О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр. София, 23.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4942 по описа на Трето гражданско отделение за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу решение № 5022 от 05. 07. 2017г. по в. гр. дело № 13822/2016г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II „Е“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-45-12642 от 09.08.2016г., постановено по гр. дело № 59747/2014г. по описа на СРС, I ГО, 45 състав, с което е прието за установено по предявения от В. Н. Б. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Н. Б. не дължи на [фирма] сумата 5 491.89 лв. – главница, представляваща служебно начислена съгласно констативен протокол № 1009728 от 31.01.2014г. електрическа енергия по партида с клиентски номер 300055659584 за периода: 03.11.2013г. – 31.01.2011г. за обект в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 928. 47 лв. – направени в първоинстанционното производство разноски.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира съдебно – деловодните разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси от значение за изхода по конкретното дело: 1/ „Какъв е характерът на отговорността при корекция на сметки, уредена в чл. 47 – чл. 51 от ПИКЕЕ от 16.11.2013г. – специална нормативно предвидена обективна /безвиновна/ отговорност или общата договорна /виновна/ отговорност по чл. 82 ЗЗД?“, по който поддържа разрешаването му в противоречие със съдебната практика, обективирана в следните влезли в сила: решение № 205 от 08.01.2016г. по в. гр. дело № 11935/2015 г. на СГС, II в състав, решение № 260 от 11.01.2016г. по в. гр. дело № 13279/2015 г. на СГС, II в състав, решение № 1510 от 19.02.2016г. по в. гр. дело № 9098/2015г. на СГС, II в състав, решение № 1892 от 07.03.2016г. по в. гр. дело № 9121/2015 г. на СГС, решение № 7739 от 12.11.2015г. по в. гр. дело № 9783/2015 г. на СГС, решение № 4859 от 03.07.2015г. по в. гр. дело № 4490/2015 г. на СГС, решение № 7611 от 06.11.2015г. по в. гр. дело № 6476/2015 г. на СГС, решение № 261 от 11.01.2016г. по в. гр. дело № 13700/2015 г. на СГС и решение № 7816 от 13.11.2015г. по в. гр. дело № 5861/2015 г. на СГС, както и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, считайки, че произнасянето на ВКС ще спомогне за правилното тълкуване на ПИКЕЕ от 16.11.2013г. и за точното прилагане на закона, насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика; 2/ „Изпълнил ли е крайният снабдител [фирма] задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за предвиждане в общите условия на договорите за електрическа енергия на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметки?“ и 3/ „Предвидил ли е крайният снабдител на електрическа енергия [фирма] клауза за ред за уведомяване на клиента за извършване на корекция на сметка и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма]?“, по които два въпроса релевира противоречие на въззивния съдебен акт със съдебната практика, обективирана в следните влезли в сила: решение № 7077 от 13.09.2016г. по в. гр. дело № 330/2016 г. на СГС, решение № 7827 от 27.10.2016г. по в. гр. дело № 3181/2016 г. на СГС, решение № 8907 от 09.12.2016г. по в. гр. дело № 5193/2016 г. на СГС, решение № 4907 от 14.06.2016г. по в. гр. дело № 3837/2016 г. на СГС, решение № 1264 от 11.02.2016г. по в. гр. дело № 10225/2015 г. на СГС, решение № 7144 от 22.10.2015г. по в. гр. дело № 4733/2015 г. на СГС, ІІІ „б“, решение № 3094 от 15.04.2016г. по в. гр. дело № 539/2016 г. на СГС, ІІ решение № 16 от 06.01.2016г. по гр. дело № 2598/2015 г. на РС-Плевен и решение № 175 от 09.02.2016г. по гр. дело № 3133/2015 г. на РС-Плевен, и 4/ „Задължителна ли е практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, постановена по преценка на един договор – Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], във връзка с наличието или липсата на клауза за уведомяване на клиентите по тези общи условия при случаи на корекции на сметки, по казуси относно клиенти по друг договор при общи условия, с различно съдържание – Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] /одобрени 07.11.2007г., изм. и допълв.“?.
Ответницата по касационната жалба /ищца в производството/- В. Н. Б. не депозира писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и с цена над 5 000 лв. по граждански спор, т.е. тя е допустима. Не са налице обаче посочените от касатора общо и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставените въпроси.
