– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 290
гр. София 27.03.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 22.11.2017 (двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2832 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 65 125/17.05.2017 година, подадена от Л. Д. П. и втора такава с вх. № 62 954/12.05.2017 година, подадена от К. М. М., двете срещу решение № 1971/27.03.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-„Д“ въззивен състав, постановено по гр. д. № 11 560/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е изменил частично първоинстанционното решение № 4730/18.04.2016 година на Софийски районен съд, гражданско отделение, 143-ти състав, постановено по гр. д. № 74 850/2015 година, при което като краен резултат К. М. М., на основание чл. 45 от ЗЗД, е осъден да заплати на Л. Д. П. сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него вследствие на реализирано на 02.04.2011 година непозволено увреждане, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането-02.04.2011 година до окончателното заплащане, както за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 20 000.00 лева искът е отхвърлен.
В подадената от К. М. М. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено, в частта му, с която предявеният от Л. Д. П. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е уважен за сумата на 3000.00 лева и вместо него да бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен за разликата над този размер до пълния предявен такъв от 20 000.00 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба Л. Д. П. е подал отговор на същата с вх. № 87 107/28.06.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 1971/27.03.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-„Д“ въззивен състав, постановено по гр. д. № 11 560/2016 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
К. М. М. е бил уведомен за обжалваното решение на 12.04.2017 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 62 954/12.05.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
В подадената от Л. Д. П. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено, в частта му, с която предявеният от него срещу К. М. М. иск с правно основание чл. 45 от 45 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 15 000.00 лева до пълния предявен такъв от 20 000.00 лева и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до пълния предявен размер. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба К. М. М. не е подал отговор на същата, както и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
Л. Д. П. е бил уведомен за обжалваното решение на 18.04.2017 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 65 125/17.05.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийски градски съд е приел, че по въпросите относно наличието на деяние, неговата противоправност и вината на К. М. М. съдът е обвързан от постановената на 28.05.2013 година присъда по н. о. х. д. № 21 417/2011 година по описа на Софийския районен съд, наказателно отделение, 103-ти състав. При това страните не спорели и от представените по делото доказателства се установявало, че вследствие на противоправното деяние Л. Д. П. бил претърпял две операции за изграждане на носа и коригиране на носовата му преграда, както и че било налице затруднение на дишането му. Не се спорело и по въпроса, че П. бил предявил претенция за обезщетение на неимуществените вреди по реда на гражданския иск в наказателното производство, където бил претендирал заплащане на сумата от 3000.00 лева, но претенцията не е била разгледана. Спорният между страните въпрос бил свързан с интензитета на преживените от П. негативни изживявания, дали същият е бил възстановен напълно, дали е била необходима посочената от вещото лице трета операция, респективно с размера на обезщетението, определен по реда на чл. 52 от ЗЗД.
Въззивният съд е намерил довода на К. М. М., че обезщетението за процесните неимуществени вреди следвало да бъде определено в размер на 3000.00 лева, тъй като толкова бил претендирал П. в предявения от него граждански иск в наказателното производство със същия предмет, който не е бил разгледан, за неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди не се определял от страните, а от съда с оглед доказателствата по делото и в рамките на наведената от ищеца пределна сума, представляваща цена на иска. В този смисъл съдът не бил обвързан в преценката си по чл. 52 от ЗЗД от предходни изявления на П. в рамките на други производства или извънсъдебни такива, в които същият бил определил по-малък размер на търсеното обезщетение. В случая не се касаело за съдебно или извънсъдебно признание на факти по смисъла на чл. 175 от ГПК, а за определяне цената на иска, в което отношение съдът бил обвързан единствено от заявеното в исковата молба. Още повече, че, видно било от доказателствата по делото от датата, на която се твърдяло, че е предявен гражданският иск в наказателното производство-08.02.2012 година-до датата на предявяване на настоящия иск-03.12.2015 година-П. бил продължил да търпи негативните последици от процесното противоправно деяние.
В подадената от Л. Д. П. искова молба, същият излагал претенция за обезщетяване на две групи вреди: 1) болки и страдания вследствие на нарушение на здравето му -претърпените оперативни намеси за възстановяване на носа, причиненото затруднено дишане, и обстоятелството, че последиците от деянието все още не са възстановени; 2) нарушение на ежедневния режим на П.-спазване на определен режим, нарушаване на социалните контакти, невъзможност за полагане на труд. Претърпяването на вредите, спадащи към първата група, се установявало по категоричен начин от заключението на изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р А. Т. М.. От същото се установявало, че вследствие на увреждането носа на П. са били извършени две операции, първата от тях за репозиция на счупените носни кости, а втората – септопластика във връзка със счупване и изкривяване на септума, както и срастване в десния общ носов проход. Установявало се, че след тези операции, към датата на прегледа от вещото лице д-р А. Т. М., П. се оплаквал от затруднено носово дишане, налице била деформация на носната преграда, която подлежала на допълнително хирургично възстановяване-риносептопластика. Вещото лице не можело да направи категорична прогноза относно пълното възстановяване на П., това можело да се направи след трета операция. Възстановителният процес при обичаен ход на развитие бил около 2-3 седмици. При проведения разпит вещото лице д-р А. Т. М. било заявило, че с първата операция е възстановена структурата на носа-конструкцията на носната пирамида. С тази и последващата намеса се е целяло и възстановяване на носната преграда, което е било безуспешно.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Л. Л. П. се установявало, че Л. Д. П. се е чувствал лошо вследствие на операциите, имал е силни болки, пил е обезболяващи и не е могъл да спи поради задушаване и давене. По отношение доказателствената стойност на свидетелските показания въззивният съд намерил, че обичайното и подходящо средство за доказване на неимуществените вреди са именно показанията на свидетели, които са наблюдавали пряко поведението на увреденото лице след увреждането. Житейски оправдано било тези свидетели да бъдат близки, приятели или роднини на лицето, с оглед необходимостта от преки наблюдения върху неговия личен живот. С оглед евентуалната заинтересованост на тези лица, съдът следвало във всеки конкретен случай да изследва въпроса за последователността и логичността на показанията. В конкретния случай въззивният съд е намерил, че показанията на разпитаната по делото свидетелка Л. Л. П. са в съответствие с останалите доказателства по делото, същите били безпротиворечиви и имали логичен характер с оглед установените по делото травматични увреждания на здравето на П. и претърпените хирургически намеси. Поради тези причини съставът на Софийски градски съд е кредитирал така дадените свидетелски показания. Неоснователно било възражението на К. М. М., че от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза не се установявало по категоричен начин доколко затруднението на дишането на П. му било пречило, както и че била необходима трета оперативна намеса. Съставът на Софийски градски съд е намерил, че възстановяването от претърпените увреждания обхваща премахване на всички последици от травмата (доколкото това е възможно), така щото увреденото лице да възстанови здравословното си състояние отпреди увреждането. По делото не се установявало, че Л. Д. П. е страдал от затруднено носово дишане преди травмата, поради което последващото проявено такова следвало да бъде напълно възстановено, за да бъдат преодолени последиците от деликта. В този смисъл било ирелевантно точно колко затруднението пречи на П. към момента на постановяване на обжалваното решение-такова било налице и следвало да бъде отстранено, а съгласно заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска, това се извършвало чрез хирургична намеса-риносептопластика.
Не се установявали по безспорен начин обстоятелствата, че Л. Д. П. реално бил претърпял допълнителни заболявания на устата, гърлото и белите дробове вследствие на това, че се е налагало да диша през устата, тъй като в тази връзка не са били ангажирани доказателства за извършени медицински прегледи и поставена диагноза, нито това обстоятелство се потвърждавало от вещото лице д-р А. Т. М. по изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза при проведения разпит. Същият потвърждавал, че това е възможно, но не и че действително се е случило. Същевременно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Л. Л. П. не можело да се установи по безспорен начин, че причината за заболяванията, които свидетелката излага, е именно затрудненото носово дишане, доколкото нито свидетелката, нито съдът разполагали с необходимите за целта познания в областта на медицината.
По отношение на втората група наведени обстоятелства-нарушаване на ежедневния режим на П.-от показанията на разпитаната по делото свидетелка Л. Л. П. се установявало, че той е бил психически травмиран след увреждането, че затруднението на дишането било пречило на ежедневните му занимания, включително да спортува, а лицевата травма-на личните му контакти, като следва в тази връзка следвало да се отчете и младата възраст на П.. И в тази си част свидетелските показания се явявали последователни и логични с оглед установения вид и характер на увреждането.
Не се установявало по категоричен начин обстоятелството, че Л. Д. П. не е могъл да полага труд вследствие на увреждането. По делото не били ангажирани доказателства, че той е бил трудово зает към датата на увреждането и след него. Същевременно от свидетелските показания на Л. Л. П. се установявало, че П. бил полагал труд във фирмата на бащата на свидетелката, но не били изложени конкретни данни и доказателства същият да е работил там по трудово правоотношение. Установено било, че Л. Д. П. не е учил през периода.
По аналогичен начин стоял въпросът и със спортната дейност на Л. Д. П.. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Л. Л. П. се установявало, че П. е играел футбол, което му занимание е било преустановено вследствие на нарушеното дишане. Това обстоятелство, обаче, следвало да бъде отнесено към нарушението на ежедневните дейности на П.. По делото не било установено по недвусмислен начин, че той е бил спортист-футболист във ФК С., което му развитие е било възпрепятствано вследствие на непозволеното увреждане.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съставът на Софийски градски съд е приел, че следва да бъдат отчетени от една страна обемът и интензитетът на болките и страданията, свързани с нанесеното увреждане на здравето на П.-претърпените две хирургични намеси, затрудненото носово дишане, което било останало неотстранено и след операциите и обстоятелството, че то следвало да бъде коригирано с трета операция, обстоятелството, че П. не могъл да спи нормално поради задавяне, необходимостта от приемане на обезболяващи в тази връзка, отражението на тези обстоятелства върху психиката на П. и върху ежедневния му режим-възможността да спортува, да помага във фирмата на роднините си, нарушените социални контакти вследствие на лицевата травма. От друга страна по делото не се установявало, че увреждането е попречило на трудовата заетост на П. (обстоятелство, което е наведено в исковата молба като част от основанието на претенцията в предявения размер), че е бил спортист във футболен клуб, както и че е претърпял допълнителни заболявания на устата, гърлото и дихателните пътища. В този смисъл съставът на Софийски градски съд е приел, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, следвало да бъде определен на 15 000.00 лева, до която сума предявеният иск е основателен.
Във връзка с направените от Софийски градски съд в обжалваното решение изводи в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. М. М. поставя следния правен въпрос, а именно: за това допустимо ли е съдът при формиране на вътрешното си убеждение, респективно при формиране на крайните си решаващи изводи да се позовава на обстоятелства, въведени като твърдения в исковата молба, за които съдът в мотивите си е приел че не са доказани и това съставлява ли нарушение на процесуалните правила? К. М. М. обоснована искането за допускането на обжалваното решение до касационен контрол по този въпрос с предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 ог ГПК допълнителна предпоставка, а именно че отговорът ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обаче не са изложени конкретни съображения, от които да бъде направен извод за наличието на тази допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване, поради което не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по така формулирания въпрос. Освен, че не е доказано съществуването на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, така поставения въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Видно от обжалваното решение, въззивният съд не е приел, че искът по чл. 45 от ЗЗД, е основателен, въз основа на факти и обстоятелства, които са приети за недоказани, в приложените към решението мотиви. Фактите и обстоятелствата, които са приети за недоказани, от въззивния съд са относими не към основанието, а към определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като изводите на съда за това кои от тези факти и обстоятелства са доказани и кои не, са намерили отражение при определяне на размера на обезщетението. Затова няма данни съставът на Софийски градски съд да е обосновал решаващите си изводи за основанието на иска и за определянето на размера на същия на обстоятелства, които са били приети от него за недоказани, което от своя страна да обоснове допускането на касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос.
Освен горния въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. М. М. е поставил и материално правния въпрос са определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяването на установения с чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост, като твърди, че по отношение на този въпрос са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки, като са посочени множество решения на ВКС, постановени по конкретни случаи.
От своя страна в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Л. Д. П. е поставил правните въпроси за това достатъчно ли е само изброяването на отделните обстоятелства, релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, или е необходимо съдът да изложи по делото по всяко едно от тях своето становище как и доколко това всяко едно от обстоятелствата е допринесло за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалия; налице ли е нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, ако съдът е проявил неправилно своето субективно отношение към тези факти и обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди; длъжен ли е съдът да включи и обсъди факта, че увреденият е пострадал вследствие на престъпление, когато обсъжда фактите и обстоятелствата, които са от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди; необходимо ли е въззивният съд да посочи и обсъди в тяхната съвкупност всички обективни факти и обстоятелства, въз основа, на които определя размера на обезщетението за неимуществени вреди; каква е тежестта на възрастта на пострадалия; каква е тежестта на възрастта на пострадалия спрямо останалите факти и обстоятелства, подложени на преценка от съда, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди; каква е тежестта на факта, че увреденият орган на пострадалия няма да се възстанови в пълна степен, по всяка вероятност през целия му живот, спрямо останалите факти и обстоятелства, подложени на преценка от съда, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди; изкривеният нос вследствие на увреждането на пострадалия, който е на възраст под 30 години и се притеснява от това загрозяване на външния си вид, следва ли да бъде включено, обсъдено и взето под внимание от съда, при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за това какви са процесуалните задължения на съда при определяне на критерия за справедливост, уреден в чл. 52 от ЗЗД, за формиране на волята му, при определяне на размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че по отношение на тези въпроси са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на решението на Софийски градски съд, като са посочени множество решения на ВКС постановени по конкретни случаи.
Във връзка с посоченото в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Л. Д. П. и на К. М. М. трябва да се има предвид, че въпросите за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и за това да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства, както и останалите въпроси свързани с общото приложение на чл.52 от ЗЗД, са включени в предмета на делото, били са разглеждани от въззивния съд и са обусловили решението му. Отразеното в т. ІІ от мотивите на ППВС № 4/1968 година становище на Пленума на ВС е намерило израз в т. 11 от диспозитива на същото ППВС. Съгласно даденото в т. 11 от ППВС № 4/1968 година указание при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. След съпоставката между посочената задължителна практика на Върховния касационен съд по посочените въпроси и възприетото от състава на Софийски градски съд разрешение на същите настоящият състав на ІV г. о. на ВКС намира, че при постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд не се е отклонил от така установената практика. В случая са обсъдени и преценени всички, сочени от страните и реално установени по делото, обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди като същите са посочени в мотивите на съдебния акт и е отразено значението им за определения размер на обезщетението. Не следва да се допуска касационно обжалване и по общите между страните въпроси в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за това как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и за значението на всеки един отделен критерий за определяне на размера на обезщетението. Следва да се има предвид, че ППВС № 4/1968 година, дава общи указания за начина, по който следва да процедира съда при определяне на размера на обезщетението и какви факти и доказателства трябва да бъдат взети предвид за това. Размерът на обезщетението обаче се определя конкретно за всеки отделен случай, като се вземат предвид специфичните за случая обстоятелства и установената по делото фактическа обстановка. Това води до възможността сходно за два случая на непозволено увреждане обстоятелство да има една тежест при определяне на размера на обезщетението по първото производство и друга тежест по второто производство. Затова въпросът за това какъв размер обезщетение е справедлив не е въпрос, който да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Правилото, че размерът на обезщетението се определя конкретно за всеки отделен случай не дава възможност да бъде извлечено общо правило за определяне на конкретен размер на обезщетението при определен вид увреждане или при сходства между част от фактите и обстоятелствата по посочените от страните случаи, което да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК или по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в редакцията му преди изменението му, обнародвано в ДВ бр. 86/27.10.2017 година).
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване решение № 1971/27.03.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-„Д“ въззивен състав, постановено по гр. д. № 11 560/2016 година по подадените срещу него от Л. Д. П. касационна жалба с вх. № 65 125/17.05.2017 година и от К. М. М. касационна жалба с вх. № 62 954/12.05.2017 година , поради което такова не трябва да се допусне.
Тъй като Л. Д. П. е освободен от внасянето на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК К. М. М. ще трябва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС сумата от30.00 лева, дължима се държавна такса за разглеждане на подадената от П. касационна жалба с вх. № 65 125/17.05.2017 година.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1971/27.03.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-„Д“ въззивен състав, постановено по гр. д. № 11 560/2016 година.
ОСЪЖДА К. М. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с Е. [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК да заплати по сметка на ВКС сумата от30.00 лева, дължима се държавна такса
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.