О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 30.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 06.02.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 11/2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 184 от 31.08.2017 г., по в.т.д.№ 263/2017 г., с което е потвърдено решение на Силистренския окръжен съд № 28 от 28.03.2017 г., по т.д.№ 84/2016 г. и е уважена молбата на земеделски производител И. Ф. Т. за едновременно обявяване неплатежоспособността на настоящия касатор с начална дата 31.12.2011 г. и откриване на производството по несъстоятелност спрямо същия, с налагане запор и възбрана върху собствените му движими и недвижими вещи, прекратяване дейността на предприятието му и обявяване на несъстоятелността му.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на произхода на процесния дълг и на изчерпателно, лимитивно изброените в ТЗ групи лица, които са материалноправно легитимирани да искат откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговец, касаторът основано възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл.625 ТЗ и притежавано от ищеца качество на негов кредитор за парично вземане по търговска сделка.
Счита, че доколкото в исковата молба не е въведено твърдение, че процесното задължение е парично, нито в хода на делото са ангажирани доказателства за неговата изискуемост, приетото от въззивния съд в обратен смисъл е процесуално незаконосъобразно и необосновано.
В изложението си по чл.24, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право: 1.”Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?”; 2.” За отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ, предявена от молител по нищожна сделка, необходимо условие ли е предварително установяване на нищожността от страна на длъжника или е достатъчно оспорването и чрез възражение за нищожност в производството по несъстоятелност ?”; 3.” Писмената форма по чл.28 от Закона за съхранение и търговия със зърно, условие ли е за валидност на сделка със зърно?”; 4. ”За състоянието на неплатежоспособност, съответно за началната дата на неплатежоспособността, от значение ли е субективното нежелание на длъжника да плаща на кредиторите си, или е от значение настъпилата окончателно трайна и обективна невъзможност последният да изпълнява задълженията си към всички кредитори ?” и 5.”Влогът на вещи / в частност влог на зърно/ легитимира ли влогодателя като лице, имащо право да подаде молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на влогоприемателя и налице ли са за него материалноправните предпоставки на закона?”
Като израз на твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика са цитирани решения на отделни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и определение № 191/03.04.2014 г., по т.д.№ 4414/2013 г. на ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, излагайки подробни съображения. При условията на евентуалност е оспорена и основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и е допустима.
За да потвърди решението на Силистренския окръжен съд, с което е уважена молбата на И. Ф. Т., основана на чл.625, ал.1 ТЗ във вр. с чл.608 ТЗ и чл.630 ТЗ, решаващият състав на въззивния съд е счел, че са налице материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност спрямо [фирма], [населено място] с начална дата 31.12.2011 г. Изложил е съображения, че складовите сделки са посочени от законодателя като абсолютни търговски сделки, поради което извършването им по занятие от юридическото или физическо лице, страна по същите, определя последното като търговец по см. на чл.1, ал.1 ТЗ. При обосноваване активната материалноправна легитимация на ищеца да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответното търговско дружеството, въззивният съд се е позовал на регламентираните в ЗСТЗ, ЗМ и ЗАДС разновидности на договора за влог в публичен склад, приемайки въз основа на тях, че договорът за съхранение на зърно в публичен склад по см. на чл.573 ТЗ притежава правната характеристика на договор за влог в публичен склад, по отношение на който са правноважими предвидените в чл.574 ТЗ специфични изисквания за действителност, едно от които е и писмената форма. Неспазване на същата в конкретния случай, обаче, е счетено за правно ирелевантно за действителността на твърдяно от ищеца правоотношение и качеството му на кредитор, с произтичащо вземане от търговска сделка.
Възприетото разрешение е аргументирано както с търговския характер на процесната сделка и със законовото правило на чл. 293, ал.3 ТЗ, така и с изричното признание на ответника, обективирано в приложените и неоспорени в хода на процеса двустранно подписани приемни протоколи, бележки за доставка, фактури и извлечение от банкови сметки. В допълнение приетата за доказана активна материалноправна легитимация на ищеца е обоснована и със законовата промяна на чл.608 ТЗ/ ДВ бр.20/13 г./, действала към релевантния за спора момент, с която е разширен кръга на лицата, легитимирани да подадат молба по чл.625 ТЗ.
Съобразявайки установената материалноправна легитимация на ищеца и след самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства, вкл. заключението на изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза относно коефициентите обща, бърза и незабавна ликвидност и тяхното съотношение, въз основа на които е счел за доказано и твърдяното в исковата молба трайно влошаване на икономическото състояние на търговеца – ответник, довело и до обективна фактическа необратима невъзможност последният да погасява задълженията си, въззивният съд е изградил краен правен извод, че същият е неплатежоспособен по см. на чл.608, ал.1 ТЗ, считано от 31.12.2011 г., а продължаване на дейността му, би увредило необратимо масата на несъстоятелността. В подкрепа на извода за наличие на елементите от фактическия състав на чл.630, ал.2 ТЗ решаващият състав на Варненския апелативен съд се е позовал и на установената в хода на процеса липса на каквото и да било налично имущество на търговеца- ЮЛ, извън списъка на запорираното такова от НАП, което предвид особено големите размери на задълженията към държавата, е счетено за крайно недостатъчно за издръжка на производството от масата на несъстоятелността.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволяват да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно задължителните постановки в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК формулираните правни въпроси следва да са специфични за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и да са обуславящи за формиране решаващата воля на съда, а чрез нея и за постановения краен правен резултат. В този см. значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, но не и до преценката на доказателствата и приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В случая първият от поставените от касатора въпроси в същността си е твърдение за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, а не предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Но дори да се приеме застъпената в касационната жалба теза, че с оглед конкретните сочени за необсъдени от въззивната инстанция възражения на жалбоподателя, така формулираният процесуалноправен въпрос обосновава общото основание за достъп до касация, то недоказан е поддържания критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, произнасяйки се по наличието на материалноправните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на дружеството ответник, включващи произхода и вида на вземането на молителя, въззивният съд изцяло се е съобразил с формираната безпротиворечива практика на ВКС относно задължението му на съд по съществото на спора, да обсъди всички доказателства, които установяват правно релевантни факти по делото, доводите и възражения на страните. Обстоятелството, че не е възприел становището на ответника, за непаричния характер на задължението му, не е основание да се приеме, че е процедирал в несъответствие със задължителната съдебна практика, част от която е цитирана от касатора.
Вторият въпрос в изложението е хипотетично поставен, тъй като не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и няма обуславящо значение за крайния изход на делото по см. на разясненията в т.1 на ТР № 1/19.10.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Относно този въпрос следва да се има предвид и задължителната практика на ВКС, изразена в решение № 143 от 16.10.2015 г., по т.д.№ 937/2015 г. на І т.о., изцяло относима и към поставения в изложението на касатора въпрос № 5. Същата е в смисъл, че във всеки отделен случай на преценка състоянието на неплатежоспособност по см. на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ следва да се осъществи и преценка дали определеното вземане произтича от валидно сключена търговска сделка, от търговска сделка, която е нищожна или унищожаема и е налице хипотеза на даване при начална липса на основание, респ. на отпаднало основание или от друг вид сделка, която по своето предназначение и желани от страните последици е свързана със сключването и изпълнението на една абсолютна или относителна търговска сделка, като не е необходимо дори да е налице идентитет между страните по тези две търговски сделки.
Предвид гореизложеното и възприетото от въззивния съд в съгласие с горецитираната съдебна практика разрешение, въпрос № 3, дори и да е важен правен въпрос, няма самостоятелно обуславящо значение за изхода на делото, поради което не обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.Липсата на общото главно основание за достъп до касация, изключва необходимостта от обсъждане на въведената допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпрос № 4 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и има обуславящо значение за решаващата правна воля на въззивния съд. Неоснователен по отношение на същия е въведеният допълнителен критерий за селекция. Според формираната трайно непротиворечива практика на ВКС, обективирана както в цитираните от касатора съдебни актове, така и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения по чл.290 и сл. ГПК: № 33/07.09.2010 г., по т. д. № 915/ 2009 г. на II т.о.; № 80, по т.д. № 1565/2014 г. на I т. о.; № 115/25.06. 2010 г. , по т. д. № 169/2010 г. на II т.о., № 90/20.07.2012 г., по т. д. № 1152/2011 г. на I т.о., № 44/ 04.07. 2012 г., по т. д. № 983/2011 г. на I т.о.; № 64 по т. д. № 959/2009 г. на II т. о.; № 202/10.01.2014 г.,по т. д. № 1453/13 г. на ІІ т.о.; № 225, по т.д.№ 2572/2015 г. на I т. о. и мн. други, началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи се определя въз основа на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост при съобразяване най-ранния момент на спиране плащанията към кредиторите – външен белег на това състояние.Релевантен за определяне началната датата на неплатежоспособността на длъжника е моментът на обективна невъзможност същият да изпълни задълженията си към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спиране плащането към отделен кредитор и затова на съобразяване подлежи не само факта на спиране на плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност за покриване на краткосрочните задължения. Поради това от значение за състоянието на неплатежоспособност е обективно обусловената невъзможност за изпълнение от страна на длъжника, а не субективната му преценка, негово фактическо бездействие или нежелание за плащане, поради оспорване вземането на кредитора.
Следователно изследвайки цялостното икономическо състояние на дружеството-длъжник за процесния период и способността му да погасява изискуемите си парични задължения към всички кредитори през същия, Варненският апелативен съд напълно се е съобразил с посочената съдебна практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав, което изключва приложимостта на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски,поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на второ търговско отделение на ВКС не присъжда такива.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 184 от 31.08.2017 г., по в.т.д.№ 263/2017 г., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: