4
определение по гр.д.№ 3544 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 26.03. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3544 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на М. В. Г. и В. Х. Г. срещу решение № 708 от 07.06.2017 г. по в.гр.д.№ 1023 от 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, VI състав, с което е потвърдено решение № 670 от 06.03.2017 г. по гр.д.№ 16448 от 2015 г. на Пловдивския районен съд в частта му за допускане на делба на югоизточна обособена част от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.522.68.1, разположена вдясно от външното стълбище на партерен и първи жилищен етаж от сграда и на гараж с площ от 18 кв.м. и с идентификатор 56784.522.68.3, построени в дворно място с идентификатор 56784.522.68 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касаторите практика на ВКС /Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016 г. по тълк.д.№ 3 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/ по следните правни въпроси:
1. Съставлява ли пречка за придобиване на право на собственост по давност върху реално обособена част от жилищна сграда липсата на одобрен архитектурен /инвестиционен проект за обособяването й като самостоятелно жилище, ако вещта фактически съществува и отговаря съгласно действащите строителни правила и норми на изискванията за самостоятелен обект- жилище ?
2. Допустимо ли е придобиване на право на собственост по давност върху реално обособена част от сграда, ако владяната реална част и останалата част от сградата не са били разделени на два или повече обекта с одобрен архитектурен /инвестиционен проект ?
Освен това, считат че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмено становище от 31.07.2017 г. ответникът по касационната жалба Б. В. Гърков оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационно обжалване на решението приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение за допускане на делба на югоизточната обособена част от двуетажна жилищна сграда и на гараж, находящи се в делбеното дворно място в [населено място], [улица] , между съделителите Б. В. Г. и М. В. Г. и за отхвърляне на иска за делба срещу В. Х. Г., въззивният съд е приел за доказано, че те са съсобственици на имота при равни квоти: Б. Г. на основание договор за прехвърляне на 1/2 ид.ч. от имота срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 76, том VII, нот.д.№ 2028 от 11.06.1968 г., а М. В. Г. на основание завещание от 11.06.1968 г. на 1/2 ид.ч. от този имот.
Въззивният съд е приел за неоснователно направеното от М. В. Г. и съпругата му В. Х. Г. възражение за придобиване по давност на югоизточна обособена част от двуетажна жилищна сграда, тъй като претендираната част от сградата не представлявала самостоятелен обект на собственост. Според приетото в посочена от въззивния съд съдебна практика, предмет на придобиване по давност могат да бъдат само самостоятелно съществуващи и обособени вещи, а когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие или др./. В случая от приетото по делото заключение на експертиза било установено, че останалата част от сградата, извън втория етаж от югоизточната й част, не отговаря на действащите строителни правила и норми за самостоятелен обект с предназначение „жилище“.
За неоснователно е прието и възражението за придобиване по давност на самостоятелна сграда в дворното място, с предназначение гараж, тъй като не било доказано, че от 1990 г. М. Г. и съпругата му В. Г. са установили владение върху гаража и че са демонстрирали пред другия съсобственик намерението си да го своят.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице основание за допускане на касационното обжалване на решението по поставените правни въпроси поради следното: По тези въпроси има постановена съдебна практика: цитираните от въззивния съд решение № 30 от 07.02.2012 г. по гр.д.№ 4018 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о. решение № 45 от 04.05.2012 г. по гр.д.№ 482 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г. и др., на която обжалваното решение напълно съответства.
Неоснователно е твърдението на касаторите, че приетото в обжалваното решение противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016 г. по тълк.д.№ 3 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Това тълкувателното решение е постановено по следния въпрос: нищожен ли е договор за прехвърляне на реално определена част от имот на основание чл.26, ал.1 ЗЗС- поради липса на предмет, ако към момента на сключването на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен план изисквания. В него е прието, че такъв договор не е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му е възможно реално определената част от имота /сграда, жилище или друг обект/ да бъде обособена като самостоятелен обект, съобразно изискванията на действащия устройствен закон. Вещно-прехвърлителното действие на тази сделка обаче настъпва едва с одобряването на предвидения съгласно чл.202 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ инвестиционен проект.
Приетото в обжалваното решение не противоречи на горепосоченото тълкувателно решение. Напротив, в съответствие с него въззивният съд е приел, че доколкото останалата част от жилищната сграда, извън втория етаж от югоизточната й част, не може да бъде обособена като самостоятелен обект, съобразно изискванията на действащия устройствен закон, то и ответниците не могат да придобият по давност претендираната от тях реално обособена част от сградата.
Поради гореизложеното не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по посочените от касаторите правни въпроси, както бе посочено и по-горе, има постановена практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 2 000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 708 от 07.06.2017 г. по в.гр.д.№ 1023 от 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, VI състав.
ОСЪЖДА М. В. Г. и В. Х. Г. и двамата от [населено място], [улица] да заплатят на Б. В. Г. от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.