О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
гр. София, 23.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4950 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. Д. М. срещу решение № 5308 от 20. 10. 2017г. по в. гр. дело № 403/2017г. на Благоевградски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 111/28.04.2017г. по гр.д. № 888/2016г. на Районен съд – гр. Петрич, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Д. М. срещу Частен съдебен изпълнител Ш. Ш. Д., с рег. № 796, с район на действие –Окръжен съд – [населено място], за сумата 7 020 лв., представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в незаконосъобразно удържана сума, за времето от месец септември 2015г. до месец септември 2016г., чрез запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в качеството му на длъжник, наложен по изп. д. № 234/2015 г. по описа на ЧСИ Ш. Ш. Д., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2016г.. С въззивното решение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за въззивната инстанция в размер на 750 лв..
Касаторът – ищец счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1/ „Незаконосъобразно ли е налагането на запор върху трудово възнаграждение, ако в запорното съобщение не е посочена сумата, която следва да се удържа, а е посочено единствено, че следва да се съобрази разпоредбата на чл. 446 ГПК?“ и 2/ „Задължението за издръжка на възходящ следва ли да бъде съобразено от ЧСИ при определяне секвестируемостта на длъжниковото имущество, срещу което е насочено изпълнението?“.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ – ЧСИ Ш. Ш. Д. депозира писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а по същество – за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ с цена над 5 000 лв. и предмет – граждански спор, но не са налице релевираните общо и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставените въпроси.
Въззивният съд е приел за установени от доказателствата в процеса следните правнорелевантни факти: при ответника в качеството му на ЧСИ е било образувано изп. д. № 234/2015г., с предмет принудително събиране на парично вземане на взискателя [фирма], по издаден в нейна полза изпълнителен лист срещу длъжника – ищеца Г. Д. М., като първоначално изпълнителното производство е било образувано при ЧСИ Г. Ц., а след това по искане на взискателя е било прехвърлено при ответника; по горепосоченото изпълнително дело е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца със запорно съобщение с изх. № 21093/07.08.2015г., връчено на 14.08.2015г. на работодателя му – Министерството на туризма, в което не е посочен конкретен размер, до който се запорира възнаграждението, но е указано, че удръжките трябва да се правят ежемесечно, при спазване на правилата на чл. 446 ГПК; работодателят е депозирал при ЧСИ отговор на основание чл. 508 ГПК, в който е посочил, че размерът на нетната работна заплата на длъжника, при пълен работен месец, възлиза на 1 170лв. и с оглед критериите по чл. 446, ал. 1 ГПК, работодателят е заявил, че ще удържа по 585 лв. месечно /половината от нетното възнаграждение/ и ще го превежда по сметка на ЧСИ Ш. Д., и че в резултат на така наложения изпълнителен запор, през процесния период: месец септември 2015г. – месец септември 2016г. по изпълнителното дело е постъпила сумата 7 020 лв. (12 месеца х 585 лв.).
Извършвайки съвкупна преценка на всички горепосочени установени по делото правнорелевантни факти съобразно нормата на чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, намирайки за неосъществен фактическия състав на специалната деликтна отговорност на ЧСИ по чл. 74 ЗЧСИ вр. с чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение на ответника – ЧСИ при осъществяване на процесното принудително изпълнение, изразяващо се в процесуална незаконосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, от което са настъпили вреди в причинно – следствена връзка с процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение. Благоевградският окръжен съд е посочил, че запорът върху трудовото възнаграждение на ищеца е извършен по правилата на ГПК, защото запорното съобщение е връчено на работодателя, който му изплаща трудовото възнаграждение, а самото запорно съобщение съдържа конкретна и пълна информация за размера на дълга и разноските, за начина на принудителното им събиране, за основанията, на които са налага, и за съдържанието на отговора, който работодателят следва да изпрати на ЧСИ. Според въззивният съд, ответникът правилно е указал на третото задължено лице – Министерството на туризма, че следва да определи по правилата на чл. 446 ГПК частта от трудовото възнаграждение на длъжника, която следва да се удържа /секвестируемата част/, това указание е достатъчно и въз основа на него работодателят правилно е преценил размера на удръжките от трудовото възнаграждение на ищеца, спазвайки приложимата редакция на чл. 446, ал. 1, т. 3 ГПК, според която при нетно трудово възнаграждение от 600 до 1 200 лв. секвестируемата част е 1/2 част, ако лицето е без деца, както е при ищеца, при което правилно принудителното изпълнение е насочено върху месечен размер от 585 лв. /1/2 от получаваното нетно трудово възнаграждение от 1 170 лв./.
Благоевградският окръжен съд е намерил за несъстоятелен доводът на ищеца, че задължението му да плаща издръжка на родителите си, което е морално, договорно и законоустановено, следва да се зачете в настоящия изпълнителен процес. Счел е, че релевантни в изпълнителния процес, при определяне на размера на несеквестируемия доход на длъжника, са само обстоятелствата относно задължения за издържане на низходящи, каквито е приел за безспорно, че в случая не са налице. Заключил е, че когато една сума е събрана принудително от съдебния изпълнител, съобразно правилата на ГПК, излизането й от патримониума на длъжника не е имуществена вреда, а изпълнение на негово задължение, установено със съдебен акт. С оглед на гореизложеното, е формирал крайния си правен извод, че не е доказана втората предпоставка от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 74 ЗЧСИ – незаконосъобразност на действията на ЧСИ Ш. Д..
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Настоящият съдебен състав приема, че поставените от касатора въпроси в изложението към касационната му жалба не осъществяват общото основание за допускане на касационен контрол, при което не следва да се обсъжда релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Първият въпрос досежно непосочването в изпратеното от ЧСИ запорно съобщение на конкретната сума, която следва да се удържа, а включването само на указание до третото задължено лице да се съобрази с нормата на чл. 446 ГПК, в контекста на законосъобразността на наложен запор върху трудово възнаграждение, не е от значение за решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение. За да приеме, че наложеният запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – ищец е законосъобразен, Благоевградски окръжен съд е съобразил, че макар да не са били посочени конкретни суми в запорното съобщение, поради обстоятелството, че на ЧСИ не е бил известен конкретния размер на трудовото възнаграждение на ищеца, работодателят е съобразил указанията за спазване на чл. 446 ГПК и изцяло в съответствие с приложимата за случая хипотеза на чл. 446, ал. 1, т. 3 ГПК е изчислил секвестируемата част от трудовото възнаграждение в размер на 1/2 част от него, без да накърнява абсолютния несеквестируем минимум в размер на минималната работна заплата за страната /380 лв. за частта от процесния период от 2015г. и 420 лв. за частта от процесния период за 2016г./, в съответствие със задължителните постановки в т. 3 ТР № 2 от 26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. При това положение решаващият съд е изходил от правилното приложение на относимата хипотеза на нормата на чл. 446 ГПК при фактическото удържане на секвестируемата част от трудовото възнаграждение на ищеца от работодателя, за да счете процесния изпълнителен запор за законосъобразен, при което е ирелевантно обстоятелството дали е посочена или не в запорното съобщение конкретна, подлежаща на удържане сума от трудовото възнаграждение.
Вторият въпрос за определяне секвестируемата част от трудово възнаграждение – обект на изпълнителен запор, когато длъжникът има задължение за издръжка към свои възходящи, също не е обуславящ за крайния изход на делото. Според чл. 446, ал. 4 ГПК върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение, но тази норма е приложима само тогава, когато принудителното изпълнение е насочено върху изпълнени /престирани/ вземания за издръжка. Тя не намира приложение, когато задълженото да дава по закон издръжка лице не е изпълнило това свое задължение и паричните суми по издръжката не са постъпили в патримониума на кредитора на това задължение, т.е. на имащия право на издръжка. Не намира приложение и тогава, когато принудителното изпълнение не е насочено срещу имущество на имащия право на издръжка, а срещу такова на задълженото да дава издръжка лице, както е по процесното правоотношение. Поради това нормата на чл. 446, ал. 4 ГПК е неотносима към процесното изпълнително производство, насочено срещу секвестируемата част на трудовото възнаграждение на ищеца, който не е титуляр на вземане за издръжка от който и да било. Поради това отговорът на втория поставен въпрос, дори да е положителен, не е от значение за конкретния правен спор и не би променил решаващите правни изводи в обжалвания съдебен акт.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото касационно дело и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1 000 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5308 от 20. 10. 2017г. по в. гр. дело № 403/2017г. на Благоевградски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав.
ОСЪЖДА Г. Д. М., ЕГН: [ЕГН], да заплати на ЧСИ Ш. Ш. Д., с рег. № 796, с район на действие –Окръжен съд – [населено място], сумата 1 000 лв. /хиляда лева/ – съдебни разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.