ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 228
София, 15. март 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4559 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 112/11.07.2017 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 277/2017, с което е потвърдено решение № 385/17.03.2017 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1516/2016, с което частично е уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение на неимуществени и имуществени вреди по чл. 45 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Н. И. С., представляван от адв. Бр. Б. от ВАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължителната сила на влязлата в сила присъда или споразумение по наказателно дело за гражданския съд по иск за обезщетение за вреди; и по материалноправните за задължението на родителите по чл. 125, ал. 3 СК да осигуряват надзор по отношение на малолетните деца и подходящ контрол на поведението им (и включва ли се задължението да предотвратят действията на детето с огнестрелно оръжие или други общоопасни средства); допустимо ли е родител да претендира обезщетение за причинени имуществени вреди от малолетното му дете, (спрямо което той има задължението да контролира и надзирава и е имал възможност да стори това, но не го е сторил); отговаря ли родителят за действията на малолетното си дете, извършило деликт, който той е можел да предотврати и какъв е обемът на тази отговорност, ако в причиняването има съпричиняване и друго лице; какъв е обемът на съпричастност от страна на родителя на малолетния извършител на деликта, който той е можел да предотврати, ако към наказателната отговорност е привлечено само наказателно отговорно лице, създало по небрежност възможност на малолетния да извърши фактически деликта; щом не е упражнил родителски контрол над детето си – извършител на деликта, налице ли е виновно поведение от негова страна и носи ли той имуществена отговорност при условията на чл. 48, ал. 1 ЗЗД и следва ли това да се отчете при определяне на съпричастността към изпълнителното деяние и да се отрази на размера на претендираното обезщетение, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава на противоречие с ТР № 1/2009 на ОСГТК, ППВС № 4/1968 и прилага практика на ВС и ВКС.
Ответникът по жалбата П. И. Ж., представляван адв. Д. Й. от ВАК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, тъй като не обуславят изхода на делото решението не следва да се допуска до касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 05.02.2015 г. при гостуване на семейството на ищеца с малолетното им дете (на 8 години) в дома на ответника в [населено място] е възникнал инцидент, при който ищецът е бил случайно прострелян в областта на шията и долната челюст от детето с ловна пушка на ответника, предоставена му от същия заредена. Съгласно влязло в сила и одобрено от съда споразумение от 21.01.2016 г. по нохд №17/27.01.2016 г. на Девненския районен съд, е прието за безспорно и категорично установено, че на 05.02.2015 г. в [населено място], [община], ответникът (подсъдим) е предоставил огнестрелно оръжие – ловен гладкоцевен полуавтомат „ S.“ модел ****, ** калибър на лице ненавършило 18 години (в случая на 8 години), като от деянието са последвали три средни телесни повреди на ищеца, изразяващи се в многофрагментно счупване на долната челюст в ляво, определило трайно затруднение във функцията на дъвченето за период повече от 2,5 месеца, съпътствано с нарушението на вкусовите усещания и моториката на езика, едностранна звукопроводна загуба на слуха на лявото ухо, определило трайно отслабване на слуха на лявото ухо и явна промяна в образа на лицето и шията, изразена с груби белези в областта на лявата половина на лицето, с хлътване в областта на лявата буза, образуване на отчетливи ръбци (цикатрикси) – морфологичен дефект, който загрозява образа на лицето и неговите черти, обусловили обезобразяване на лицето и други части на тялото, като не е искал и не е допускал това – престъпление по чл. 338, ал.3 пр. 1 вр. ал.2 от НК, за което ответникът се е признал за виновен.
Съгласно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на база медицинската документация и извършения преглед на ищеца на 30.01.2017 г., увреждането на долната челюст е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето и функцията на говора, което продължава и към момента на прегледа, а едностранната звукопроводна загуба на слуха на лявото ухо определя трайно отслабване на слуха на същото; налице е видима асиметрия в нормалния човешки облик, резултат на грубо зарасналите белези (състояние, което ще остане завинаги, води до загрозяване и обуславя обезобразяване на лицето), без пълно възстановяване. Претърпените от ищеца физически болки и емоционални страдания, неудобства и ограничения са установени и с показанията на разпитаните свидетели, които в показанията си са посочили, че ищецът бил хранен със спринцовка през тръба в носа; след изписването му е бил изцяло неподвижен на легло около 4 месеца (като в първия месец ползвал памперси); до шестия месец не можел да пази равновесие и понастоящем имал подобни инцидентни оплаквания; в продължение на 5-6 месеца не можел да говори, като говорът му се възстановил след половин година); лявото му ухо пострадало при инцидента, като слухът му останал трайно и в голяма степен увреден; отслабнал с 20-30 кг. и до момента дъвкателната му способност отляво била затруднена заради усложненията и наложилото се премахване на два зъба; поради липса на средства не можел към момента да направи всички предстоящи операции; преди инцидента бил много позитивен човек, душата на компанията, а след това коренно се променил, затворил, се изолирал се от приятелите, изпитвал неудобство от контакти, не излизал, включително и с детето или до магазина, защото често ставал обект на приказки и одумки, притеснявал се, защото заради обезобразения му вид, децата се плашели и бягали от него, страдал емоционално като баща и заради чувството на вина у детето, за продължителен период от време ищецът не можел изобщо да работи. Съгласно чл. 300 ГПК са доказани: извършването на деянието – причинените от ответника три средни телесни повреди на ищеца, неговата противоправност и вината на ответника, както и установеното по безспорен начин с одобреното от наказателния съд споразумение обстоятелство, че огнестрелното оръжие е било предоставено на малолетния от ответника и че вследствие на това са причинени вредите на пострадалия ищец. При определяне размера на обезщетението, съдът е взел предвид характера и тежестта на уврежданията: доказани физически болки, страдания и неудобства, търпени както в момента на самото увреждане, така и в периода на болничния престой от 18 дни, операцията и медицинските интервенции в последващия оздравителен период; пълното обездвижване и невъзможност за самостоятелно обслужване от битово и хигиенно естество (един месец) и с ограниченията и необходимост от чужда помощ (около половин година); трайно увреждането на здравето като цяло и невъзможността да очаква със сигурност пълно възстановяване на дъвкателната му способност; увреждането на слуха и обезобразяването за цял живот, възрастта на ищеца към датата на увреждането (46 години – жизнен човек в трудоспособна възраст); негативните емоционални преживявания, изолацията и ограниченията в социалното му общуване и промяната в обичайния начин на живот в семейството (с голям интензитет), с оглед невъзможността от пълното му възстановяване занапред. Предвид изложеното и с оглед конкретната икономическа обстановка в страната към датата на деликта, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на сумата 60.000 лв., до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд.
Като неоснователно е прието възражението, че ищецът не е предприел действия по ограничаване на вредите, чрез полагане на необходимите медицински грижи за възстановяването му, доколкото от една страна е преклудирано, още повече – по делото не са установени конкретни предписания на лекар, които ищецът не е изпълнил, дори напротив – установено е, че той е търсил адекватно лекарска помощ и е предприемал съответните действия, необходими за лечението. Възражението по чл. 51 ЗЗД за съпричиняване на вредите от пострадалия, респективно от неговото дете, е неоснователно, тъй като по делото няма доказателства, ищецът с поведението си да е допринесъл за телесната повреда – пушката е била предоставена заредена на малолетния му син от ответника (обстоятелство, установено и с признатата от ответника фактическа обстановка в споразумението), а в случая е без значение кой е поискал пушката да бъде показана на детето, щом отговорността за съхранението и осигуряване безопасността при ползването й е на ответника и дали предоставянето на пушката на осемгодишното дете е станало чрез поставянето й в ръцете му, или чрез оставянето й в непосредствена близост до него, не променя извода за липса на съпричиняване на вредите от пострадалия (в двата случая пушката е била необезопасена – заредена , с патрон в цевта, което изобщо не е можело да се предвиди от пострадалия – баща на детето, който освен това е бил и на разстояние от него, нито да се очакват от него действия по контролиране на детето и предотвратяване на изстрела).
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е уважен като основателен и доказан (фактури и касови бонове за заплащане на относими към състоянието му медицински услуги, санитарни материали и лекарства) за сумата 599,08 лв., като е прието за неоснователно е възражението на ответника, че всички разходи по лечението на ищеца са поети от него или от профсъюзната организация (за поемане на конкретно търсените от ищеца разходи за лечение не са налице никакви доказателства по делото за плащането им от ответника (те са различни от тези по приложените от последния писмени доказателства), а платените средства от 1.000 лв. от профсъюзната организация са социална помощ за подпомагане на семейството му, а не за лечение, в каквато насока са данните в удостоверението на синдиката от 26.01.2017 г.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар процесуалноправният и първият материалноправен въпрос да обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по чл. 222 ГПК (отм.) и чл. 300 ГПК, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл. 125, ал. 3 СК родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете, като родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях (чл. 48, ал. 1 ЗЗД) и не носят отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите (чл. 48, ал. 3 ЗЗД). Останалите повдигнати въпроси не обуславят изхода на делото, доколкото въззивният съд е приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия.
При този изход на делото на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 112/11.07.2017 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 277/2017.
ОСЪЖДА Н. И. С. от [населено място] да заплати на П. И. Ж. от [населено място], общ. Д., сумата 3.000 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.