1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
гр. София, 15.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 3299/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г.
Подадена е касационна жалба вх. № 17101 / 01.01.2017г. от В. Г. К. и Е. Г. С. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 508 от 27.04.2017г. по въззивно гражданско дело № 351/2017г., с което са отхвърлени предявените от тях срещу Г. Т. М. искове с правно основание чл. 30 ал. 3 ЗС, приети за разглеждане във втората фаза на делбеното производство на основание чл. 346 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. предвид цената на всеки един от субективно съединените парични искове – 5060лв., поради което касационното обжалване е допустимо.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени въпросите: 1. допустимо ли е при оспорване на достоверността на датата на частен диспозитивен документ – договор за наем от страна на трето лице, съдът да цени и кредитира показанията на свидетел, на чиято база да направи извод за достоверност на датата на документа, след което да го противопостави на оспорващия.2. Допустимо ли е при предявен иск по чл. 30 ал.3 ЗС от страна на неползващия общия имот съсобственик срещу съсобственика, отдаващ този имот под наем и събиращ гражданските плодове и представяне от последния като доказателство в процеса на писмен договор за наем, с който е уговорена симулативно ниска цена, претендиращият съсобственик да търси и получи освен припадащата му се част от тази симулативна цена , и съответната част от разликата между последната и действителната наемна цена на имота, определена на пазарен принцип чрез оценителна техническа експертиза , в рамките само на предявения иск по чл. 30 ал.3 ЗС или за тази разлика следва да се предяви при условията на обективно кумулативно съединяване и иск по чл. 31 ал.2 ЗС и то само при положение, че е отправил преди това писмена покана.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е отменил частично решението на Пловдивския районен съд № 3802 от 12.12.2016г., постановено по гр. д. № 5441/ 2015г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявените от В. Г. К. и Е. Г. С. против Г. Т. М. искове с правно основание чл. 30 ал.3 ЗС, с които се претендира да им бъдат заплатени по 5000 лв. представляващи получените граждански плодове от съсобствения имот – наемна цена за периода 01.01.2014г. до 10.02.2016г. за припадащата им се част съобразно квотите им в съсобствеността от по 1/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор 56784.532.19 по КККР на [населено място] , представляващ незастроено дворно място.
Правните изводи на въззивния съд са, че за съсобствениците, които не получават граждански плодове от отдаден под наем от друг съсобственик недвижим имот, възниква право на вземане за припадащата им се част от плодовете. В разглеждания случай не е установено от доказателствата по делото, че съсобственикът Г. Т. М. – ответник по предявените искове с правно основание чл. 30 ал.3 ЗС е отдавал под наем целия съсобствен имот. Той е предоставил на трето лице за временно и възмездно ползване 1/3 идеална част от имота, колкото е неговата квота в съсобствеността, затова в полза на останалите съсобственици не е породено вземане за част от тези граждански плодове. Не е възприет доводът на ищците, че ответникът е събирал наемната цена за целия имот през процесния период , защото договорът за наем от 03.01.2011г., по силата на който е била предоставена под наем цялата вещ , е преустановил своето действие към 03.01.2014г. Съдът е приел за недоказано възражението, че наемният договор от 01.07.2014г. е създаден за целите на процеса, тъй като той се отнася за период, следващ действието на предходния наемен договор като от свидетелските показания е установено, че необходимостта от сключването му е породена от липсата на съгласие с останалите съсобственици да бъде отдаден под наем целият имот.
При тези мотиви на въззивния съд първият поставен в изложението за допускане на касационното обжалване правен въпрос , свързан с достоверността на датата на договора за наем, представен от ответника по иска с правно основание чл. 30 ал.3 ЗС, не е обуславящ за делото. На първо място въззивният съд не се е произнасял по този въпрос, той е разгледал възражението за симулативност на договора за наем на 1/3 ид.ч. от дворното място и е приел, че е недоказано. На следващо място въпросът не е от значение за делото, защото дори и да се приеме, че датата на договора е непротивопоставима на съсобствениците, това не би обосновало извод за основателност на предявените искове с правно основание чл. 30 ал.3 ГПК. По общото правило на чл. 154 ал.1 ГПК тежестта на доказване, че един от съсобствениците е събирал граждански плодове за цялата обща вещ е в тежест на ищеца, а по настоящото дело липсват други доказателства освен представения договор за наем от 01.07.2018г. в подкрепа на твърдението на ищците , че ответникът отдава под наем и техните идеални части от съсобствения имот. Следователно не достоверността на датата на договора за наем на 1/3 ид.ч. от имота е от значение за делото, а предмета на наемния договор – дали той се отнася за целия имот или само за притежаваната от наемодателя идеална част.
Правният въпрос дали при представяне като доказателство в процеса по иск с правно основание чл. 30 ал.3 ЗС на писмен договор за наем, с който е уговорена симулативно ниска цена, претендиращият съсобственик може да търси и получи освен припадащата му се част от тази симулативна цена , и съответната част от разликата между последната и действителната наемна цена на имота, определена на пазарен принцип чрез оценителна техническа експертиза, би имал значение за делото само ако е доказано, че е отдаден под наем целия съсобствен имот. При сключен договор за наем от съсобственик само за неговата идеална част, право на вземане по чл. 30 ал.3 ЗС за останалите съсобственици не възниква и няма основание да се изследва въпросът дали уговорената наемна съответства на действителната пазарна цена.
Правният въпрос дали за разликата между уговорената от съсобственика и действителната пазарна цена следва да се предяви при условията на обективно кумулативно съединяване и иск по чл. 31 ал.2 ЗС и то само при положение, че е отправил преди това писмена покана също не е обуславящ за делото, защото в разглеждания случай такъв иск не е предявен. Въззивният съд е направил разграничение между фактическите състави на чл. 30 ал. 3 ЗС и чл. 31 ал.2 ЗС при съобразяване на разясненията в ТР 7/2012г. на ВКС, ОСГК съгласно което лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС онова поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В случая твърденията на ищците са за отдаване под наем на имота от ответника , поради което в рамките на диспозитивното начало в гражданския процес не се дължи произнасяне по въпроса дали ищците биха могли да търсят обезщетение за ползването на имота на основание чл. 31 ал.2 ЗС.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, а на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 1000лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 06.07.2017г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, седми състав № 508 от 27.04.2017г. по гр.д.№ 351/2017г.
ОСЪЖДА В. Г. К. и Е. Г. С. да заплатят на Г. Т. М. сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: