Определение №174 от 21.3.2018 по тър. дело №1889/1889 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
Гр.София, 21.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1889/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] Б. против Решение № 6/27.02.2017 г. по в.гр.д.№ 510/2016 г. на Бургаския апелативен съд в частта, в която е потвърдено решение на Бургаския окръжен съд, с което дружеството-касатор е осъдено да изпълни изцяло следните свои задължения към възложителите П. К. К. и С. Щ. К. по сключен помежду им договор от 23 юли 2008 г. и анекс към него от 26 януари 2011 г. да предаде в напълно завършен вид съгласно уговореното жилищна сграда за сезонно ползване и настаняване на курортисти заедно с всички обслужващи я съоръжения и инсталации, надлежно свързани с градската мрежа съгласно действуващия подробен устройствен план и одобрения работен инвестиционен проект от възложителите П. К. К. и С. Щ. К. в собствения им имот с идентификатор 61056.502.449 по кадастралния план на Р., Бургаска област; да заплати на П. К. К. и на С. Щ. К. и на П. К. К. следните суми: 3931 лв. неустойка по чл.12 от договора за строителство от 23 юли 2008 г. за забава в завършването на строителството в уговорените с анекс от 26 януари 2011 г. срокове, начислена за периода от 27 януари 2013 г. до 3.12.2014 г., сумата 293,37 лв., представляваща неустойка по чл.11 от договора за строителство от 23.07.2008 г., за забава в започване на строителството в уговорения с анекса срок за периода от 26.03.2011 г. до 15 май 2011 г. и сумата 1604,42 лв. – припадаща се част от разноските. В жалбата на [фирма] Б. се поддържа, че решението е недопустимо в обжалваната му осъдителна част поради нередовности на исковата молба. Претендира се обезсилването му, както и обезсилване на първоинстанционния акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В изложение по чл.284 ал. 3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси, както следва:
1/При заявена претенция за предаване на даден обект в завършен вид с позоваване на клаузи от договор за строителство и анекс към него при липса на законово регламентиране на понятието „Обект в завършен вид“ налице ли е нередовна искова молба и следва ли съдът да проведе производство по чл.129 ГПК, като укаже на ищците да уточнят понятието „Обект в завършен вид“, да конкретизират неизпълнените видове СМР и недовършените такива и
2/При заявена претенция за частично неизпълнение на договор за изработка допустимо ли е предявяването на иск за реално изпълнение на довършителни работи преди приемане на обекта.
Ответниците по касация изразяват становище, че жалбата не следва да бъде допусната до касационен контрол поради липса на изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на непряк касационен контрол въззивен съдебен акт в обжалваната потвърдителна част относно уважен иск за реално изпълнение. Не подлежи на касационно обжалване въззивното решение в потвърдителната му част досежно уважените искове с правно основание чл.92 ЗЗД, всеки от които е с цена под 5000 лв. – съответно 3931 лв. и 293,37 лв. неустойка за забава, поради което жалбата на касатора се явява недопустима в посочените части, с оглед възприетите критерии по чл.280 ал.2 т.1 ГПК, но не следва да бъде оставена без разглеждане поради акцесорния характер на претенциите по чл.92 ЗЗД и връзка на обусловеност между правоотношенията по обективно съединените искове.
Поради необжалване от заинтересованата страна въззивното решение влязло в сила като валиден съдебен акт в частта, в която първоинстанционното решение е обезсилено като постановено по непредявени искове за осъществяване на строителни работи и по недопустим иск за снабдяване на ищците с акт за ползване на обект.
За да постанови обжалваното въззивно решение, Бургаският апелативен съд е приел, че правото на кредитора да получи реално изпълнение може да бъде ограничено единствено от естеството на притезанието, което прави невъзможно принудителното изпълнение и изключва възможността да се получи защита по силата на съдебно решение, предаването на строителен обект не е от такова естество, поради което правилно първоинстанционният съд е уважил иска за реално изпълнение по чл.79 ал.1 ЗЗД за предаване на сградата в уговорената степен на завършеност в чл.8 ал.6 на договора, допълнена с анекса от 26 януари 2011 г. към процесния договор за строителство. Съдът е счел за допустим искът за реално изпълнение в частта за предаване на сградата в завършен вид до степента, уговорена между страните в двустранен валиден договор за строителство от 2008 г., чиито условия са предоговорени от страните с анекс от 26.01.2011 г. Обсъдено е релевираното с въззивната жалба оплакване на ответника за процесуална недопустимост на исковете поради нередовности на исковата молба по чл.127 ал.1 т. 4 и т. 5 ГПК. Въззивният съд е приел, че съдържанието на исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, от него става ясно, че се претендира неизпълнение на конкретно посочени от ищците-възложители задължения на дружеството-изпълнител, породени от договора за строителство и анекса към него. Неизпълнените задължения са посочени ясно и недвусмислено, конкретизиран е източникът им с препращане към конкретни договорни клаузи, изложени са твърдения за настъпила изискуемост, ищецът се е позовал на правото си на кредитор по неизпълнено задължение да иска реалното му изпълнение, не са налице противоречия между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и не съществува неяснота относно предмета на спора, не е констатирано твърдяното несъответствие между фактическите и правни твърдения на ищеца и заявения петитум, поради което не е налице нередовност на исковата молба.
Въпросите са свързани с допустимостта на въззивното решение, за която касационната инстанция следи служебно независимо дали в жалбата е въведено оплакване за процесуална недопустимост /ТР № 1 от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК – т.1 и ТР № 1 от 19.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК – т.5 /.
Формулираният от касатора въпрос по пункт 2 на изложението е относим към необжалваната част на въззивното решение, с която първоинстанционният акт е обезсилен като постановен по непредявени искове за изпълнение на довършителни работи. Същият не е обусловил решаващите изводи на съда относно допустимостта и основателността на претнецията за предаване на сградата в напълно завършен съгласно уговорките вид заедно с обслужващите я съоръжения. В посочената част решението на Бургаския апелативен съд е влязло в сила.
Относим към предмета на спора е първият въпрос, обсъждан в обжалваното решение във връзка с релевиран от въззивника довод за недопустимост на първоинстанционня акт поради разглеждане на неясна искова молба с неидентифициран предмет на спора.
В съответствие с разпоредбите на чл.127 и следващите от ГПК е прието, че ищците са изложили фактически твърдения за забавено изпълнение на договор за строителство и анекс към него, от които логически следва петитумът за предаване на построения обект – жилищна сграда за сезонно ползване в завършен вид съобразно уговореното в чл.8 ал.6 на договора, допълнено с анекса от 26.01.2011 г. В резултат на тълкуване на отправеното до съда искане с оглед на фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба въззивният съд е достигнал до извода за липса на логическо несъответствие между основание и петитум на предявения иск. Проверката на редовността на исковата молба, съобразена със задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираните тълкувателни решения и в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, не установява недостатъци на исковата молба.
По изложените съображения решението на Бургаския апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване с оглед преценката за неговата процесуална допустимост.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 6/27 февруари 2017 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 510/2016 г., в обжалваната от [фирма] Б. потвърдителна част.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top