О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.155
гр. София, 12.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шести март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2653 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. М. – синдик на [фирма] /н/ срещу решение №168 от 21.07.2017 г. по в.т.д.№140/2017 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №25 от 20.02.2017 г. по т.д.№54/2013 г. на ОС Плевен, с което е отхвърлен предявеният от синдика на [фирма] /н/ срещу [фирма] /н/ и [фирма] иск по чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ /ред. към 01.03.2013 г./ за прогласяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти за сумата от 1 236 000 евро с ДДС, обективиран в нотариален акт №10, т.V, рег. №14034, д. №661/2011 г. на нотариус М.Г..
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Какво има предвид законът в приложимата в случая разпоредба на чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ /ред. към 01.03.2013 г./ под термина „значително”. 2. Следва ли при преценката на стойността на „даденото” и „полученото” да се взема предвид само пазара, ако себестойността на стоката е значително по-висока от пазарната към момента.
Ответникът по касация – [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
[фирма] /н/ не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че основният спорен по делото въпрос е дали получената от продажбата на имотите, предмет на разпоредителната сделка /представляващи девет самостоятелни обекта – офиси, находящи се на пети етаж в сграда за КОО, с адм. адрес [населено място], [жк], [улица] четиринадесет паркоместа, находящи се в сутеренен етаж на същата сграда/, за сумата от 1 236 000 евро с ДДС /1 030 000 евро без ДДС/, надхвърля значително стойността на продадените имоти. Анализирайки подробно и задълбочено допуснатите и приети пред първоинстанционния съд две единични и една тройна експертиза, дали заключения за пазарната стойност на имотите към датата на сделката – 07.10.2011 г., въззивният съд е счел, че следва да кредитира основното заключение на тройната експертиза, във варианта, в който пазарната цена е определена в размер на 1 153 610 евро, която е в максимална степен обоснована, предвид използваното съотношение на трите метода: 50% по метода на сравнимите продажби, 30% по метода на приходната стойност и 20% по метода на възстановителната стойност. Кредитирайки визираният вариант, съдът е достигнал до извод, че стойността на продадените имоти не надвишава значително платената от ответника [фирма] покупна цена на имота от 1 030 000 евро без ДДС, като е обосновал, че съществуващата разлика между двете стойности не може да се приеме за значителна, не само предвид размера й /около 10%/, но и с оглед съобразяване на конкретните обстоятелства по сключване на сделката, защото, при липсата на единен критерий за „значителност” по смисъла на чл. 646 ал. 2 т. 4 от ТЗ /в приложимата редакция/, неравностойността на престациите следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай, за да се направи извод за нейната (не)действителност (Решение № 107/14.11.2011 год. на ВКС по т. д. № 742/2010 год., I т. о., ТК). Изложил е съображения, че в случая тези обстоятелства са следните: сключването на предварителен договор за покупко-продажба на имотите повече от година преди сделката, който договор съдържа и задължения на продавача да довърши изграждането на обектите, съответно – и риск тези задължения да не бъдат изпълнени точно; вписаната към датата на подписване на предварителния договор и на нотариалния акт ипотека върху имотите в полза на кредитор на купувача; плащането на по-голямата част от цената на имотите от купувача преди извършване на разпоредителната сделка и погасяване на задължения на купувача към ипотекарния кредитор с част от цената, като всички тези обстоятелства обосновават извод за допустимо занижение на покупната цена, удовлетворяващо интересите и на двете страни от сключената сделка, както е приел и окръжният съд. По отношение на доводите на въззивника относно обстоятелството, че продажната цена на имотите е по-ниска от себестойността им, съдът е посочил, че тази себестойност е определена единствено по счетоводни данни на продавача, като нито в закона, нито в съдебната практика е възприето становището, че себестойността на вещите, предмет на разпореждане, е определящият критерий за пазарната стойност на имота и за равностойността на престациите.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Освен, че позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на формулираните от касатора въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, то по приложението на разпоредбата на чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ /ред. към 01.03.2013 г./ е формирана многобройна константна практика на ВКС, според която: Дали неравностойността на престациите е значителна и оттук – дали обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай, като съдът мотивира становището си и това становище подлежи на инстанционен контрол; Оценката на престациите се извършва към момента на сключване на разпоредителната сделка, като критерий за преценка на еквивалентността на престациите при разрешаване на споровете по искове с правно основание чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ /ред. към 01.03.2013 г./, е пазарната стойност на насрещните престации, разменени в изпълнение на разпоредителна сделка.
При наличие на посочената практика, даваща отговор на релевантните за изхода на спора правни въпроси, с която въззивният съд се е съобразил изцяло при постановяване на решението си и която не се нуждае от промяна или осъвременяване, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №168 от 21.07.2017 г. по в.т.д.№140/2017 г. на АС Велико Търново.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.