О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 06.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.01.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2395 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”В&BГД ОРАНЖЕРИИ П.”О., гр.П. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1301 от 08.06.2017г., по т.д.№ 870/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Благоевградския окръжен съд № 6425 от 12.12.2016 г., по т.д.№ 15/2016 г. за уважаване на предявения от [фирма] срещу настоящия касатор, като ответник, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за сумата 27 121.72 лв. – неплатена главница за използвана/ отдадена реактивна енергия по договор за достъп до електропреносната мрежа №D.-012/21.07.2014г. за периода м.ноември 2014 г. – месец декември 2014г., месец януари 2015 г.-месец февруари 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06. 2015 г. до окончателното и изплащане, както и за сумите: 374.53 лв., представляваща лихва за периода 11.12.2014 г. – 01.06.2015 г.; 266.79 лв., лихва за периода 11. 01. 2015 г.-01.06.2015 г.; 192.16 лв. –лихва за периода 11.02.2015 г. -01. 06. 2015 г. и 145.55 лв. – лихва за времето от 11.03.2015 г. до 01. 06. 2015 г., за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№438/2015 г. на ПРС.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право: 1.” Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?”
Като израз на твърдяното противоречие са посочени т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ІІ т.о. на ВКС № 212 от 01.02.2012 г., по т.д.№ 1106/2012 г.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касация, позовавайки се на отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност изразява и несъгласие с въведените касационни основания, излагайки подробни писмени съображения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК въззивният съд е приел, че е налице основание за ангажиране договорната отговорност на ответника за неизпълнение на сключения между страните договор за достъп до електропреносната мрежа с производител на електрическа енергия от топлоелектрическите централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от 21.07.2014 г. до размера на сумите, за които процесната заповед за изпълнение е издадена.
Изложени са съображения, че по силата на надлежно възникналата договорна връзка между страните ищцовото търговско дружество [фирма], в качеството си на оператор, е поело задължение да предоставя на ползвателя достъп до електропреносната мрежа и системни услуги, срещу заплащане на цена, определима по силата на договорната клауза на чл.36 от ДКЕВР за съответния регулаторен период, което е изпълнило точно.С оглед основаният спор в процеса, свързан с дължимост на надбавките за реактивна енергия и количеството енергия за което същите се претендират, Софийски апелативен съд, позовавайки се заключението на изслушаната съдебно – техническа експертиза, е счел, че отразените от мрежовия оператор данни са съобразени изцяло с изискванията на приложимата към релевантния момент Наредба № 1 / 18.03.2013 г. за регулиране цените на електрическата енергия и са в пълно съгласие с данните в системата на архивиране на данни от средствата за търговско измерване, поради което е отрекъл основателността на направеното от ответника оспорване на съдържанието на съставените двустранно подписаните протоколи за изчислените количества използвана и отдадена реактивна електрическа енергия за всеки месец от исковия период и издадените въз основа на тях фактури. Посочил е, че доколкото в хода на делото, въпреки дадените указания ответникът ”В&BГД ОРАНЖЕРИИ П.”О., гр. П. не е ангажирал доказателства в обратна насока, формалната доказателствената сила на представените писмени доказателства не е оборена и те не следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Въз основа на тях и с оглед заключението на изслушаната съдебно- икономическа експертиза решаващият състав на въззивния съд е преценил и размера на конкретните заявени за дължими суми, в които по силата на постигано между съконтрахентите съгласие, обективирано в клаузите на чл.36, ал.2 и ал.3 от договора е приел, че се включва както надбавка върху стойността на активната електрическа енергия при конкретен фактор мощност, така и надбавка за отдадена към електропреносната мрежа реактивна енергия по цени, определени по НРЦЕЕ/ДВ бр.17/2014 г./. Съобразявайки действието на съдебното решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт, различно отмяната на индивидуален административен акт, въззивната инстанция е преценила като неоснователно и въведеното от ответника защитно възражение за отпадане с обратна сила на правните последици, породени от приложението на отменената правна норма. Позовавйки се на настъпилата с изтичане срока за отговор на исковата молба преклузия, въззивният съд е оставил без разглеждане заявеното с въззивната жалба възражение на ответника за негодност на ползваното техническо средство за измерване, за неустановеност на начина и на сроковете за отчитане показанията за количествата използвана и отдадена електрическа енергия.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволяват да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Съобразно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, като релевантен за решаващите правни изводи на въззивния съд и чрез тях за крайния правен резултат по делото, обосновава общата главна предпоставка за достъп до касация по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Недоказано по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
За задълженията на въззивния съд при постановяване на решението и за съдържанието на мотивите на постановения във въззивното производство съдебен акт, е налице задължителна съдебна практика, част от която цитирана от касатора : ППлВС № 1/53 г. и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, както и формирана по реда на чл.290 ГПК практика на касационната инстанция, изразена и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения, която споделя: № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на II т. о.; № 536/19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о.; № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о.; № 66/05.07.2012 г. по т. д. № 376/2011 г. на I г. о. и мн.други. Същата е в смисъл, че въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказани, съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, в рамките на оплакванията във жалбата, с изключение на хипотезите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, или следи за защита интереса на определени частноправни субекти. При решаване на делото по същество въззивният съд следва да изложи свои фактически констатации и правни изводи. Следователно посоченият процесуалноправен въпрос не е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с цитираната съдебна практика, тъй като решаващият състав на Софийски апелативен съд е извършил самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства, относими както към основанието, така и към размера на претендираното за съществуващо вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение. Обсъдил е и всички своевременно въведени от страните доводи и възражения, направените с въззивната жалба оплаквания срещу съдебния акт на първостепенния съд и въз основа на съвкупната преценка на ангажираните доказателства, вкл. заключенията на двете изслушани специализирани експертизи е изградил краен правен извод за основателност на предявения установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, поради съществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане – неплатени надбавки за използвана/ отдадена реактивна енергия по процесния договор между страните.
Обстоятелството, че Софийски апелативен съд не е споделил тезата на касатора, нито е възприел за основателни възраженията му, част от които е оставил и без разглеждане, поради несвоевременното им въвеждане в процеса, не е основание да се приеме, че е налице твърдяното отклонение от задължителната съдебна практика. Що се касае до правилността на преценката на събраните по делото доказателства, с която касаторът всъщност се изразява несъгласие, тя не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване, тъй като дори и основателна твърдяната необоснованост на въззивното съдебно решение не е предмет на производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК.
При наличие на задължителна съдебна практика, по отношение на която не е доказана обществена и правна необходимост от промяна, селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложимо. Отделен остава въпросът, че в случая то е и бланкетно въведено, което според т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е самостоятелно съображение за необсъждането му от състава на касационната инстанция.
При този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски в размер на сумата 300 лв., юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от ЗПП.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1301 от 08.06.2017г., постановено по т. д. № 870/2017 г..
ОСЪЖДА ТД”В&BГД ОРАНЖЕРИИ П.”О., гр.П. да заплати на [фирма], гр.София сумата 300 лева/ триста лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: