О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 19.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.02.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2731/2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд № 4751/29.06.2017 г., по в.гр.д.№ 14546/2016 г., с което е потвърдено решение № І -118-108 от 22.08.2016 г., по гр.д.№ 54668/ 2014 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу „М.-16 СОФИЯ”Е., гр.София обективно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК за сумата 20 857.20 лв., продажна цена за потребена топлинна енергия в периода м.11. 2010 г. – м. 04.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаденото заявление по чл.410 ГПК – 14. 04.2014 г. до окончателното и изплащане и за сумата 3856. 49 лв., обезщетение за забава на главното вземане за периода от 01.01.2011 г. – 03.02.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.№19824/2014 г. на СРС и в тежест на ищцовата страна е възложена отговорността за деловодните разноски за двете инстанции в общ размер от 1 500 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Основната теза на касатора е, че качеството „клиент” по см. на чл. 154, ал.1 ЗЕ не се придобива по силата на договор за покупко- продажба на топлинна енергия, а в резултат на подадено заявление за присъединяване към топлопреностната, индиция за което наличието на топлоснабдена сграда към релевантния за спора момент, което обосновава и основателност на предявения главен иск.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е налице позоваване на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК /редакцията преди изм. в ДВ бр.86/2017 г./ по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: „Дължи ли заплащане на суми по предоставена топлинна енергия и налице ли е облигационна връзка между топлофикационното дружество и клиент на топлинна енергия за небитови нужди, когато последният не изпълнил законовите си задължения и е отказал сключването на договор в изпълнение на разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 от Закона за енергетиката ?”.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за достъп до касация, поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за недоказано, съобразно възложената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение между страните, породено от валидно сключен помежду им писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за визирания в исковата молба период, съобразно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. Счел е, че доколкото с молба от 21.05.2015 г. процесуалният представител на ищеца е направил изрично признание за липсата писмен договор с ответното Е. за доставка на топлинна енергия, след прекратяване действието на предходен договор помежду им, сключен на 08.08.2005 г. за срок от пет години, в съдържанието на който отсъства постигнато между съконтрахентите съгласие за автоматичното му подновяване, то не е налице заявеното в заповедното производство основание за ангажиране договорната отговорност на ответника за неизпълнение, в качеството му на потребител по см. на §1, т.43 от ДР на ЗЕ. С оглед изхода на делото по главния иск, като неоснователна е преценена и акцесорната искова претенция за установяване на вземане за обезщетение за забава върху заявената главница, в размер на законната лихва.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е изцяло хипотетичен, тъй като въобще не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, поради отсъствие на наведени с исковата молба подобни твърдения, а когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната /както е в разглеждания случай/, извън решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение с него не се формира общо основание по смисъла на задължителните разяснения в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание, за да не се допусне касационно обжалване, без да се разглежда поддържания допълнителен критерий за селекция . В случая позоваването е на т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК/ редакция преди изм. ДВ бр. 86/ 17 г./, но доколкото обективно не би могло да се формира противоречие между решаващите изводи на въззивния съд, свързани с приложението на конкретна законова разпоредба и други влезли в сила съдебни актове на различни по степен съдилища в страната, този критерий е неприложим.
Нещо повече, в случая касаторът дори не е посочил конкретна съдебна практика, илюстрираща твърдяното противоречие и този пропуск е самостоятелно основание , за да се откаже искания достъп до касация – – арг. от т.3 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за касационното производство, нито е доказал извършването на такива, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от горното, състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд№ 4751/29.06.2017 г., постановено по възз.гр.д.№ 14546/2016 г., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: