О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
Гр.София, 13.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:Н. МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 931/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 36/9 януари 2017 г. на Софийския апелативен съд по т.д.№ 5032/2016 г. на ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение от 29 август 2016 г. по т.д.№ 3612/2016 г. на СГС, VІ ТО, 16 състав, и касаторът е осъден да заплати по сметка на САС ДТ в размер на 247 718,04 лв. и разноски за въззивната инстанция на [фирма], в несъстоятелност, представлявана от синдиците А. Д. и К. М. 123 459,51 лв. С потвърденото първоинстанционно решение СГС е отхвърлил възражението на [фирма] срещу Решение № З. 66-8/28.12.2015 г. и Решение № З. 66-39/28.12.2015 г. на синдиците на [фирма], в несъстоятелност, за признаване за установено, че има качеството „вложител“съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.4 ДР на З. и е носител на вземане за сумата 12394471,23 лв. по сметка IBAN [банкова сметка], открита съгласно договор за разплащателна сметка на юридическо лице или ЕТ № 85238/19 януари 2007, г. както и на вземане за договорна лихва върху предявените в производството вземания в общ размер 17471501,97 лв., дължима за периода от откриване на производството по несъстоятелност до окончателното им погасяване.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение по съображения за нарушение на материалния закон. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора правен въпрос: „В случай, че договор за цесия бъде прекратен с обратна сила след като длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето на вземането, следва ли той да се съобрази с отпадането на правата на цесионера и да счита за свой кредитор отново цедента ако е узнал за прекратяването на договора за цесия преди да е престирал на цесионера“. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на възражението.
Ответникът по касация изразява становище в срока за отговор на жалбата, че същата не следва да бъде допусната до касационен контрол поради липса на основания за достъп до касация.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ ТО, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срок по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и се явява процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното решение, САС е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образуване въз основа на възражение на [фирма] за допълване списъка на приетите вземания, изготвен в производство по несъстоятелност спрямо [фирма] София с вземане на възразилия кредитор в размер на 12 394 471,23 лв. по банкова сметка, открита съгласно договор за разкриване на разплащателна сметка от 19.01.2007 г. и вземане за договорна лихва върху общия размер на приетите в производството вземания 17 471 501,97 лв., дължима от датата на откриване на производството по несъстоятелност до окончателното им погасяване.
Възразилият кредитор претендира включване на вземането с поредност на удовлетворяването по чл.94 ал.1 т.4 З.. Прието е в съобразителната част на въззивното решение, че [фирма] като титуляр на вземания по разплащателна сметка е уведомило банката за прехвърляне на вземанията си с договор за възмездна цесия на [фирма] в общ размер на 12 385 437,55 лв. С изявление за прихващане от 6.11.2014 г. цесионерът е уведомил банката, че от размера на цедираните вземания извършва прихващане на задълженията си към нея в общ размер на 12 385 437,55 лв.
С писмено изявление, депозирано от [фирма] в ответната банка на 19 юни 2015 г., ищецът уведомява банката, че процесният договор за цесия № 2/2014 г. е сключен под прекратително условие. Съгласно клаузата на чл.6.1 на същия в случай, че [фирма] не вземе счетоводна операция в рамките на 90 дни от датата на получаване на изявлението за прихващане договорът за цесия се счита прекратен. Банката не е взела счетоводна операция за извършеното прихващане.
Цесията е била надлежно съобщена от цедента, облигационната връзка между него и длъжника е прекратена по отношение на цедираното вземане от датата на получаване на уведомлението за цесията, с оглед на което последващото уведомление на [фирма] до банката на 19.6.2015 г. за прекратяване действието на договора съобразно предвидената в него възможност не е породило валидно правно действие. Същото изхожда от лице, което по силата на предходно уведомление за цесия вече няма качеството на кредитор, поради което всички негови указания относно вземането и начина на изпълнение са ирилевантни за длъжника. Прието е, че промените в договора за цесия са непротивопоставими на длъжника поради надлежното му уведомяване от кредитора-цедент за прехвърляне на вземането. Неосчетоводяването на прихващането, направено с изявление не цесионера, според въззивния съд е ирелевантно за спора, тъй като няма отношение към предмета на делото.
Предвид съдържанието на мотивите следва да се приеме, че изведеният от касатора материалноправен въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за изхода на спора по конкретното дело.
Обжалваното решение не съдържа отговор на хипотетично зададения въпрос, в мотивите му САС изрично е заключил, че уведомлението на „Б.“ до [фирма] относно прекратяването на договора за цесия, както и обстоятелството, че банката-длъжник не е взела операция за осчетоводяване на изявлението на цесионера за прихващане са ИРЕЛЕВАНТНИ ЗА СПОРА.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на решението до касационен контрол, липсва обща предпоставка за достъп до касация.
В случая не е налице и соченото допълнително селективно основание по чл.280 ал. 1 т.1 ГПК. Решението на ВКС по гр.д.№ 2193/2014 г. на ІV ГО, цитирано от касатора като установяващо противоречие с формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна за въззивния съд практика, е относимо към хипотезата на разваляне на договор за цесия поради неизпълнение задължение на цесионера, докато в случая правните последици на договора за цесия са поставени по волята на страните в зависимост от бъдещо неосигурно събитие – потестативно прекратително условие, чието сбъдване води до отпадане последиците на сделката. По изложените съображения следва да се приеме, че соченото решение на ВКС е неотносимо към конкретния спор.
Касаторът не установява основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 36/9 януари 2017 г. на Софийския апелативен съд по в.т.д.№ 5032/2016 г. на ТО, 11 състав, по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: