4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
гр. София, 27.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5071 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 19.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 511/2017 г. от ІІ-ри въззивен състав на Окръжен съд – София.
Ответникът по жалбата оспорва същата, с писмен отговор.
С обжалваното решение, състав на въззивния съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни.
Съдът е приел, че в резултат на експлодиране на 14.01.2017 г. на „Янки” цилиндъра на хартиена машина /ПМ № 3/, находяща се главния корпус на производствената площадка, част от покрива на главния корпус над експлодиралия цилиндър се е срутил върху двете машини /ПМ № 3 и ПМ2/; че вследствие на взрива и последвалото частично срутване на покрива на главния корпус е невъзможно да се осъществява каквато и да било производствена дейност, тъй като е напълно унищожена ПМ № 3 и в значителна степен е унищожена ПМ 2.
Прието е, че със заповед № 4/14.01.2017 г. на изпълнителния директор на ответното дружество е обявен престой за неопределено време, считано от 14.01.2017 г. за определени посочени в заповедта щатни структури, сред които е отдел „Качествен контрол”.
Спирането на работата по смисъла на чл. 328, ал.1, т. 4 КТ означава пълното преустановяване дейността в съответния цех, поделение или друго обособено звено на предприятието при пълно преустановяване на извършваната дейност за съответния период на предприятието поради вътрешно организационни, технически, икономически и пр. причини. Видът и характерът на причините, предизвикали спирането на работата, са без значение, като преценката и решенията на работодателя да спре работата не подлежат на съдебен контрол. Прието е, че от значение е, че такава причина съществува и тя е довела до спиране на дейността на предприятието или на отделно негово производство, което води до престой на работниците и служителите, заети в осъществяването на тези дейности, като през времето на престоя работникът или служителят няма какво да работи, след като дейността на предприятието или звеното на предприятието, в осъществяването на чиято дейност е зает, е спряла. Това се дължи на функционалната връзка, която съществува между дейността на предприятието и трудовите задължения на работника или служителя. Именно поради тази функционална връзка между дейността на предприятието и трудовата функция на работника, за да възникне правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работника на посоченото основание, е необходимо да се установи причинната връзка между спирането на работата като обективен факт и отпадането на необходимостта от осъществяването на трудовата функция на работника, който е в престой.
В настоящия случай, съдът е приел, че от доказателствата по делото е установено, че поради настъпила производствена авария в предприятието на ответника са засегнати две от машините за производство на хартия, при което тези машини не са могли да бъдат използвани по предназначение за неопределен период, поради което работодателят е обявил престой за определени щатни структури, сред които са длъжностите в отдел „Качествен контрол”, в който се числи и заемащата от ищцата длъжност „лаборант входящ и изходящ контрол”. Прието е, че ответникът – работодател носи тежестта да докаже, че дейността в предприятието е преустановена напълно или в съответното структурно обособено звено. От ангажираните от ответника доказателства се установява само, че определени машини за производство на хартия са спрели да работят и да произвеждат продукция поради някаква причина, но не са налице доказателства за това какво е мястото на тези машини в производствения процес и значението им в цялостната дейност на ответното предприятие. При това положение и при наличието на свидетелски показания за това, че след обявяването на престоя предприятието е продължавало да внася и изнася продукция, съдът е приел, че не може да се направи извод за реално преустановяване на дейността на предприятието, респ. за спиране на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, като е посочено, че от значение за тази преценка е и установеното по делото обстоятелство, че трудовите правоотношения са прекратени поради спиране на работата само с двама от заемащите горепосочената длъжност, а другите двама са останали на работа и са продължили да изпълняват трудовите си функции. Фактът, че работници, заемащи идентични длъжности, са оставени на работа без да има извършена по надлежния ред промяна в трудовата им функция, опровергава посоченото основание, че в предприятието е спряла работата. След като работодателят не е освободил всички работници, заемащи идентични трудови функции, свързани с дейността, която е преустановена, не е налице причинна връзка между обявения престой и отпадането на необходимостта от изпълняваната от тези работници работа.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно допустимостта на обжалването.
Въпросът, дали в резултат на аварията дейността в предприятието е преустановена или не, е фактически въпрос, а не правен, като съдът е приел, че дейността не е преустановена и този фактически извод на съда не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, доколкото касае обосноваността на решението, а не правните изводи относно наличието на предпоставките за прекратяването на трудовото правоотношение на основанието, посочено в заповедта от работодателя. В тази връзка, сочения фактически въпрос е неотносим, както и свързания с него относно алтернативната възможност на работодателя да прекрати правоотношението на друго или на посоченото основание, която възможност съдът не е отрекъл.
Поставен е правен въпрос, свързан с възможността съдът да приеме доказателства във въззивното производство, които ищецът е могъл да представи в първоинстанционното производство и обосновката на решението с новоприетите доказателства.
Съдът не е приел доказателства, които ищецът е могъл да представи в първоинстанционното производство, доколкото доколкото е приел доказателство, касаещо период след завеждането на исковата молба, поради което и този поставен въпрос е неотносим към настоящото производство.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска и доколкото относими към правните изводи на съда правни въпроси не се сочат.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 511/2017 г. от ІІ-ри въззивен състав на Окръжен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.