1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр.София, 30.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4965/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. у. „С. К.”, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 311 от 27.09.2017 г. по гр.д.№ 569/ 2017 г., с което е потвърдено решение на Хасковски районен съд по гр.д.№ 863/ 2017 г. и по този начин по предявените от М. Р. М. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ е отменено уволнението, извършено със заповед № 1/ 01.09.2016 г. и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител направление „Информационни и комуникационни технологии”.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол въпроси, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: процесуалноправни въпроси допустимо ли е въззивно решение, с което се потвърждава решение за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, ако липсва произнасяне относно законността на уволнението; длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички искания, възражения и доводи на страните; длъжен ли е въззивният съд да даде указания за кои факти не се сочат доказателства и да приеме представените допълнително такива, ако първата инстанция е пропуснала да даде тези указания с доклада по делото и такова оплакване е направено с въззивната жалба; и материалноправни въпроси длъжен ли е работодателят да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда за прекратяване на трудово правоотношение с негов работник при наличие само на съмнение, че последният страда от заболяване по Наредба № 5/ 20.02.1987 г., без работникът да е представил категорични доказателства за това; преодоляна ли е закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ, когато работодателят е получил разрешение от Инспекцията по труда на основание чл.333 ал.1 т.4 КТ, ако са му представени болнични листа за налично у работника заболяване по Наредба № 5/ 20.02.1987 г. след издаване, но преди връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Според касатора в обжалваното решение процесуалноправните въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а материалноправните са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна М. Р. М. оспорва жалбата като поддържа, че не са налице основания за допускане на касационния контрол. Заявява, че по първият процесуалноправен въпрос няма практика, според която в случай на отмяна на заповедта за уволнение без установяващ незаконността му диспозитив, решението на съда се явява недопустимо. Първият материалноправен въпрос счита, че не е от значение за точното прилагане на закона, тъй като по разрешаването му има твърдо установена практика, съобразена от въззивния съд. Останалите въпроси счита, че са без значение за изхода на делото.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищецът е работил по трудов договор в ответното училище, заемал е длъжността „ръководител направление „Информационни и комуникационни технологии”. На 26.08.2016 г. представляващият работодателя провел среща със синдикатите, на които било взето принципно решение за намаляване на числеността на педагогическия персонал. Със заповед от 29.08.2016 г. директорът утвърдил ново щатно разписание, с което е съкратена заеманата от ищеца длъжност. Ищецът декларирал пред работодателя, че страда от исхемична болест на сърцето и се позовал на изследвания от 11.02.2016 г. Работодателят дал на работника срок до 02.09.2016 г. да представи документи за заболяването, което е декларирал, но още на 01.09.2016 г. издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. Тъй като работникът бил в отпуск по болест, работодателят поискал и получил от Инспекцията по труда разрешение да прекрати договора му въпреки това обстоятелство и на 14.12.2016 г. връчил заповедта с нотариална покана. Към момента на връчването в действие бил обвързващ работодателя колективен трудов договор, според който уволнението могло да бъде извършено само след предварително съгласие на синдикалното ръководство на профсъюза, в който ищецът членувал. Работодателят е поискал такова съгласие, но не е доказал твърдението си, че го е получил, тъй като по делото е представен документ, касаещ друг работник. Понеже първата инстанция не е допуснала процесуални нарушения при докладването на делото, не били налице основанията по чл.266 ГПК въззивният съд да приеме ново писмено доказателство за получаването на това съгласие. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че уволнението е незаконно, тъй като при извършването му ищецът се е ползвал от закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ и по чл.333 ал.4 КТ, която не е преодоляна, а това е абсолютно основание за отмяна на уволнението, без спора да се разглежда по същество. Намерил за ирелевантно обстоятелството, че е преодоляна закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ, тъй като разрешението от Инспекцията по труда трябва да бъде дадено за всяко налично основание за закрила, а разрешение по чл.333 ал.1 т.3 КТ работодателят признава, че не е искал.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от жалбоподателя материалноправни въпроси са обуславящи, но нямат претендираното от него значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение могат да имат въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по поставените въпроси има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна и която е съобразена при постановяване на обжалваното решение. Когато един работник или служител се ползва от закрила по чл.333 КТ на повече от едно основание, то за да е законно уволнението му, всяка от тях трябва да бъде преодоляна поотделно (решение № 161/17/ 02.01.2018 г. по гр.д.№ 33/ 2017 г., ІІІ г.о., ВКС и цитираната в него предходна практика по въпроса). Закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ има обективен характер и се прилага, независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и дали са представени медицински документи за него (решение № 247/ 23.06.2011 г. по гр.д.№ 960/ 2010 г., III г.о., ВКС). Задължение за работника или служителя да представи медицински документи за заболяването възниква само когато работодателят направи изрично искане за това. Разумът на закона изисква в този случай работодателят да предостави на работника или служителя достатъчно време – разумен срок, в който последният да изпълни задължението си. Ако в такъв случай работникът или служителят умишлено откаже съдействие на работодателя си за събиране на предварителната информация по чл.1 от Наредба № 5/ 1987 г. на М., то тогава, но единствено и само в този случай, неизпълнението на неговото задължение по чл.2 от Наредбата води до отпадане на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ (решение № 191/ 25.04.2012 г. по гр.д.№ 606/ 2011 г., ІV г.о., ВКС).
Обуславящ е и процесуалноправният въпрос допустимо ли е въззивно решение, с което се потвърждава решение за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, ако липсва произнасяне относно законността на уволнението, но той не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както претендира жалбоподателят. Конкретна практика той не е посочил и такава няма. Когато съдебното решение е абсолютно неразбираемо или постановява нещо, което е неизпълнимо, то е нищожно, а не недопустимо (решение № 248/ 11.06.2012 г. по гр.д.№ 572/ 2011 г., IV г.о., ВКС). Във всички останали случаи, ако правораздавателна воля е формирана и надлежно изложена, решението може да е неправилно, неясно, непълно или да съдържа очевидни грешки. Тези му пороци се релевират по реда на обжалването или по реда на чл.247 – чл.251 ГПК, но не са основание същото да бъде счетено за недопустимо.
Останалите процесуалноправни въпроси, поставени от жалбоподателя, са необуславящи. Решаващият мотив на въззивния съд за уважаване на иска за отмяна на уволнението е наличието на закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ, от която работникът се е ползвал към момента на извършване на уволнението и която работодателят не е преодолял. Този извод на въззивния съд не може да претърпи промяна, какъвто и отговор да бъде даден на процесуалноправните въпроси, свързани със задълженията му по мотивиране на акта и с даването на указания по доказателствата относно закрилата по чл.333 ал.4 КТ.
По изложените съображения не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 311 от 27.09.2017 г. по гр.д.№ 569/ 2017 г.
ОСЪЖДА С. у. „С. К.”, [населено място], [улица], Е.[ЕИК], да заплати на М. Р. М., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 500 лв (петстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: