– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 146
гр. София 27.03.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 13.12.2017 (тринадесети декември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4836 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 8595/09.11.2017 година, подадена от С. Н. М., действащ като малолетен чрез своята майка и законна представителка В. П. П., срещу въззивно определение № 803/31.10.2017 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по ч. гр. д. № 606/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Ловеч е отменил определение от 03.10.2017 година на Районен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 1862/17 година, с което е оставено без уважение направеното от ответника Н. С. М. възражение за местна подсъдност и е постановено на основание чл. 112 във връзка с чл. 118, ал. 2 от ГПК делото да се изпрати на местно компетентния Софийски районен съд.
В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което направеното от Н. С. М. възражение за местна подсъдност да бъде оставено без последствия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. Н. М., действащ като малолетен чрез своята майка и законна представителка В. П. П., твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Ловеч.
Ответникът по частната касационна жалба Н. С. М. е подал отговор на същата с вх. № 9079/27.11.2017 година, в който е изложил твърдения, че не са налице предпоставки за допускане на определение № 803/31.10.2017 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по ч. гр. д. № 606/2017 година до касационно обжалване и затова такова не трябва да бъде допускано. В случай, че такова бъде допуснато касационно жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
С. Н. М., действащ като малолетен чрез своята майка и законна представителка В. П. П., е бил уведомен за обжалваното определение на 02.11.2017 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 8595/09.11.2017 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на Окръжен съд Ловеч е приел за установено, че производството по гр. д. № 1682/2017 година по описа на Районен съд Ловеч е било образувано по повод на предявен от С. Н. М., действащ като малолетен чрез своята майка и законна представителка В. П. П., срещу Н. С. М. иск с правно основание чл. 150 от СК. В срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК ответникът Н. С. М. направил възражение местна неподсъдност на делото като е поискал прекратяването му пред Районен съд Ловеч и изпращането му по подсъдност на Софийския районен съд. Това възражение е било оставено без уважение с определение от 03.10.2017 година на Районен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 1862/17 година, като първоинстанционният съд е приел, че с оглед на представените доказателства за настоящия адрес на С. Н. М. и В. П. П., искът по чл. 150 от СК е подсъден на Районен съд Ловеч по правилата на местната подсъдност-чл. 112 от ГПК.
Въззивният съд е изложил съображения, че местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка, за която съдът следи само при позоваване на нея от страните. Н. С. М. своевременно направил с писмения си отговор възражението за местна подсъдност. В чл. 105 от ГПК имало установени правилата на общата подсъдност, която се определя от постоянния адрес на ответника. Относно иска за увеличение на издръжка по чл. 150 от СК съставът на Окръжен съд Ловеч е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 112 от ГПК, където била визирана изборна подсъдност и било предвидено правомощие на ищеца да прецени местно компетентния съд за произнасяне. В разпоредбата на чл. 112 от ГПК било вписано, че исковете за издръжка се предявяват по постоянния адрес на ищеца. В случая постоянният адрес на С. Н. М. и В. П. П. бил [населено място], [улица], считано от 29.20.2015 година, а на Н. С. М. бил [населено място], район „Т.”, [улица], считано от 16.09.2004 година. Съставът на Окръжен съд Ловеч е приел, че в разпоредбата на чл. 112 от ГПК предявяването на иска за издръжка се свързвало не с настоящия адрес на ищеца, а с неговия постоянен адрес. В случая ищецът С. Н. М. имал постоянен адрес в [населено място] и следователно местно компетентен бил Софийски районен съд. В този смисъл преддявяването на иска пред Районен съд Ловеч било в нарушение на изискванията на чл. 112 от ГПК, а също и на чл. 105 от ГПК. По правилата на местната подсъдност искът следвало да бъде разгледан от Софийския районен съд, на основание чл. 112 от ГПК, съобразно постоянния адрес на ищеца С. Н. М..
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. Н. М., действащ като малолетен чрез своята майка и законна представителка В. П. П., поставя процесуално правния въпрос за това дали съдът по настоящия адрес на ищеца е местно компетентен да разгледа иска за първоначална издръжка или за изменение на вече определена такава. Така поставения въпрос обаче не обуславя допускането на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Ловеч. Касаторът сочи, че отговорът на така поставения въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая обаче с разпоредбата на чл. 105 от ГПК е определена общата местна подсъдност на съдилищата за разглеждане на предявените искове, а именно по постоянния адрес или седалището на ответника. В определени случаи законът е предвидил възможността искът да бъде предявен и пред друг местно компетентен съд. Такава възможност е предвидена в чл. 112 от ГПК, където е посочено, че искът за издръжка, съответно за нейното изменение, може да се предявява и по постоянния адрес на ищеца. Касае се до изборна подсъдност, като правото на избор принадлежи на ищеца. И в двата случая обаче е посочено, че подсъдността се определя от постоянния адрес на ищеца или на ответника. Определението за постоянен адрес е дадено в разпоредбата на чл. 93 от ЗГР, като същият може да съвпада с настоящия адрес. Възможно е обаче двата адреса да се различават, което е видно от определението за настоящ адрес дадено в чл. 94 от ЗГР. В този случай не може да се постави равенство между двата адреса, което следва от определената в чл. 93, ал. 5 и ал. 6 от ЗГР функция на постоянния адрес, на която функция се основава и определянето на подсъдността. Съгласно чл. 117 от ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните, освен в случаите по ал. 2 и ал. 3 на разпоредбата. От това следва и че такова изменение не може да бъде постигнато и по пътя на тълкуването на смисъла или целта на определена разпоредба определяща местна подсъдност по отношение на конкретен вид спор. Затова местната подсъдност на иска за издръжка, съответно за нейното изменение, по чл. 112 от ГПК не може да бъде променена от такава по постоянния адрес на ищеца, в такава по настоящия му адрес в случаите, когато двата адреса се различават. Случаите, когато искът може да бъде предявен по настоящ адрес са посочени изрично в закона-чл. 123, ал. 2, чл.124, ал. 3, чл. 126, ал. 3, чл. 127, чл. 127а и чл. 133 от СК, каквато разпоредба не е налице по отношение на иска за издръжка. Цитираните разпоредби са ясни и не се налага тълкуването им, поради което не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускането на обжалваното определение до касационен контрол по посочения по-горе правен въпрос.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 803/31.10.2017 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по ч. гр. д. № 606/2017 година по подадената срещу него от С. Н. М. , действащ като малолетен чрез своята майка и законна представителка В. П. П., частна касационна жалба с вх. № 8595/09.11.2017 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 803/31.10.2017 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по ч. гр. д. № 606/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.