О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 12.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.02.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2828 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. Г., [населено място], Х., конституиран като трето лице помагач на ответника в процеса, против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 120 от 01.06.2017 г., по в.т.д.№ 132/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Разградския окръжен съд № 44 от 30.12.2016 г., поправено с решение № 128 от 15.02.2017 г., двете по т.д. № 90/2016 г. за уважаване на предявените от С. А. от Н. срещу [фирма], [населено място] обективно съединени конститутивни искове по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на взетите от проведеното на 05. 09.2016 г. О. решения по т.1-т.3 от дневния ред.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното въззивно решение, който порок, касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е обоснован с липса на правен интерес за ищеца от предявения конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решението за изключването му като съдружник, поради настъпило в хода на делото прекратяване на членственото правоотношение по реда на чл.125, ал.2 ТЗ. При условията на евентуалност касаторът поддържа и касационното основание по чл.281, т.3 ГПК, излагайки подробни писмени съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила.
В изложение на основания за допускане на касационно обжалване е налице позоваване на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК/ стара редакция/ по отношение на определените за обуславящи изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право: 1.”Допустим ли е иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на съдружниците за изключване на съдружник, за избор на нов управител, за приемане на нов учредителен акт, предявен от съдружник, който към датата на провеждане на съдебното заседание пред първоинстанционния съд е прекратил участието си в дружеството по реда на чл.125, ал.2 ТЗ?”; 2.”Допустим ли е иск по чл.74, ал.1 ГПК за отмяна на решения на Общото събрание на съдружниците за избор на нов управител, предявен от съдружник, който към датата на исковата молба е вече заличен като управител на дружеството по специалния ред на чл.141, ал.5 ТЗ”; 3.”Допустим ли е иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решения на О. за изключване на съдружник, за избор на нов управител, за приемане на учредителен акт, предявен от съдружник, когато от обявеното за съществуващо потестативно право не би могло да настъпи изменение в съществуващото правно положение?” и 4.”Различни ли са правните последици, които ще настъпят в патримониума на съдружник, при изключването му и при доброволно прекратяване на членственото му правоотношение по реда на чл.125 ТЗ?”
За илюстрация на поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на формулираните въпроси № 1-3 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, е цитирано решение по чл.290 ГПК № 183 от 30.06.2014 г., по т.д. № 695/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, а по отношение на въпрос № 4 – решение по чл.290 ГПК № 87/ 06.06.2012 г., по т.д.№ 468/2011 г. на ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за достъп до касация, излагайки подробни писмени съображения за неговата неоснователност. При условията на евентуалност е оспорил и въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещи подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият състав на Варненския апелативен съд е приел, че ищецът, в качеството си на съдружник с паритетно участие в търговско дружество [фирма], [населено място] има правен интерес от търсената с конститутивния иск по чл.74, ал.1 ТЗ защита, поради което е преценил като неоснователни доводите на третото лице помагач на страната на ответника, за неговата недопустимост. Съображенията са, че с оглед правната същност на специалния конститутивен иск по чл.74 ТЗ и материалноправната легитимация на лицата, които са оправомощени да го предявяват, правният интерес произтича от качеството на съдружник на предявяващия го в търговското дружество ответник, към момента на вземане решенията на О. от 05.09.2016г., предмет на исканата отмяна, вкл. за изключването му, за избор на нов управител и за промяна устройствения акт на ЮЛ- търговец, поради което заявен в установения от закона преклузивен срок този иск не е недопустим.
