2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр. София, 06.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 823 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. П. Р. против определение №3327/13.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 3915/2017 г. от 9-ти състав на Апелативен съд – София.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, съдът е потвърдил постановеното от първоинстанционния съд определение, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск.
Съдът е приел, че в конкретния случай е налице функционален имунитет на съдия, като този въпрос е свързан с допустимостта на предявения иск. Прието е, че ако се твърдят незаконосъобразни действия на съда, то отговорността следва да е на юридическото лице, а не на отделния магистрат, в случая – съдия.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Сочат се правни въпроси, свързани с прилагането на т.н.”функционален имунитет” и дали този въпрос е от значение за допустимостта на иска или за неговата неоснователност /предвид втория поставен правен въпрос/, както и дали този имунитет не противоречи ЕКЗПЧОС и правните норми на ЕС.
Трайна е практиката на ВКС по поставените правни въпроси, като същата е съобразена изцяло от въззивния съд с обжалваното определение.
Функционалният имунитет по чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск, като наличието на такъв имунитет е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, когато е насочен срещу лице, което се ползва с такъв имунитет, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер. Приема се в практиката на ВКС също, че се касае за отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът не пристъпва към разглеждане на спора по същество, а е длъжен да прекрати делото.
Трайна е и съдебната практика на ВКС в смисъл, че не е налице несъответствие между националното законодателство и разпоредбите на ЕКПЧ /чл. 13 ЕКПЧ/. Функционалният имунитет на съдиите, уреден от законодателя, се преодолява единствено когато извършеното от магистратите съставлява умишлено престъпление, установено по надлежния ред. За вреди от действия на магистрати като лица, ползващи се с функционален имунитет, отговарят не те, а Държавата, в лицето на държавния орган, към който се числи съответното длъжностно лице. В този смисъл, увредените гражданско-правни субекти не са лишени от правна възможност да търсят обезщетение за вреди- такава възможност им е предоставена, но не пряко от конкретните длъжностни /физически/ лица, а от съответния държавен орган, като при наличие на конкретните предпоставки отговорността се реализира по реда на чл.2 ЗОДОВ, или субсидиарно по общия ред на ЗЗД.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимостта на касационното обжалване, поради което същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3327/13.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 3915/2017 г. от 9-ти състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.