Въззивният съд е приел по предявения отрицателен установителен иск, че страните са страни по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди по партида с клиентски номер 300055659584 за обект в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и че през исковия период / 03.11.2013г. – 31.01.2014г. / действат ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ, обнародвани в ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г. и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ бр. 98 от 12. 11. 2013г. /ПИКЕЕ/, които са приложимото материално право по спора, регламентиращо обективна отговорност на потребителя при корекция на сметка при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Счел е за установено, че на 31.01.2014г., в отсъствието на абоната /потребител/ с горепосочения клиентски номер 300055659584, е извършена проверка на средството за търговско измерване на доставената електроенергия, като служители на [фирма], в присъствието на двама свидетели от Ф. на потребителите и полицай от 09 РПУ на МВР- [населено място] са констатирали, че е нарушена пломбата на клемния блок на електромера, както и че е поставен шунт /мост/ между входящата и изходящата фаза на клема на електромера, по който начин е променена схемата на свързване, като при извършена проверка с еталонен уред е отчетена грешка – 93,96% на СТИ. Въззивният съд е заключил, че е установено нерегламентирано въздействие и достъп, промяна в схемата на свързване на електромера, като в съответствие с императивното изискване на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ констативният протокол за установяване намесата в измервателната система е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан както от служител при 09 РПУ на МВР [населено място] – Д. Т., така и от служителите на [фирма] и от двама свидетели – представители на Ф. на потребителите. Посочил е, че от представеното от ищцата към исковата молба писмо с изх. № NTZ9909 от 03.02.2014г. се установява, че тя не е присъствала на проверката /търсена е, но не е намерена/, но е надлежно уведомена съобразно изискването на чл. 47, ал. 4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ.
СГС е споделил извода на вещото лице по изслушаната и приета по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението на която през средството за търговско измерване с фабричен номер 009574 на горепосочения обект не може да премине начисленото от [фирма] с корекционната сметка количество електрическа енергия, което надвишава с близо 20% капацитета му и то при работа на максимална мощност. Заключил е, че крайният снабдител не е изпълнил задължението си да обезпечи правилното функциониране на средството за техническо измерване и да констатира грешки или манипулации, периода на грешката и реалното потребление на доставената електроенергия. Поради това е намерил, че неправилно отчетеното количество доставена електроенергия не е породило отговорност за крайния потребител – ищцата, макар да е налице неправилно и/или неточно отчитане на предоставената електроенергия. СГС е счел, че ответникът не е установил в процеса на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК действително доставеното количество електроенергия, включително, че именно по предвидената в ПИКЕЕ методология начислената такава е възможно да е преминала през СТИ, макар и по несъмнен начин да е доказано, че върху съответното СТИ е извършено противоправно въздействие, респ. че то обективно не отчита реално доставената електрическа енергия. Според въззивния съд, в конкретния случай, неправилно отчетеното количество електрическа енергия не поражда отговорност за потребителя – ищца, тъй като задължение на крайния снабдител е да обезпечи правилното функциониране на средството за техническо измерване и да констатира грешки и манипулации, периода на грешката и реалното потребление на доставената енергия.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че само формулираният първи въпрос от касатора удовлетворява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за общо основание за допустимост на касационния контрол. Характерът на отговорността на потребителя на електрическа енергия за битови нужди при корекция на сметки поради неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, при действието на редакциите на ЗЕ, обн. в ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., и на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ бр. 98 от 12. 11. 2013г., – обективна или виновна, е от значение за изхода на конкретния правен спор. Този правен въпрос обаче е разрешен от въззивния съд в съответствие с формираната след подаване на касационната жалба задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 115 от 20. 09. 2017г. по т.д. № 1156/2016г. на Второ т.о.. Според последната по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012г./, за периода след влизане в сила на новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети въз основа на законова делегация, е предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на раздел ІХ от чл. 47 до чл. 51 ПИКЕ уреждат различните случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната процедура са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитащи и обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия. Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура. Крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г..
СГС е зачел обективния характер на отговорността на потребителя на електроенергия за битови нужди в процесното корекционно производство, но е намерил, че корекцията на неотчетената, респективно неправилно отчетената електроенергия вследствие нерегламентираната промяна в схемата на свързване на електромера, не е извършена от ответника съобразно действащите ПИКЕЕ, поради което е приел вземането на енергийния доставчик за неустановено по размер. По този начин е дал разрешение на поставения от касатора първи правен въпрос изцяло съобразно горецитираната задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С последната е уеднаквена съществувалата преди това противоречива съдебна практика по правния въпрос – обстоятелство, изключващо както допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, така и това по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Останалите зададени въпроси от касатора не осъществяват общото основание за допускане на касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и като такива са неотносими към производството по чл. 288 ГПК, а подлежат на преценка в касационното производство по основателността на касационната жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това те не са обуславящи за крайния изход на конкретния правен спор, доколкото въззивният съд е приел в обжалваното решение, че крайният снабдител на електрическа енергия – ответникът е изпълнил нормативното си задължение по чл. 47, ал. 4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ да уведоми потребителя – ищцата за корекционното производство. При този правен извод е ирелевантно включил ли е ответникът клауза в общите условия към договорите за продажба на електрическа енергия за битови нужди за реда за уведомяване на битовия потребител за извършване на корекции на сметки.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5022 от 05. 07. 2017г. по в. гр. дело № 13822/2016г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II „Е“ въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.