Позовавайки се на последователната практика на ВКС, според която в хипотезата, когато към момента на свикване и провеждане на О. на дружество,правно и структурно обособено в О., няма избран и вписан управител в ТР е приложимо по аналогия правилото на чл.138, ал.2 ТЗ, въззивният съд е приел, че направеното писмено искане от притежаващия повече от 1/10 от капитала на дружеството съдружник Х. Г., отправено до другия съдружник С. А., редовно получена от последния на 11.08.2016 г., за свикване на процесното ОСС е породило надлежно целените с него и разпоредени от закона правни последици. С оглед възприетото разрешение за липса на констатиран порок в установената в ТЗ и дружествения договор процедура въззивната инстанция е разгледала основателността на въведените с исковата молба твърдения за незаконосъобразност на взетите решения по т.1-т.3 от дневния ред на О. от 05.09.2016 г. Въз основа на извършен самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото е приела, че макар проведената процедура по изключване на съдружника А. да е законосъобразна, предвид достигане на отправеното му предизвестие в предхождащ ОСС и подходящ за подготовка на защитата му срок, то конкретните наведени нарушения, като свързани изцяло с упражняваните от съдружника функции на управител, са ирелевантни за визираните основания за неговото изключване – неизпълнение на задълженията като съдружник и действия против интересите на дружеството. Поради това и въззивната инстанция е отрекла предпоставките на чл.126, ал.3 ГПК да са осъществени, което обстоятелство е обусловило и отмяна на взетото от О., проведено на 05.09.2016г., решението по т.1 от оповестения дневен ред. Позовавайки се на така възприетото разрешение на решението по т.1 от дневния ред на процесното ОСС, на притежаваните от съдружника А. 50% от капитала на ответното търговско дружество и на липса на предвидено с дружествения договор изключение от минимално установеното с чл.137, ал.3, изр.3 във вр. с ал.1 т.5 ТЗ императивно мнозинство за избор на управител /повече от Ѕ от капитала/ решаващият състав на Варненския апелативен съд е счел за доказана и исковата претенция за отмяна на решението по т.2 от същото ОСС – за избор на нов управител на [фирма]. Отсъствието на надлежно настъпило прекратяване на членственото правоотношение със съдружника А. към момента на вземане на решението от О. от 05.09.2016 г. по т.3 от дневния ред на – приемане на учредителен акт на дружеството, явно с оглед преобразуването му в Е., според Варненския апелативен съд, изключва неговата законосъобразност и налага уважаване на иска по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяната му.
Съобразени изложените решаващи мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси, като обусловили правната воля на въззивния съд, са релевантни по см. на чл.280, ал.1 ГПК и обосновават общата главна предпоставка за достъп до касация.
Недоказано по отношение на същите е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
С решение № 87/06.06.2012 г., по т.д.№ 468/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС е даден отговор на въпрос, свързан с приложението на чл.125, ал.3 ТЗ и относим към цената, по която следва да бъде определена стойността на дълготрайните материални активи от имуществото на О. за формиране стойността на дружествения дял на прекратил участието си съдружник, какъвто въобще не е бил обсъждан от въззивния съд и не попада в предмета на спора по предявения конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ. Поради това и цитираното решение е неотносимо.
С решение № 183/30.06.2014 г., по т.д.№ 695/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС е разгледана хипотеза, различна от разрешената от Варненския апелативен съд, поради което последното също не обосновава визираното противоречие. Нещо повече, доколкото въззивният съд нито е отрекъл необходимостта от преценка правния интерес за ищеца, с оглед на последиците при успешно провеждане на иска по чл.74 ТЗ, нито е отказал извършването на такава, твърдяното отклонение от формираната по реда на чл.290 ГПК практика на касационната инстанция отсъства. Правилността на изградения, въз основа на тази преценка, правен извод не подлежи на контрол в производството по селектиране на касационните жалби, поради липса на идентитет между формалните и изрично посочени от законодателя предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.
Формулираният материалноправен въпрос под № 4 е хипотетичен – несъответстващ на данните по делото и извън мотивите в обжалвания съдебен акт, поради което като не отговаря на общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК.Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР №1 /19. 02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който включен в предмета на спора, е обусловил решаващите правни изводи на съда по приложението на конкретната правна норма, а чрез тях и крайния правен резултат по делото. Следователно, когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната, както е в разглеждания случай, извън решаващите мотиви на въззивното решение, с него не се формира общо основание за достъп до касация по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата му, според горецитираната задължителна практика на ВКС, е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни селективни критерии.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба се следват направените деловодни разноски, но само ако е доказано реалното им извършване. В случая ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирала разноски за касационната инстанция, на не е представил доказателства за реално направени такива, нито списък по чл.80 ГПК, поради което искането и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 120 от 01.06.2017 г., постановено по в. т. д.№ 132/2017 г., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: