1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
гр.София, 30.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1240/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на З. А. С. срещу определение на Софийски апелативен съд № 45 от 05.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 5420/ 2017 г., с което е потвърдено разпореждане на Софийски градски съд от 24.07.2017 г. по гр.д.№ 8172/ 2015 г. и по този начин е върната въззивната жалба на З. С. срещу постановеното от Софийски градски съд по същото дело решение № 3275/ 12.05.2017 г. поради неизпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса.
Жалбоподателят поддържа, че незаконосъобразно въззивният съд приел липса на задължение за съд, който е сезиран с молба за продължаване на срок, да уведоми подателят на молбата за решението си по нея. Счита, че такова задължение съществува както в хипотезата, когато съдът откаже да продължи срока (в който случай актът му ще е преграждащ), така и когато уважава молбата (в този случай уведомяването има информативно значение). Счита, че в обжалвания акт разрешението на този въпрос е очевидно неправилно, поради което моли той да бъде допуснат до касационен контрол и да бъде отменен.
Ответните страни – Д. Л. Р. и Г. Б. Р. – не вземат становище.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Въззивният съд е установил, че производството по делото било образувано по искова молба на Д. Л. Р. и Г. Б. Р. против З. А. С. и други лица, предявени били осъдителни искове за сумата 300 000 лв солидарно срещу всички ответници. По исковата молба било образувано гр.д.№ 8172/ 2015 г. на Софийски градски съд, който с решение от 12.05.2017 г. уважил исковете. На 01.06.2017 г. З. С. подал въззивна жалба срещу решението, която била счетена за нередовна от първоинстанционния съд, който дал указания в 7-дневен срок да се представят доказателства за внасяне на дължимата по нея такса. Жалбоподателят бил уведомен за тези указания на 12.06.2017 г., а на 19.06.2017 г. процесуалният му представител поискал удължаване на срока с 20 дни, считано от изтичане на първоначално определения. С разпореждане от 20.06.2017 г. първоинстанционният съд уважил молбата, като съобщение за това разпореждане на касатора не било пращано. На 24.07.2017 г., като констатирал, че указанията за внасяне на дължимата такса не са изпълнени и в продължения срок, първоинстанционният съд разпоредил въззивната жалба да се върне на ищеца.
Това разпореждане е потвърдено с обжалваното в настоящето производство определение на въззивния съд, който отхвърлил доводите на жалбоподателя, че първата инстанция трябвало да му изпрати съобщение какво е решението й по молбата за продължаване на срока.
Така постановеният акт не е очевидно неправилен във връзка с оспореното от касатора правно разрешение на инстанцията по същество. Самият въззивен съд е посочил в определението си трайната съдебна практика, която утвърждава това разрешение. Когато при условията на чл.63 ал.2 ГПК е продължен законният срок за извършване на дължимо от страна по делото процесуално действие, моментът, от който започва да тече новоопределеният срок, не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен. Началният момент на продължения срок е определен с изрична правна норма – от изтичане на първоначалния срок, поради което за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба определение, с което срокът е продължен. Освен цитираната от въззивния съд практика, в този смисъл е и тълкуването в постановеното по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение № 348/ 17.06.2015 г. по ч.т.д.№ 135/ 2015 г., І т.о. Даденото от въззивния съд разрешение съответства на така установената практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 45 от 05.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 5420/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: