2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
гр. София, 20.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4855 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г. против решение №338/23.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 579/2017 г. от състав на Окръжен съд – велико Т..
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ са неоснователни, отменил е постановеното в обратен смисъл решение на първоинстанционния съд и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете.
Съдът е приел, че при влизане в сградата на работодателя, съответно в работната зала, служителите на дружеството носят карти с идентификационен код, с които се отбелязват в системата на ответника и регистрират присъствието си. Съгласно информацията от системата на вратите за достъп при работодателя, която информация е потвърдена от заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел, че за периода 05.07.2016г. – 05.08.2016г. ищецът е закъснявал за работа в 14 от дните, като преобладаващите закъснения са с продължителност от една до три минути, съответно от пет до девет минути, еднократно 12 минути и 33 минути. Нарушенията са 14 на брой, поради което въззивния съд е приел за наличие на системност в поведението на служителя, а това, съгласно чл. 190, ал.1, т. 3 КТ ги прави тежки нарушения на трудовата дисциплина, като тези нарушения на трудовата дисциплина рефлектират върху най – съществения елемент от трудовото правоотношение – престирането на работна сила в рамките на установеното работно време. Прието е, че именно установената системност, а не продължителността на закъсненията е обусловила налагането на най –тежкото дисциплинарно наказание. Изискването за „системност на нарушението“ е налице, когато работникът е извършил три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина, което в случая е налице. За този обективен критерий е без значение видът и тежестта на извършените нарушения, противно на възприетото от районния съд. При определяне броя им се вземат предвид тези, за които не е било наложено дисциплинарно наказание или е било наложено, но още не е заличено, както е и в настоящия случай, като така е посочил въззивния съд.
Прието е, че страните не спорят, че при работодателят е въведена системата за дневни и месечни справки „отработено“ време, както и че част от вътрешните правила в дружеството е Заповед №6/24.07.2012г. на работодателя относно работното време и организацията на работния процес, с която се забраняват закъсненията за работа и е посочено, че разликата между присъствено и отработено време за месеца не трябва да надвишава над 12.5%. Прието е за безспорно и че ищецът е знаел както за системата за отчитане, така и за заповедта на работодателя, като от заключението на съдебно-техническа експертиза, се установява, че съобразно данните в описаната система на ответното дружество за месеците юни, юли и август 2016 г. ищецът е допуснал разлика между присъствено и отработено време съответно 19.67%, 22.33 % и 23.36 %. Тези допуснати от ищеца различия между присъствено и отработено време работодателят е квалифицирал като системно неуплътняване на работното време. Въз основа на тези данни, съдът е приел, че допуснатите разлики от 19.67%, 22.33 % и 23.36 % сочат, че през работно време ищецът е осъществявал дейност различна от основната му трудова функция, която съобразно длъжностната му характеристика е да обработва данни съобразно зададени правила, която дейност може да се осъществява единствено на компютъра на работното му място. Тъй като по делото не са събрани доказателства за обективни основания, обуславящи неуплътняването на работното време в изискуемите от работодателя граници, въззивният съд е приел, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил сочените дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 187, ал. 1 т. 1 пр. последно. КТ. Установени са три нарушения на трудовата дисциплина, като никое от тях не е било санкционирано до момента на издаването на заповедта за дисциплинарно нарушение и нито едно от нарушенията не е било заличено или погасено по давност, поради което е прието наличието на системност в извършването им три последователни месеца, което обосновава наложеното от работодателя най – тежко дисциплинарно наказание.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /в редакцията към момента на подаване на жалбата/.
Първия поставен въпрос е относно възможността за прекратяване на трудов договор въз основа на „закъснения” /нарушенията/, които са установени на база система, върху която само работодателят има контрол и я манипулира съобразно интересите си.
На първо място, съдът не се е произнесъл по този фактически въпрос, тъй като този довод не е въведен в спора с исковата молба, респ. за съда, на следващо място, не е възникнало процесуалното задължение да се произнесе. Освен изложеното, съдът не е приел, че системата е манипулирана, нито по този фактически въпрос са събирани доказателства в процеса, предвид и липсата на доводи, въведени своевременно в процеса в тази насока.
Поставя се въпрос, следва ли работодателят да уведоми работника за „закъсненията” /нарушенията/, преди налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Разпоредбите на КТ и съдебната практика в тази насока са ясни, непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване, доколкото единственото задължение на работодателя в тази насока е да поиска писмени обяснения на работника, което задължение в случая съдът е приел за изпълнено. Тълкуването на нормите на КТ, уреждащи това задължение на работодателя не е обосновано и доколкото същите са ясни, както и по този въпрос е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика, не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ.
Третия правен въпрос е, трябва ли работодателят при установена системност на нарушенията на трудовата дисциплина, преди да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание да наложи по-леките, предвидени в КТ.
Съдът не е отрекъл тази възможност на работодателя, но е приел, с оглед данните по конкретния спор, че в случая нарушенията са от такова естество и системност, че е обосновано налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Преценката за тази възможност и законосъобразността на действията в тази насока на работодателя е фактическа по всеки правен спор, съобразно данните по всеки различен случай, като е въпрос на фактическа преценка на съда и произнасянето по този правен въпрос не е основание за допустимост на касационното обжалване, още по-малко в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените за това производство разноски, в размер на 700 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №338/23.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 579/2017 г. от състав на Окръжен съд – велико Т..
ОСЪЖДА А. Г. Г. съдебен адрес [населено място], [улица] да заплати на [фирма] сумата 700/седемстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.