1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
Гр.София, 03.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1712/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу Решение № 75/21 март 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 21/2017 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 134/20 октомври 2016 г. по т.д.№ 56/2014 г. на ОС Пазарджик по иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна решенията на ОС на акционерите в [фирма], проведено на 28 март 2014 г. и вместо него е постановена отмяна на решенията на извънредното общо събрание на акционерите по иска на Т. Г. Т., гражданин на Република Гърция – за преизбиране на членовете на Съвета на директорите Е. Д. Г., Елени Д. и А. Д. В., за приемане доклада на СД, за едновременно намаление и увеличение на уставния капитал на [фирма] на основание чл.203 ТЗ, за ограничение правото на акционерите в дружеството да участвуват в увеличението на капитала му на основание чл.194 ал. 4 ТЗ и за приемане нов устав на дружеството. С първоинстанционното решение № 134/20 октомври 2016 г. на Пазарджишкия ОС по т.д.№ 56/2014 г. предявеният от Т. Г. Т. иск по чл.74 ТЗ за отмяна на всички решения на ОС на акционерите в [фирма], проведено като извънредно на 28 март 2014 г., е отхвърлен. В касационната жалба на дружеството се поддържа, че въззивното решение на П. е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
В срока за отговор на жалбата ответникът по касация Т. Г. Т. изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на непряк касационен контрол валиден и допустим въззивен съдебен акт и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за основателни доводите на въззивника за липса на конкретизация на предложение за увеличение на капитала по реда на чл.195 ТЗ с едновременно намаление по реда на чл.203 ТЗ, както и за материална незаконосъобразност на взетите решения на процесното общо събрание на акционерите. Прието е, че не е изпълнено изискването на чл.223 ал. 4 т. 5 ТЗ относно съдържанието на поканата за свикване на ОС на акционерите, свързано с конкретизация на предложението на решението за изменение на капитала. Предложеният в поканата текст не съдържа информация относно най-съществените характеристики на промяната – посочване размера на предвиденото увеличение, както и размера на предвиденото намаление на капитала на дружеството. Уточнен е само способът, по който ще се извърши едновременното намаляване и увеличаване на капитала, липсва достатъчна и пълна информация в предложения като проекторешение текст. С изменението на цитираната разпоредба на ТЗ от 21 юни 2002 г., бр.61 на ДВ законодателят изрично въвежда изискване за „конкретни предложения“ за решения.
Решаващите изводи на въззивния съд за незаконосъобразност на взетите от ОС на акционерите решения се основават на неправилно отчитане на акционерното участие и съответно правото на глас на присъствалите и представлявани акционери, несъобразено с отразеното в книгата за акционерите и в списъка от 28 март 2014 г. акционерно участие. Ищецът е бил представен само с 20 бр. поименни акции съгласно временно удостоверение, с което се легитимира неговият представител по пълномощие за участие в процесното ОС. Записаните в книгата на акционерите акции на Т. са 4 728 бр., съгласно варианти на експертизата, изготвени съобразно проверени временни удостоверения и писмени доказателства, удостоверяващи разпореждане с акции; притежаваните от ищеца акции са 5 371 бр. и 7 921 бр. Пълномощникът му е представил временно удостоверение за 20 бр. акции, придобити от друг акционер, и е участвал в гласуването само с тях, позовавайки се на разпоредба от Устава на дружеството – чл.13 ал.2, съгласно която за участие в Общо събрание акционерите следва да се легитимират с притежаваните от тях акции, временни удостоверения или депозитни сертификати, издадени от съответната банка, в която са депозирани акциите им. Според въззивния съд цитираната уставна разпоредба регламентира само начина на легитимиране на акционерите и не подлежи на разширително тълкуване. Правото на глас се определя от притежаваните от акционера акции в съответствие с нормата на чл.181 ал.1 ТЗ. Акционерното дружество е обвързано от вписването в Книгата за акционерите и е длъжно да счита за притежатели на акции от капитала му лицата, вписани в книгата, с отразения в нея брой притежавани акции. Отразеният брой акции на ищеца в книгата е 4728, а отчетеното му право на глас е с 20 бр. акции, същият неправилно не е бил допуснат да упражни правото си на глас в пълен обем, което прави процедурата по провеждане на процесното ОС нередовна и води до незаконосъобразност на взетите решения. Липсва валидно формирана воля за тях, тъй като отразеното гласуване не съответствува на реално представения капитал.
Констатираното нарушение ведно с липсата на конкретизация в поканата на т. 2 от дневния ред представлява основание за отмяна на решенията на ОС като противоречащи на повелителни разпоредби на закона, поради което предявеният иск по чл.74 ТЗ се явява основателен, а решението на първоинстанционния съд за отхвърлянето му – неправилно.
Предвид съдържанието на мотивите следва да се приеме, че изведените от касатора въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са формирали решаващата воля на въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на конститутивния иск по чл.74 ТЗ. Крайният извод на апелативния съд се основава на констатацията за опорочена процедура по приемане на решенията на ОС в резултат на неправомерно ограничаване на ищеца при упражняване на основното му неимуществено организационно право на акционер – правото на глас.
Първият въпрос – „Съставлява ли нарушение на изискуемото съдържание на поканата за свикване ОСА по смисъла на чл.223 ал.4 т. 5 ТЗ непосочването в нея в предложението за решение за едновременно намаление и увеличение на капитала на дружеството на конкретни величини „е относим само към едно от решенията на ОС – по т. 2 от дневния ред – за съчетано намаляване и увеличаване на капитала на дружеството, поради което не покрива критерия за общо основание за селектиране на касационната жалба по т.1 на ТР № 1/209 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият въпрос е: „Когато уставът на дружеството съдържа разпоредба за легитимиране на акционерите за участие в Общо събрание с временни удостоверения или с притежавани от тях акции ограничава ли се с нея правото на глас на акционера и въведеното с нея изискване съставлява ли нарушение на чл. 181 ал.1 ТЗ“. Същият е зададен некоректно. Тълкувайки разпоредбата на чл.13 ал.2 от Устава на дружеството-касатор във връзка с останалите уставни разпоредби, въззивният съд обосновава извода, че цитираната клауза регламентира само начина на легитимиране на акционерите за участие в общо събрание и не подлежи на разширително тълкуване, което би било в противоречие със закона. Според него правото на глас се определя съобразно броя на притежаваните акции – в съответствие с друга уставна разпоредба – чл. 7 ал.3, възпроизвеждаща чл.181 ал.1 ТЗ. Мотивите на обжалваното въззивно решение не съдържат отговор на въпроса по т.2, нито твърдения за приоритетно приложение на чл.13 ал.2 от устава пред други негови разпоредби или недействителност на клаузата поради противоречие с императивни норми на ТЗ.
Третият въпрос също не е обусловил решаващата воля на въззивния съд за изхода на спора, отговор на въпроса какво е квалифицираното мнозинство по чл. 230 ал.2 ТЗ за вземане на решенията по чл.221 т.1 и т.2 ТЗ и спазени ли са изискванията за него относно взетите решения от процесното извънредно общо събрание на акционерите се съдържа само в първоинстанционния съдебен акт.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на спора по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните основания за достъп до касация.
Независимо от горното касаторът не развива съображения с какво разглеждането на въпросите в изложението би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й, не се позовава на несъвършенства в нормативната уредба и необходимост от преодоляването им според изискванията на т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 75/22 март 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 1 състав, постановено по в.т.д.№ 21 по описа за 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1