1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр. София, 29.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 3645/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г.
П. И. В. и Д. Н. В. чрез процесуалния представител адв. Д.И. от АК В. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 731 от 11.05.2017г. по гр.д.№ 343/2017г. по извършване на делбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г., поради което е процесуално допустима.
Ответниците В. И. В. и М. Ц. В. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че поставените правни въпроси не са разрешени в противоречие с посочената от касаторите съдебна практика.
С обжалваното решение на Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд, № 4371 от 23.11.2016г. рог р.д.№ 9718/2013г., с което са разпределени делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК – на В. И. В. и М. Ц. В. , които са съпрузи , е разпределен в общ дял апартамент № 32 в [населено място], [улица], вх. А, ет. 7, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2560.9.1.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, а на другите двама съделители, също съпрузи, П. И. В. и Д. Н. В. е разпределен апартамент № 2 в [населено място], [улица], ет. 1, с идентификатор № 10135.1503.615.1.2. Първоинстанционното решение е изменено в частта за уравнението на дяловете.
Въззивният съд е приел, че тегленето на жребий е невъзможно, защото допуснатите до делба имоти съществено се различават един от друг по площ и стойност и частите на обособените групи съделители са различни. Прието е, че тегленето на жребий е и неудобно, тъй като в хода на първоинстанционното производство е установено, че съделителите П. И. В. и Д. Н. В. са извършили в разпределения им в дял апартамент № 2 в [населено място], ул. Ф. Ж. К.“ № 33 ет.1 значителни подобрения. На следващо място съдът е приел, че следва да бъде съобразен принципът за получаване на дял в натура при делбата , което може да се постигне чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени следните правни въпроси:
1. Следва ли производството за делбата да се спре, ако е налице съдебен спор за собственост по отношение на един от общо двата делбени имота между трети лица от една страна и съделителите от друга.
2. Може ли да се извърши разпределение по чл. 353 ГПК, когато допуснатите до делба имоти са съсобственост между различни съделители на различни правни основания
3. Може ли да се извърши разпределение по чл. 353 ГПК когато имотите не се различават съществено по площ, обем или стойност, а дяловете на съделителите са различни.
4. Следва ли поделяемостта на имотите да се изследва съобразно квотите на съделителите или е достатъчно общо изразено мнение за тяхната неподеляемост.
5. Може ли да се извърши разпределение на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК , когато няма достатъчно имоти, за да могат да се съставят реални дялове за всички съсобственици или по колена и част от тях не изразяват съгласие за поставяне в общ дял.
Така поставените въпроси са обуславящи за делото, но не са налице специалните предпоставки на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК по следните съображения:
Няма противоречие по първия въпрос между обжалваното решение и посочените от касаторите определение по чл. 274 ал.3 ГПК на ВКС, ІV г.о. по ч. гр.д.№ 4669/2016г. и решение по гр.д.№ 4363/2015г. на ВКС, І г.о. Разрешението в тази съдебна практика за необходимостта от спиране на делбеното производство, когато е предявен иск за собственост от трето лице, се отнася само за първата фаза на делбата, с която се разрешават съгласно чл. 344 ал.1 ГПК въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата. По настоящото дело искането за спиране поради предявен иск от трето лице срещу настоящите съделители за установяване на негови самостоятелни права върху имота, е направено във фазата по извършване на делбата. В тази фаза съдът е длъжен да съобрази формираната сила на пресъдено нещо с решението по допускане на делбата и не би могъл да пререшава въпросите за съществуването на съсобственост между съделителите, от което следва, че посочената от касаторите съдебна практика е неприложима.
С ППВС 7/1973г. е прието, че тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. В разглеждания случай – имотите са два и на различна стойност, същевременно и дяловете на съделителите за всеки от тях не са равни. Ето защо приемайки че делбата не може да се извърши чрез жребий, въззивният съд не се е отклонил от разрешението в ППВС 7/1973г.
Извършвайки делбата по реда на чл.353 ГПК, съдът е спазил основното правило на чл. 69 ЗН при ликвидиране на съсобствеността, при възможност всеки от съсобствениците да получи дял в натура. Особеността на разглеждания случай се състои в това, че двамата братя П. И. В. и В. И. В. са придобили при равни права въз основа на договор за продажба, сключен с нот.акт № 9/1992г. апартамента в [населено място], [улица] ет.1 . С оглед възмездния способ на придобиването, техните съпруги Д. Н. В. и М. Ц. В. са придобили права по силата на чл. 21 ал.1 СК. По отношение на втория допуснат до делба апартамент в [населено място], [улица] вх.А ет.7 по наследяване съделителите П. И. В. и В. И. В. са придобили по 1/4 ид.ч., а само В. И. В. по договор за продажба в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата си е придобил 1/2 ид.ч. Поради бездяловия характер на съпружеската имуществена общност, възникнала за идеални части от делбените имоти, на всеки от съпрузите не може да бъде разпределен самостоятелен дял, затова е неприложима посочената от касаторите съдебна практика за задължението на съда служебно да изследва възможността за обособяване на дялове за всеки един от съделителите, а и в случая вещото лице е изразило становище, че двете жилища са неподеляеми. Избраният от съда в обжалваното решение способ за извършване на делбата чрез поставяне на двата имота в общ дял на всяка от двете двойки съпрузи , без да е налице изрично съгласие на всички, не е в противоречие с представената от касаторите съдебна практика, в която е разгледана общата хипотеза на извършване на делба между съделители
със самостоятелни дялове, придобити по наследяване или разпоредителни сделки, без да е налице съпружеска имуществена общност за определени идеални части от имотите.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл. 280ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника В. И. В. следва да се присъдят поисканите с отговора разноски в размер на 830 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 08.08.2017г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 731 от 11.05.2017г. по гр.д.№ 343/2017г. по извършване на делбата.
ОСЪЖДА П. И. В. и Д. Н. В. да заплатят на В. И. В. сумата 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: