1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
Гр.София,27.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1994/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК във вр.чл. 613а ал.1 ТЗ, вр.чл.632 ал.1 ТЗ.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Й. Х. срещу Решение № 91/21 април 2017 г. по в.т.д.№ 12/2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 882/30 ноември 2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е спряно производството по несъстоятелност по т.д.н.№ 1696/2013 г. на [фирма] по описа на същия съд, на основание чл.632 ал.5 ТЗ. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответниците по касация [фирма], в несъстоятелност и Националната агенция за приходите София не са взели становище по жалбата.
В срока за отговор ответникът по касация [фирма] изразява становище, че касационната жалба не отговаря на критериите за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от заинтересовано легитимирано лице срещу подлежащо на непряк касационен контрол решение за спиране на производството по несъстоятелност, основно на чл.632 ал.1 ТЗ и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, Варненският апелативен съд е приел, че обявеното в несъстоятелност дружество не притежава достатъчно налично имущество за покриване на разноските по несъстоятелността, не разполага с никакви парични средства съгласно доклад на синдика от 21 юли 2016 г., никой от кредиторите не е предложил да внесе определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума 6000 лв., съобразно решение на събранието на кредиторите притежаваното от длъжника недвижимо имущество – 56,4% от парцел в к.к. „Св.св. К. и Е.“ следва да се продаде по реда на чл.717 ТЗ. След многократни опити на синдика да изпълни решението, до продажба не се е стигнало. За да се осребри посоченият актив, кредиторите следва да предплатят разноски за проданта – за в.л. и за възнаграждение на синдика.
Дяловете от капитала на [фирма] също не са бързо ликвидно имущество, чиято цена може да послужи за покриване на разноските а и съгласно последния обявен ГФО за 2014 г. финансовият резултат на дружеството е отрицателна величина, поради което от евентуалната продажба на дяловото участие не биха могли да се реализират необходимите парични средства за покриване на разноските по несъстоятелността.
Изведените от касатора въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд относно наличието на предпоставки за спиране на производството поради установен недостиг на налично имущество за покриване на разноските по несъстоятелността. Първият от тях е: „Подлежи ли на спиране производството по несъстоятелност ако необходимите за издръжката му разноски могат да бъдат осигурени чрез продажба на имущество от масата на несъстоятелността“. Така формулираният въпрос е хипотетично зададен и неотносим към формираните изводи на въззивния съд, който е приел, че посочените от жалбоподателката активи не могат да се реализират бързо и поради нулева наличност на парични средства по особената сметка на синдика съдът по несъстоятелност е постановил определение по чл.629б ТЗ, свързано с осигуряване на възможност за по-нататъшно развитие на производството.
Определението от 22 юли 2016 г. съдържа покана до кредиторите на „. Х.“ да предплатят сумата 6000 лв. в двуседмичен срок за покриване очакваните разноски по несъстоятелността, съобразени с възнаграждението на синдика и разходите по продължаването на публичната продан. Актът по чл.629б ТЗ е постановен в момента, в който по делото са събрани доказателства относно наличното имущество на длъжника, позволяващи извода, че същото е недостатъчно за покриване на разноските.
Неясно формулиран е вторият въпрос в изложението на касатора – „наличното имущество на длъжника покрива ли съдържанието на понятието „достатъчно имущество“.
Въпросът по пункт 3 на изложението – „Липсата на ликвидни активи означава ли липса на имущество“ е некоректно зададен, в съобразителната част на обжалваното решение не се поддържа, че липсва подлежащо на осребряване имущество, напротив, безспорно е обстоятелството, че [фирма] притежава 56,4% ид.ч. от ПИ 10135,60 в к.к. „Св.св К. и Е.“, както и 70% от дружествените дялове в търговско дружество [фирма]. Въпросът е зададен в контекста на оплакването на касатора за необоснованост на извода, че сочените активи на длъжника не могат да обезпечат разплащането на разноските. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на спора по конкретно дело, не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за законосъобразността и обосноваността на изводите му. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /т.1 на ТР № 1/2009 г от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
Непосочването на правен въпрос, значим за конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за допускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните основания в жалбата, при чието наличие се проявява общото основание за достъп до касационен контрол. Изведените в случая три въпроса не са обсъждани и разрешени в обжалваното въззивно решение.
Независимо от горното касаторът посочва бланкетно допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, без да конкретизира връзката му с фактите по делото и без да излага съображения за неточно тълкуване на приложимата правна норма, за необходимост от осъвременяване на съдебната практика, формирана по непълна, неясна или противоречива законова уредба, както и съображения с какво разглеждането на изведените въпроси би допринесло за развитието на правото.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не установява наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 91/21 април 2017 г. на Варненския апелативен съд по в.т.д.н.№ 12/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: