– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 153
гр. София 29.03.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 06.12.2017 (шести декември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4734 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 19 713/22.11.2017 година, подадена от В. К. М. и С. Д. М., срещу определение № 3689/10.11.2017 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено по ч. гр. д. № 4875/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил разпореждане № 29 799/10.07.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-21 състав, постановено по гр. д. № 1553/2017 година, с което е оставено без уважение направеното от частните жалбоподатели искате за освобождаване от задължението им за внасяне на дължимата се държавна такса от 3280.00 лева по предявените от тях срещу М. и [община] искове, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 62 000.00 лева и на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер от 20 000.00 лева-по 10 000.00лева за всеки един от двамата ищци.
В подадената В. К. М. и С. Д. М. частна касационна жалба се излагат доводи за това, че определението на Софийския апелативен съд е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Направено е искане същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде уважена. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частните жалбоподатели твърдят, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд.
В. К. М. и С. Д. М. са били уведомени за обжалваното определение на 15.11.2017 година, а подадената от тях срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 19 713/22.11.2017 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че в представените декларации за материално и гражданско състояние В. К. М. е посочила, че е със заболявания-некротичен панкреатит холонгит, билярдна цироза, както и че притежава 1/2 идеална част от апартамент с площ от 68.00 м2, в [населено място], влог от 900.00 € и че няма доходи от заплата и наеми. Освен това е посочила, че посочила, че получава пенсия в размер на 165.00 лева, а също така рента и аренда от земеделски земи в размер от 150.00 лева. В друга декларация М. е посочила, че получава месечна пенсия от 161.38 лева, има земеделска земя 22 572 м2 и извършва периодични разходи за лекарства в размер на 42.00 лева месечно. В декларацията си С. Д. М. е посочил, че получава месечна пенсия в размер на 498.32 лева, а също така, че притежава апартамент с площ от 68.00 м2, в [населено място], земеделска земя 22 572 м2 и паричен влог в размер на 4750.00 €, като извършва периодични разходи за лекарства в размер на 42.00 лева месечно.
С оглед на горното съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за това е винаги конкретна с оглед на конкретния размер на таксата или разноските и на конкретните обстоятелства, които препятстват възможността на страната да внесе сумата за такси и разноски. Следва да се прецени въз основа на конкретните обстоятелства дали дължимият размер на таксата би лишил страната от достъп до правосъдие. При произнасяне съдът следва да съобрази доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства, които могат да способстват за формиране на извода. При съобразяване, че В. К. М. и С. Д. М. имат на влог 4750.00 €, земеделска земя и жилище от 69.00 м2 и минимален размер на пенсиите съставът на Софийския апелативен съд е приел, че размерът на държавната такса от 3280.00 лева, при личното и имущественото положение на В. К. М. и С. Д. М., не препятства достъпа им до правосъдие по съдебния спор. Унищоженото им жилище не е единственото, което те имат, тъй като към настоящия момент живеят в друго свое жилище. Тези съображения са мотивирали състава на Софийския апелативен съд да се приеме, че не са налице условията на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което В. К. М. и С. Д. М. не следва да бъдат освободени от държавна такса.
Във връзка с тези изводи на въззивния съд в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК В. К. М. и С. Д. М. поставят процесуално правния въпрос за критериите и за конкретността на преценката за наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса, който според тях бил разрешен в противоречие с константната практика на ВКС,обективирана в определение 441/14.09.2011 година, постановено по ч. гр. д. № 382/2011 година, по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и определение № 230/14.10.2008 година, постановено по ч. т. д. № 195/2008 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. Така поставения въпрос е съществен, но не обуславя допускането на обжалваното определение на Софийския апелативен съд до касационен контрол. По отношение на него е налице формирана константна съдебна практика. Съгласно същата съдът е длъжен да извърши преценката въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други установени по делото обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на държавната такса. При тази преценка съдът е задължен да изясни общото имуществено състояние на страната и да го съпостави с пълния размер на дължимата се държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението му по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на този въпрос.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 3689/10.11.2017 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено по ч. гр. д. № 4875/2017 година. по подадената срещу него от В. К. М. и С. Д. М. частна касационна жалба с вх. № 19 713/22.11.2017 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3689/10.11.2017 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено по ч. гр. д. № 4875/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.