2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
гр. София, 14.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4273 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Министерство на земеделието, храните и горите и Р. Ш. А. против решение №132/07.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 94/2017 г. от състав на Окръжен съд – Търговище.
Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.
С обжалваното решение е прието, че сключения между страните договор за аренда на земеделска земя е нищожен поради липсата на предвидената в закона форма, тъй като е без нотариална заверка на подписите, на основание чл.26, ал.2, пр. трето ЗЗД. Прието е също така, че договорът е сключен с цел предоставяне на ответника на земя за ползуване срещу заплащане на определена цена, поради което отговаря на всички белези на договор за наем, като в тази насока е приел, че нищожния договор се е конвертирал в договор за наем и на това основание е отхвърлил иска на ищеца за присъждане на даденото по договора.
В изложението на касационните основание в жалбата на Министерство на земеделието, храните и горите се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Сочи се правен въпрос относно това, договор за аренда, сключен не в предвидената от закона форма нищожен ли е и допустимо ли е конвертирането му в договор за наем. Въззивният съд в случая е дал положителен отговор и на двата въпроса. Сочи се противоречие с практиката на ВКС.
По въпроса относно възможността да се конвертира нищожен договор за аренда в наемен такъв е налице задължителна съдебна практика, уеднаквила противоречивата съдебна практика в тази насока , отразена в ТР № 2/2017 г. по т.д.№2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно това тълкувателно решение сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за конверсията.
Конверсията – превръщане в нов тип сделка – не е законодателно уредена, но е призната в правната доктрина и практиката в случаите, в които недействителна сделка съдържа съществените признаци на действителна сделка, годна е да породи правното й действие по волята на двете страни, които искат недействителната сделка да произведе действието на действителната, защото правните й последици са съвместими с намерението им и са целени от тях. Ако договорът за аренда не е сключен в предвидената в закона форма /поради отсъствие на нотариална заверка на подписите на страните или дори без да е спазена писмената форма/ и той съдържа всички съществени елементи на договора за наем, конверсията е допустима. След като законодателството допуска алтернативата ползването на земеделска земя да е предмет и на наемен договор, и при възможността за съществуване и на наемно, и на арендно правоотношение за обектите по чл. 1 от ЗАЗ, то недействителният аренден договор може да се преобразува в наемен по несъмнено изразено взаимно съгласие на страните, ако правните последици, целени с арендния договор могат да се постигнат по силата на наема на земеделската земя.
Решението на въззивния съд е съобразено с тази задължителна съдебна практика, макар тълкувателното решение да е прието след постановяване на решението, поради което и не е налице касационното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По отношение на формата на сключване на аренден договор също е даден отговор с посоченото по-горе тълкувателно решение, поради което поставения в тази насока правен въпрос, свързан с приложението на чл.18 ЗС в тези случаи не е разрешен при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото е съобразен с последващата задължителна съдебна практика.
В изложението на касационните основания към касационната жалба на касатора Р. Ш. А. не се съдържа правен въпрос, който да е бил разрешен при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Твърди се, че неправилно съдът не е уважил иска на ищеца за връщане на даденото по договора, на основание чл.34 ЗЗД, като се правят оплаквания по съществото на спора. Изложението на касационните основания повтаря подадената касационна жалба и представлява изложение на твърдения за необоснованост и неправилност, поради противоречие /според касатора/ с материалния закон, без да се сочат правни въпроси, свързани с изводите на съда, решаващи за извода за неоснователност на претенцията – конвертирането на недействителния договор в наемен договор.
Предвид липсата на поставен от този касатор относим правен въпрос, касационното обжалване не следва да се допуска и по неговата касационна жалба.
Разноски от касатора Министерство на земеделието, храните и горите не се претендират, а такива се претендират от касатора – ищец. Представен е договор за правна помощ и защита, по който за заплатени 300 лева адвокатско възнаграждение, поради което и на основание чл.78, ал.3 ГПК, както и извода за недопустимост на обжалването по касационната жалба на Министерство на земеделието, храните и горите, следва да се присъдят на касатора – ищец, доколкото възнаграждението е договорено за изготвяне на отговор на касационната жалба на противната страна.
Предвид изложеното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №132/07.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 94/2017 г. от състав на Окръжен съд – Търговище.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Р. Ш. А. сумата 300 /триста/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.