276 от 20.11.2014 г. по гр.д.№ 3036 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 11048 от 22.10.2015 г. по гр.д.№ 5014 от 2015 г. на ВАС, II отделение, решение № 385 от 11.03.2003 г. по гр.д.№ 1926 от 2001 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 390 от 26.06.2015 г. по гр.д.№ 7568 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и определение № 42 от 08.01.2016 г. по гр.д.№ 5961 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г.о./ по следните правни въпроси:
1. Може ли общи части в етажна собственост да станат индивидуална собственост на някой от етажните собственици без уговорка по чл.38, ал.2 от Закона за собствеността /ЗС/ ?
2. Каква точно трябва да е формата на съгласието по чл.38, ал.2 ЗС ?
3. Може ли съсобственик/ етажен собственик да владее само за себе си съсобствена/ обща част, без да манифестира това намерение спрямо останалите съсобственици/ етажни собственици, така че по този начин да придобие вещта (или части от нея) по давност ?
4. Може ли съдът да не възприеме заключението на вещото лице и да се произнесе в обратен смисъл, без да изложи мотиви за това ?
5. Може ли съдът да не обсъжда доводите на страните ?
Освен това, се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
6. Може ли общи части в етажна собственост да станат индивидуална собственост на някой от етажните собственици вследствие на незаконен строеж ?
7. Може ли общи части в етажната собственост да станат индивидуална собственост на някой от етажните собственици, при което за другите етажни собственици да не останат равностойни като предназначение, функционалност и най- вече като законност общи или индивидуални части от сградата? Съответно- ако за другите етажни собственици останат само такива аналогични общи части, които подлежат на премахване като незаконен строеж?
В писмен отговор от 26.07.2017 г. ответницата М. И. П. оспорва касационната жалба. Моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане и да й се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявените от М. В. срещу М. П. искове по чл.109 ЗС, въззивният съд е приел, че от страна на ответницата не са извършени неоснователни действия, с които тя да пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху жилището на втория етаж от сградата и върху вътрешното стълбище като обща част на тази сграда. Прието е, че невъзможността ищцата да ползва вътрешното стълбище като обща част на сградата по предвиденото в проекта предназначение /за достъп до жилището на втория етаж, което е нейна собственост/ се дължи изцяло на нейното неправомерно поведение: на извършено от сина й незаконно преустройство, изразяващо се в изграждане на бетонна плоча на мястото на стълбището между първия и втория етаж от сградата и на баня- тоалетна върху тази бетонна плоча, както и на външно стълбище за достъп до втория етаж. След това извършено от ищцата незаконно преустройство /изразяващо се в преграждане достъпа към втория етаж от към вътрешното стълбище/, съдът е счел, че заключването на вратата към вътрешното стълбище от ответницата и поставянето след преустройството на врата към втория етаж не може да се разглеждат като пречка за упражняване правото на собственост на ищцата върху жилището на втория етаж и общите части на сградата.
По отношение на претенцията на ищцата да й се предаде ключ за банята в сутерена, съдът я е отхвърлил като неоснователна поради придобиването по давност от страна на ответницата на двете избени помещения, където се намира тази баня.
Предвид мотивите на така постановеното решение няма основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд по поставените от касаторката въпроси поради следното:
1. Първият поставен въпрос /може ли общи части в етажна собственост да станат индивидуална собственост на някой от етажните собственици без уговорка по чл.38, ал.2 ЗС/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Въпросът не е включен в предмета на делото и по него съдът не се е произнасял. Във връзка с този въпрос въззивният съд се е произнесъл по по-конкретния въпрос дали мазета, които са общи части на сграда- етажна собственост, могат да се придобиват по давност от един от етажните собственици, като произнасянето му по този въпрос напълно съответства на установената практика на ВКС- например посочените от самия въззивен съд решение № 81 от 04.04.2014 г. по гр.д.№ 5556 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 743 от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 1720 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. Що се отнася до вътрешното стълбище за него съдът не е приел, че след извършеното незаконно преустройство то вече не е обща част на сградата. Напротив, приел е, че вътрешното стълбище е останало обща част на сградата и след преустройството, но искът по чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да не препятства достъпа на ищцата до тази обща част следва да се отхвърли, защото ответницата не е извършила никакви неоснователни действия, с които да пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху жилището на втория етаж и върху вътрешното стълбище като обща част на сградата- защото невъзможността ищцата да ползва това вътрешно стълбище по предвиденото в проекта предназначение /за достъп до собственото й жилище на втория етаж/ се дължи изцяло на нейното неправомерно поведение.
2. По съображенията, изложени за първия поставен въпрос, не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК /не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение/ и вторият поставен въпрос: каква точно трябва да е формата на съгласието по чл.38, ал.2 ЗС ?
3. Третият поставен въпрос /може ли съсобственик/ етажен собственик да владее само за себе си съсобствена/ обща част, без да манифестира това намерение спрямо останалите съсобственици/ етажни собственици, така че по този начин да придобие вещта (или части от нея) по давност/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като също не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него въззивният съд не е приел, че ответницата като етажен собственик може да установи владение върху част от общите мазета в сутерена на сградата, въпреки несъгласието на останалите етажни собственици и без да манифестира това свое намерение пред тях. Приел е за установена друга фактическа обстановка: не че ответницата е завладяла две от мазетата без съгласието на останалите етажни собственици, а че предаването на владението на две от мазетата на ответницата е станало въз основа на постигнато съгласие за разпределение на мазетата с другите етажни собственици /тогава ищцата и съпруга й/, които от своя страна са установили владение върху други две от мазетата в сутеренния етаж на сградата.
4. По четвъртия поставен въпрос /може ли съдът да не възприеме заключението на вещото лице и да се произнесе в обратен смисъл, без да изложи мотиви за това/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторката съдебна практика. Практиката на ВКС относно задължението на въззивния съд да обсъди заключенията на експертизите в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства и да изложи изрични мотиви, когато не възприема приети по делото заключения, е единна и непротиворечива. В съответствие с тази практика, доколкото въззивният съд не е зачел някои от правните изводи на вещите лица по приетата по делото съдебно-техническа експертиза /затова дали след преустройството на двуетажната жилищна сграда жилището на втория етаж е останало еднофамилно или е станало многофамилно/, съдът е изложил изрични мотиви защо приема, че то е останало еднофамилно. Що се отнася до приетото от съда, че изграждането на външно стълбище към втория етаж е допустимо по строителните правила и норми в конструктивно отношение, то това е без значение за конкретното дело, по което въпросът за законността и допустимостта на строежа на външното стълбище към втория етаж от сградата е без всякакво правно значение за основателността на предявения иск по чл.109 ЗС- доколкото искането за осъждане на ответницата фактически да възстанови достъпа до жилището на ищцата на втория етаж през вътрешното стълбище е отхвърлено не поради това, че ищцата има друг достъп до жилището си /от външните стълби/, а поради това, че не ответницата, а самата ищца /по-точно нейният син/ е преградила достъпа до жилището на втория етаж през вътрешното стълбище.
5. По петия поставен въпрос /може ли съдът да не обсъжда доводите на страните/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторката съдебна практика. В съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил и се е произнесъл по всички относими към спора и допустими доводи на страните. Доколко изводите на съда по тези доводи са правилни е въпрос, касаещ правилността на решението, която не може да бъде преценявана в настоящото производство по допускане на касационното обжалване, тъй като не представлява посочено от закона основание за допускане на касационното обжалване.
6,7. По съображенията, изложени за първия поставен въпрос, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК /не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение/ и шести и седмия поставени въпроси: може ли общи части в етажна собственост да станат индивидуална собственост на някой от етажните собственици вследствие на незаконен строеж и може ли общи части в етажната собственост да станат индивидуална собственост на някой от етажните собственици, при което за другите етажни собственици да не останат равностойни като предназначение, функционалност и най-вече като законност общи или индивидуални части от сградата, съответно ако за другите етажни собственици останат само такива аналогични общи части, които подлежат на премахване като незаконен строеж.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъден на ответницата по жалбата направените от нея разноски по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане касационната жалба на М. П. В. срещу решение № 88 от 10.05.2017 г. по в.гр.д.№ 69 от 2017 г. на Ловешкия окръжен съд, въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА М. П. В. от [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, чрез адв.Т. Б. да заплати на М. И. П. от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.