2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
гр. София, 23.3.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3798 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Г. против решение №65/25.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 55/2017 г. от състав на Окръжен съд – Силистра.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на окръжен съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.74, ал.1 ЗЗДискр. е неоснователен, тъй като вземането е погасено по давност.
Прието е от състава на въззивния съд, че препратката на чл.74, ал.1 от ЗЗДискр. по иск за вреди е „по общия ред“. Общият ред е институтът на непозволеното увреждане, в случая по чл.49 от ЗЗД, а при възражението за давност – чл.110 и сл. от ЗЗД. Прието е за безспорно, че дискриминацията спрямо ищцата е приключила с прекратяването на трудовото й правоотношение на 03.06.2009 г., като съдът е направил извод, че това е началният момент за преценка на 5-годишната давност по чл.110 от ЗЗД, тъй като съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а при непозволено увреждане това е моментът на увреждането. В процесния случай е прието, че увреждането е причинявано за период, приключил с уволнението на ищцата, като съдът е посочил, че дори да се приложи чл.114, ал.3 от ЗЗД, че давността започва да тече от откриването на дееца – в случая деецът е ясен още преди уволнението. Съдът е отразил в мотивите си, че ищцата е следвало да предяви иска в рамките на петгодишния давностен срок след уволнението и при забавяне производството по ЗЗДискр. да поиска спиране на производството по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до произнасяне решението на ВАС.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът неправилно е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.49 ЗЗД, а не по специалната норма на чл.74 ЗЗДискр. В тази връзка се сочи противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.74, ал.1 ЗЗДискр., като посочването на разпоредбата на чл.49 ЗЗД е дотолкова, доколкото основанието на отговорността по чл.74 ЗЗДискр. е деликтната отговорност. Този извод се подкрепя от трайно установеното в съдебната практика, че при предявен иск за обезщетяване на вредите от дискриминационно поведение в случаите, в които то е установено с решение на Комисията за защита от дискриминация, противоправността е установена и следва да се определи при предявен иск размера на вредата и причинната връзка между деянието и настъпилите за ищеца вредни последици, подлежащи на обезщетяване. Съдът е посочил правната квалификация на предявения иск – чл.74, ал.1 ЗЗДискр., като е разгледал иска, като предявен на това правно основание, а не е разгледал иск с правно основание чл.49 ЗЗД, като в тази насока доводите за недопустимост на постановеното решение, като произнесено по непредявен иск са неоснователни. За пълнота следва да се отбележи, че съдът не е формирал правни изводи относно основателността на предявения иск, изследвайки наличието на предпоставките по чл.74 ЗЗДискр. или на тези по чл.49 ЗЗД, а се е ограничил в изводите си единствено относно погасяването на вземането на давност, които са и неговите решаващи изводи.
Сочи се и правен въпрос във връзка с решаващите изводи на съда – кой е началният момент на погасителната давност по предявен иск с правно основание чл.74 ЗЗДискр. в случай на прекратяване на трудовите правоотношения от работодател, с което е извършена пряка дискриминация спрямо работник, установена в производството пред Комисията за защита от дискриминация. В същата насока се поставят и въпроси свързани с откриването на дееца / в случая съдът е приел, че той е известен/, както и въпрос относно спирането на давността.
Въпросът е относим към настоящата производство, тъй като произнасянето от страна на въззивния съд по него е обосновало и изводите му относно изхода на спора.
Към касационната жалба не са приложени съдебни актове, в които въпросът относно началото на погасителната давност по искове за вреди от дискриминация да е разрешен по начин, противоречащ на възприетия в обжалвания съдебен акт. Неоснователен е и доводът, че въпросът за началото на погасителната давност е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Текстът на чл. 52 ЗЗДискр. не е неясен, непълен или противоречив, налагащ тълкуването му – давностният срок тече от извършване на нарушението, в който смисъл е утвърдената съдебна практика. Налице е трайно установена съдебна практика и по приложението на чл. 110 ЗЗД и чл. 114 ЗЗД, в съответствие с която е постановен и обжалваният съдебен акт. Искът за вреди от дискриминация е с предмет, който е различен от този на исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, поради което влизането в сила на решението по иска за незаконно уволнение няма отношение към началото на давностния срок по отношение вредите от дискриминация, който тече от извършване на нарушението, както и е без значение момента на постановяване на решението на Комисията за защита от дискриминация по отношение на началния момент на давността по отношение на вземането за обезщетяване на вреди.
Уточняващите въпроси, свързани със спирането на давността са неотносими към производството по чл.288 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнасял по тях, е изискването на чл.280, ал.1 ГПК е, въззивният съд да е формирал правни изводи по поставените от касатора въпроси, за да са налице предпоставките по допустимост на касационното обжалване. Трайна е практиката по отношение на началния момент на изискуемостта за обезщетението за вреди от непозволено увреждане /основанието и на иска по чл.74 ЗЗДискр./, поради което не е налице основанието за допустимост на касационното обжалване, сочено от касатора.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложеното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №65/25.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 55/2017 г. от състав на Окръжен съд – Силистра.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.